Как гласуват в САЩ?

Като изключим дистанционното гласуване по пощата, в САЩ най-широко се прилагат гласуването с хартиени бюлетини и с машини, ползвани като „принтери“ 

Няма никакво значение дали машините са свързани в мрежа през интернет или са автономни - рисковете са крайно високи

Чух, че някой твърдял, че не било вярно, че никъде в демократичния свят не се гласувало и брояло сто процента машинно.  Напротив, с комсомолски пламьк в очите заявяват нароилите се знайни и незнайни „изборни експерти“ - така се било гласувало масово в САЩ. И понеже, особено когато става дума за САЩ и тяхната правна и политическа система, често „експертността“ у нас се захранва предимно от анонимни самодейни компилации в Wikipedia, от непоклатимия източник „имам близки в Америка и те са ми разказвали“, или пък от медийни дописки, писани от хора с неясен или неподходящ образователно-квалификационен статус, добре е да представим каква е актуалната картина по този въпрос. В САЩ не се прилага единна и унифицирана технология на гласоподаване в национални избори. Това е така, защото тази проблематика е в компетенциите на отделните щати, а не на федералната власт. Федералното законодателство задава само рамкови принципи и стандарти за достъпност, сигурност, проверимост и отчетност, докато щатското законодателство определя как се осъществява гласуването в съответния щат, а също така и как се извършва преброяването и отчитането на изборните резултати.

Каква е актуалната картина към днешна дата? Като изключим дистанционното гласуване по пощата, в САЩ най-широко се прилагат гласуването с хартиени бюлетини и с машини, ползвани като „принтери“ (Ballot Marking Device - BMD). Те функционират по подобие на начина, по който ползваме машините у нас понастоящем. Представляват хибриден модел между електронно и хартиено гласуване. Визуализират бюлетината в електронен формат и позволяват изборът да бъде направен дигитално, след което системата отпечатва хартиена бюлетина, която е четима за гласоподавателя. Самото устройство не съхранява траен електронен запис на избора.
Първоначално тези системи са въведени с цел улесняване на избиратели с увреждания, но в някои щати и общини те се използват от всички гласоподаватели като стандартен метод за гласуване. Броенето най-често става със сканиращи устройства в самата избирателна секция или на регионално ниво. Много по-малко разпространение имат машини, които сами броят гласовете и издават машинно генериран протокол с резултатите (Direct Recording Electronic - DRE). Те се ползват само в отделни щати и то комбинирано с горните два способа, с едно изключение - щатът Луизиана използва само такива DRE машини. Тези машини съхраняват подадения вот директно в своята памет. Някои от тях разполагат и с принтери за т. нар. „хартиен одитен запис, потвърден от избирателя“ (VVPAT), който създава хартиена разписка за всеки подаден глас. Тези разпечатки могат да бъдат използвани при проверки, одити или повторно преброяване на резултатите. Дотук обяснихме способите. Нека сега да видим колко масово се прилагат те. Най-разпространеният способ за гласуване е традиционният - с хартиена бюлетина, маркирана от избирателя. 69,4 процента от регистрираните избиратели в САЩ живеят в щатски юрисдикции, които дават възможност да се гласува така (по данни на Verified Voting). Тези бюлетини се преброяват най-често чрез оптично сканиране. Същественото предимство на този модел е, че той съчетава скоростта на машинното преброяване с наличието на физически носител на вота, който може да бъде използван за проверки, одити и повторно преброяване при необходимост. По правило хартиената бюлетина се използва наравно с другите способи за гласуване, най-често с BMD. Само един способ за гласуване - хартиени бюлетини - прилага щатът Оклахома. Вторият способ - BMD устройствата, или „машините като принтери“, както ги нарече родният партиен „гений“, е на разположение на 26,6 процента от регистрираните избиратели. Най-често е в комбинация с хартиеното гласуване, а само в няколко щата се комбинира и с хартиеното, и с DRE устройствата. В пет щата обаче се прилага единствено BMD. Третият способ - DRE устройствата - се прилага силно рестриктивно и включва райони, в които живеят едва 3,9 процента от регистрираните избиратели. Само в един щат - Луизиана - гласуването се извършва изцяло чрез DRE устройства без хартиена разписка. При този модел изборът на избирателя се записва директно в електронна памет, без да се създава независим физически носител. Това прави Луизиана уникална в съвременната американска изборна практика и често я поставя в центъра на критични експертни дебати относно проверимостта на изборните резултати. Във Федералния окръг Колумбия, където се намира столицата Вашингтон, гласуването се извършва основно чрез ръчно маркирани хартиени бюлетини, които се преброяват чрез оптични скенери, като на изборните места се предоставят и BMD устройства за избиратели, които се нуждаят от асистивна технология. В заключение, в САЩ преобладават категорично способите за гласоподаване, които са в сила и у нас - на хартия и/или с машини като „принтери“.

Броенето масово е със сканиращи устройства. Но у нас пак идват избори и започва партийната самодейност по темата. Партиите и техните присъдружни организации и експерти по стар и много лош български обичай вече извиват в кресчендо, че били необходими радикални промени в изборното законодателство. Сега модният повик на деня, вероятно и в TikTok, е, че трябвало било да се въведе сто процента машинно гласуване и сто процента машинно отчитане на гласовете. Тоест да гласуваме и да броим по начин, който категорично е отхвърлен и не се прилага на национално ниво в цивилизования свят, защото е изключително уязвим за софтуерни манипулации и фалшификации на вота, познато в България като „ала-бала с машините“. Няма никакво значение дали машините са свързани в мрежа през интернет или са автономни - рисковете са крайно високи и специалистите по „белия свят“ са го доказали, поради което няма смисъл да се уповаваме на „бай Ганьо инженер“, който смята, че „от Искъро по-дълбоко нема“.

Най-опасното е, че за разлика от фалшификациите при традиционното гласуване с хартиени бюлетини, които могат да се докажат сравнително лесно пред съда (видяхме и в последните избори у нас как беше установено от КС), при машинното гласуване и отчитане доказването на фалшификацията е трудно доказуемо пред съд. Аргументът „да, другаде не прилагат машинен вот, ама нямат нашите проблеми“ е напълно несъстоятелен. Вярно е, че те нямат нашите проблеми, но е категорично невярно, че със сто процента машинно гласуване и машинно броене нашите проблеми ще бъдат решени. Напротив - ще се възпроизведат, но вече не „аналогово“, а „дигитално“. Нашите проблеми се решават с организационни и административни мерки (видеонаблюдение, независими наблюдатели, грамотни членове на секционни комисии и пр.). Част от тези мерки е и възможността фалшификациите да бъдат доказани пред съд. Машините няма да решат тези проблеми. И нямаме нужда от повече самодейност и експерименти - доверието в изборния процес и без това е критично ниско. Нужна е добра организация, активен граждански контрол и подготвена изборна администрация на всички нива.