Закриването на заводи стана обичайна новина

Сериозно притеснение буди фактическата стагнация в трите най-големи икономики - Германия, Франция и Италия

24 млрд. евро годишно ще се изразходват за лихви

Измина първата година от новия мандат на фон дер Лайен

На 1 декември се навърши една година от началото на втория мандат на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия. Тогава коментирах състава, структурата и основните намерения, които бяха обявени. В настоящата статия ще разгледам какво се случи през този период и какви са очакваните ефекти върху икономиките на страните от Европейския съюз и България като част от него.

Понастоящем вниманието в страната е насочено най-вече към оставката на правителството, предстоящите избори, възможностите за формиране на ново мнозинство и приемането на бюджета за 2026 г., които наистина са изключително важни теми. Само че на ниво ЕС се вземат решения, които понякога влияят даже по-силно на българските граждани отколкото тези на местните политици. Разбира се, в една статия не мога да засегна всички аспекти, но ще се опитам да откроя по-значимите.

Тенденцията за постепенно разхлабване на фискалните правила беше запазена и през първата година от мандата на фон дер Лайен. След като към края на предходния беше направена мащабна промяна в посока по-голяма фискална гъвкавост - т. е. допълнително разхлабване на дисциплината, то през 2025 г. нарастването на военните разходи вече не се отчита в критерия за определяне на бюджетния дефицит.

Държавите трябва да харчат повече за въоръжаване и за армия заради ангажиментите си към ЕС и НАТО, но увеличените поради това дефицити няма да се признават за такива и да се стартират процедури по свръхдефицит. Вече 17 държави, включително България, са поискали и получили такава дерогация. Тоест дефицитите ще са налице и за финансирането им ще трябва да бъдат емитирани допълнителни дългове, но според ЕК те не са значими.

Възниква въпросът за ефекта върху икономиката от повишените военни разходи. Кратък преглед на емпиричната литература показва, че мултипликаторът на тези разходи обикновено е между 0.5 и рядко достига даже до 1 - т. е. за всеки допълнителен лев за военни разходи брутният вътрешен продукт се увеличава с между 50 стотинки и 1 лев при допускане за тяхната ефикасност. Тоест вероятността от нетни загуби за икономиката е голяма - за да бъде похарчен от държавата, този лев преди това трябва да бъде събран чрез данъци, осигуровки и други източници на приходи (има алтернативна употреба).

За сравнение - мултипликаторите на разходите за образование (около 2), здравеопазване (1.5 - 1.8) и капиталови инвестиции (1.5 - 2.5) са значително по-високи и вероятността от тях да се реализират нетни ползи е значително по-голяма.

Сериозно притеснение буди фактическата стагнация в трите най-големи икономики - Германия, Франция и Италия поради задушаващи възможностите за стопански растеж регулации, висок дял на държавните разходи в брутния вътрешен продукт и заради това необходимост от високи данъчни и осигурителни ставки, погрешно насочени дългосрочни цели - всички тези проблеми са причинени от собствените действия в ЕС.

Тук комисията на фон дер Лайен също има съществен принос - приетата наскоро от ЕП междинна цел за понижение на емисиите на парникови газове с 90% спрямо равнищата от 1990 г. до 2040 г., което да допринесе за нулеви нетни емисии през 2050 г. Видимо от представянето на промишлеността в ЕС е, че тази политика поражда понастоящем значително по-високи разходи отколкото ползи. Закриването на заводи вече стана обичайна новина, дори най-големият автомобилен производител в Европа се принуди да предприеме такава мярка за завод в Германия - събитие, което не се беше случвало от над 80 години.

През юли 2025 г. администрацията на фон дер Лайен постигна споразумение с президента Тръмп, което бе представено като победа за предвидимостта в трансатлантическите отношения. В опит да избегне мита от 25% до 50% върху ключови сектори Европейската комисия пое ангажименти, които ще имат дългосрочни икономически последици.

ЕС се съгласи на ускорено прекратяване на вноса на руски петрол и газ за сметка на американски втечнен природен газ (LNG). Въпреки че това е геополитически обосновано, икономическата реалност е, че американският газ остава по-трудно достъпен поради разходите за втечняване и транспорт. За индустриални икономики като Германия и Италия това означава трайно високи производствени разходи, което допълнително ускорява деиндустриализацията.

Ангажиментът за увеличаване на вноса на американски селскостопански продукти създава директен натиск върху европейските фермери. Докато ЕК налага все по-строги и скъпи екологични изисквания към местните производители, тя едновременно с това отваря пазара за американска продукция, произведена при по-ниски регулаторни разходи. Това поставя под въпрос конкурентоспособността на земеделския сектор в страни като Франция и Полша.

Това “примирие” купува време, но не решава фундаменталния проблем на ЕС - липсата на собствена икономическа жизнеспособност. Вместо да реформира регулаторната тежест, която причинява текущата стагнация, Комисията избира пътя на преразпределяне на зависимостите. За икономики като българската, които са силно зависими от веригите на доставки на големите европейски производители, всяко отслабване на германската индустрия в резултат на тези по-скъпи енергийни и търговски ангажименти ще има пряк негативен ефект върху износа и икономическия растеж.

Представеният от фон дер Лайен проект за нова финансова рамка в размер 2 трлн. евро по същество затвърждава опасни фискални тенденции, които могат да дестабилизират съюза в дългосрочен план. За първи път бюджетът е притиснат от необходимостта да обслужва общия дълг, натрупан по време на пандемията.

Около 24 млрд. евро годишно ще се изразходват единствено за лихви. Това са средства, иззети директно от потенциални инвестиции, които ще отиват за покриване на минали дефицити. За страни като България, това означава по-малко ресурс за кохезия и инфраструктура.

За “иновации и конкурентоспособност” са предвидени 800 млрд. евро, но се залага на държавно дирижиране на икономиката. По този начин ЕК избира да “налива” средства в избрани сектори. Историята показва, че подобно централизирано планиране често води до изкривяване на пазара и подкрепа за неефективни, но “политически коректни” проекти, особено в енергетиката.

Новият бюджет позволява по-лесно пренасочване на средства при кризи. Това обаче създава несигурност за по-бедните държави членки, чиито кохезионни планове могат да бъдат ревизирани или замразени в полза на “спешни” общоевропейски приоритети (отбрана или климат), дефинирани от ЕК без оглед на местните специфики.

Следователно новият стратегически бюджет не предлага изход от икономическото изоставане на Европа, а по-скоро задълбочава зависимостта от заеми и централизирани решения. За българската икономика рискът е двоен - намаляване на реалния ефект от европейските фондове поради инфлацията и лихвените разходи, и необходимост от по-високи вноски или нови данъчни тежести за запълване на общия бюджет на ЕС.
Решението на Европейския съюз от декември 2025 г. за безсрочно замразяване на руските суверенни активи и използването им като залог за заем от 90 млрд. евро за Украйна представлява безпрецедентен правен експеримент. Този ход носи със себе си сериозни икономически и системни опасности:

Конфискуването на приходите и залагането на самия капитал от активи на чужда централна банка нарушава принципа на държавния имунитет. Това изпраща негативен сигнал към потенциалните азиатски инвеститори, че активите им в евро вече не са защитени от политически мотивирани решения. Резултатът може да бъде отлив на инвестиции в евро, което ще отслаби международната роля на общата валута и ще оскъпи външното финансиране за държавите в ЕС.

Изборът на този модел на финансиране бе продиктуван от отказа на администрацията на Тръмп да продължи преките помощи. Превръщането на замразените активи в “обезпечение” по заем всъщност е опит на ЕК да поеме финансовата тежест на конфликта, освобождавайки САЩ от техните ангажименти. Така Европа се оказва в позиция, в която финансира геополитическа стратегия, върху която има все по-малко влияние.
Използването на финансовата система за целите на външната политика създава сериозен риск. Вместо да се търси устойчиво решение на конфликта се избира път, който застрашава репутацията на ЕС като сигурно място за капитали. За по-малките икономики в съюза това означава участие в обща финансова гаранция на риск, чийто мащаб и последици остават напълно неясни.

Освен това фон дер Лайен лансира план в отговор на “социалната криза” в Европа. Критичният прочит обаче разкрива дълбоки противоречия. Жилищната политика традиционно е национална и местна компетенция. ЕК обаче аргументира намесата си с мащаба на кризата, превръщайки я в “европейска спешност”. Това създава риск за по-нататъшна централизация на управлението, като ЕК се опитва да диктува правила за държавна помощ и планиране, които са изцяло във властта на националните правителства. Според оценките на Комисията за справяне с кризата са необходими около 150 млрд. евро годишно, за да се добавят по 650 000 нови жилищни единици на година. Планът предвижда мобилизиране на поне 11.5 млрд. евро директно от бюджета на ЕС, към които се добавят 43 млрд. евро вече заделени средства. Основната тежест обаче се прехвърля към банките и частните инвеститори - 375 млрд. евро до 2029 г.

Пренасочването на кохезионни средства към жилищни проекти може да означава по-малко ресурс за инфраструктура и регионално развитие в страни като България. Освен това, налагането на общи европейски стандарти за “устойчиви” жилища неминуемо ще оскъпи строителството, правейки жилищата още по-недостъпни за средната класа, вместо да реши проблема.

Жилищната криза не трябва да се решава на ниво ЕС, тъй като по-уместен е принципът на субсидиарността - решенията да се вземат по-близо до проблемите. В противен случай има риск за налагане на универсални решения за коренно различни пазари. За българската икономика опасността е в изземването на ресурс от други жизненоважни сектори и в оскъпяването на строителния процес чрез нови екологични и административни изисквания на ниво ЕС.