Труд
Автор:
Адв. Мария Шаркова
Покрай патоса, с който ни се съобщава, че са събрани над 3 млн. лева за Българската Коледа (доста по-малко отколкото струва охраната на охранените), се сетих за един мой текст, който написах в края на миналата година.
Ще го припомня, защото вече 23 години нищо не се е променило. Защото безпомощността се е институционализала като мафията. Безкритичността също.
Тези дни видяхме също така, че мафията има нужда от безкритични медии, като тези, отразяващи най-големият символ на безпомощност и безкритичност в "здравеопазната" ни система — "Българската Коледа".
И тази година гледах репортаж, в който показаха дете, чието лекарство (хормон на растежа!) се осигурява с дарителски средства. Може би очаквате в репортажа отговорните институции да бъдат питани защо този хормон не се осигурява от НЗОК? Не. Не очаквайте. Само преди няколко дни ни показаха какво правят с тези, които задават неудобни въпроси.
И тази година никой не попита: Защо цели 23 години институционализираното бездействие е аплодирано, докато пее и се весели от екрана и ни показва болни и страдащи деца, които нямат друга алтернатива освен дарителските средства?
Чрез Българската Коледа всички ние оставяме дългогодишното бездействие на властите да паразитира върху дарителството. Примиряваме се с липсата на кувьози, с ротационното функциониране на болници, с липсата на важни животоспасяващи лекарства за децата, липсата на елементарна помощ за рехабилитация и спасителна храна.
С Българската Коледа години наред именно много благородните отговорни за тези тежки недостатъци на здравната система ни казват: ние и тази година никаква не я свършихме, но дайте да дадем.
Надявам се, че все някой от тях ще има кураж да каже най-после: "Извинявайте, че всяка година злоупотребяваме с Коледата. Извинявайте, че години наред държим в ъгъла (детското) (цялото) здравеопазване и дори по Коледа се сещаме за него само, за да Ви поискаме да дадете още. Ще вземем да си свършим работата най-сетне".
