Жертвите на наводненията във Южна Франция са вече 13

Млади лекари участваха в Акамедия за таланти в естетичната медицина Пазарът буквално е залят с опасни продукти с много ниско качество, предупредиха доктори

Началникът на президентския кабинет Иво Христов: Троловете на властта разпространяват фалшив мой руски паспорт

Бодуров: Мачът е финал, ще има джаскане

ЕС вече ще може да налага санкции за разработването и използването на химическо оръжие навсякъде по света

Глобяват мъж, обявил продадена кола за открадната Мъжът искал полицията да намери колата, за да я прехвърли на новия собственик

Търсят пари за КПП към Сърбия в област Монтана

Министър Петя Аврамова: Процедурата за избор на изпълнител продължава и не очаквам забавяне в строителството на тунел „Железница“

Хилари Клинтън оправда съпруга си за аферата с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински

Правят нов площад в гурбетчийско село

„Джи Пи Груп“ се е отказала и от ремонта на трамвайното трасе на линия 5

Земетресение с магнитуд 4,1 по Рихтер в Северна Гърция

Пожар бушува в близост до бул. „Европа“ след разклона за Банкя Горят стърнища, огънят е обхванал голяма площ

Съдът остави в ареста Антон Станоев-Бирмата

Ангелкова: Приходите от туризъм само за юни и юли месец са 1.2 млрд евро, което е ръст от около 8.1% спрямо миналата година

Анна-Мария Гюзелева: Бих играла Райна Княгиня Никола го болеше, че България я опропастяват

В кино средите италианците ме носеха на ръце

Недопустимо е децата да държат тон на учителите

Защо гледаме някакви сбъркани модели, а не правилните

 

– Г-жо Гюзелева, на 19-ти септември в БАН ще бъде връчена международната награда “Никола Гюзелев”, учредена през миналата година по повод 80 години от рождението на прочутия ни оперен бас. Какво да очакваме от това събитие?

– За втора поредна година организираме такъв концерт, заедно с БАН, защото Никола беше Доктор Хонорис Кауза там. По време на събитието ще има и награждаване на призьорите, които за 2017-та са четирима – двама певци, диригент и сценограф – трима българи и един италианец. Концертът ще бъде на самите призьори, ще има и соло изпълнение на пиано. Скоро след това предстои да проведем и традиционното биенале Артемидия – “Изкуство и приятелство” в Рим в края на октомври т. г.

– Догодина ще имате творчески юбилей, как планирате да го отбележите?

– Правя 40 години от дебюта ми на сцена, който беше с “Пътят към София”, ако сметна и други юбилеи ще стане и по-голяма цифра, но тогава сигурно някои ще се запитат да не съм на 100 години? (Смее се.) По този повод ми дойде една идея да обединя мои колеги – музиканти, певци и танцьори и заедно да направим нещо интересно.

– Над какво работите?

– Най-голямото ми предизвикателство е да съм си продуцент и режисьор. Все още не съм се хвърлила в режисурата, така че засега съм си продуцент и евентуално скоро ще бъда и копродуцент в два италиански проекта, в които имам и роли. Единият е в памет на Фелини, но за него чакаме да се намери финансиране. Другият италиански проект също е много интересен, но трябва да дам отговор дали ще бъда копродуцент.

– Ще Ви видим ли скоро на екран в България?

– Засега не. Може би българските режисьори мислят, че не съм тук, а съм на Луната, или някъде другаде! (Смее се.) Или не им харесвам, или не се сещат за мен, нямам представа… В интернет, като се търси информация за мен и в някои италиански и американски филмови сайтове има данни до 2005-та година и явно си мислят, че вече съм спряла да снимам. Много бавно се качва нова информация. А и аз не играя толкова често, защото се занимавам и с Биеналето и с Фондацията. Една колежка от голяма телевизия дори ме попита в началото на интервю – как се чувствате като спряхте да снимате? Не съм спирала!

– Вие сте актриса, танцьорка, хореограф, поетеса, журналист, продуцент. Какво пропускам и как съчетавате всичко?

– Бях балерина и съм дипломиран хореограф, след това бях и музикален мениджър, но сега съм главно актриса, продуцент и тв-журналист, защото иначе става много. Да, пиша и стихове, но това ми е като хоби. Успявам да ги съчетавам, но не върша всичко заедно.

– Вашите стихосбирки са печелили международни награди. Спомняте ли си първия стих, който написахте и какво ви вдъхнови?

– Написах го на 17 години и ме вдъхнови първият сняг в София. Тогава много исках да съм навън, но не можех, защото бях с разкъсано колянно сухожилие, точно тогава завършвах Балетното училище и преди да снимам “Пътят към София”. За да се стигне до необходимостта от такъв поетичен изказ, преди това доста бях чела редица автори, като заслугата за това е и на нашата учителка по литература в Хореографското училище. Майка ми и баща ми също винаги са ми давали книжки за четене, но е важно в училище да ти създадат навик и необходимост от четене. Първите ми стихове започнах да публикувам късно – от 2001-ва година.

– Най-новият Ви сборник с поезия, носи интригуващото заглавие – “А душата знае”. В нея ще има ли стихове, посветени на Никола Гюзелев?

– Посветила съм му много стихотворения, но не помня точната бройка. Има ги в книгата и може би са около 15. Той се радваше за това, но не беше горделив и не искаше да се изтъква по този начин.

– Какво Ви липсва най-много от живота с него?

– Освен самото му присъствие много ми липсва и неговото разбиране, това да ме успокои в някои моменти, в които се възмущавам от нещо и да ми каже – “Абе, Анче, не обръщай внимание!” Никола имаше една вродена мъдрост, която през годините се беше затвърдила. Като по-млад е бил импулсивен, разбира се, но наистина имаше вродена мъдрост, която предаде на мен и дъщеря ни, както и на синовете му. Няколко пъти ми е казвал да не обръщам внимание на негативното, защото много лошотия съм срещала в живота от някои хора и той ме успокояваше. Много лошо се направи и на него, и на цялото ни семейство и притесненията ми бяха в тази връзка. С Никола се разбирахме на много теми, допълвахме се и се подкрепяхме. Беше много ерудиран човек, талантлив, скромен, с богата обща култура, набрала се през живота – той е бил като попивателна и беше един извор на знания.

– Коя беше най-голямата му болка за Родината?

– Това, че България я опропастяват – хора отвън и отвътре. Ние сами позволяваме да ни унищожават и той си страдаше за България. Имаше такива моменти – да се просълзи, за това как вървят нещата у нас и дори заради това се беше отдръпнал в последните 10 години. Не искаше да се появява никъде, въпреки че го дърпаха – един насам, друг – натам, но той не желаеше никъде да ходи, искаше да си остане в своя бастион. Много го болеше за това как се развиват нещата в България, за това какво правят с Родината ни! Никола обичаше страната ни и е добре да се напомни, че той е пял химна на България заедно с Райна Кабаиванска и тяхното изпълнение го има на диск, който е хубаво да се пуска от време на време.

– Повишавали ли сте си тон?

– Бяхме силни характери и се е случвало да се разправяме, не всичко е било идилия, но имаше вътрешно разбирателство. Понякога имахме дрязги, но няма семейство без тях. Веднъж, когато Никола си говорел нещо с един мой братовчед и си пийвали по малко, като ме чули само, че влизам и той му казал – Ей, императорът, идва! (Смее се.) Не го знаех това, но Никола ми го призна после. В мен има една вътрешна дисциплина, която идва от танца и явно ми е влязла в кръвта, така че винаги съм се старала да са подредени нещата, защото там, където има хаос – те не вървят. Друг път, когато явно нещо съм се скарала на дъщеря ни Адриана, го чух да казва – добре, майн щурмбанфюрер! Аз му отговорих – чакай бе, Кольо, не се тормози да го произнасяш цялото – кажи просто фюрер! (Смее се.) И после се шегувахме с това, както и с думите му – ей, императорът си идва! Той иначе ми викаше – Ани, Анче! Винаги имаше уважение между нас.

– Преди да се ожените сте имали любов от разстояние заради дългите му гастроли в чужбина. По време на тези раздели имала ли сте колебания дали той е точният мъж за вас, или бяхте убедена в това?

– Истината е, че не съм била убедена въобще, дори не съм помисляла в началото да правя семейство с него. Още повече, тогава той трябваше да си урежда някои семейните проблеми, които е имал в предишната си връзка и се беше разделил една година преди да се оженим с него.

– Бернардо Бертолучи Ви е подарил снимка с надпис – “на най-красивата българо-пармиджанка”. А кой е най- хубавият комплимент, който сте получавала от Никола Гюзелев?

– Как го открихте това нещо за Бертолучи?! Никола обичаше да ми поднася цветя в най-неочаквани моменти, за да ме зарадва. Например откъсне една хубава роза от градината и ми я подари. Правеше ми понякога комплименти от рода на – ау, колко си хубава, или обичам те, което беше нещо обичайно! Ние си пишехме доста писма преди да се оженим, а и след това. Хубаво е, като ти напише, че му липсваш, че няма търпение да се срещнете, да се видите и така… Най-вече той показваше своето отношение с поведението си, без да демонстрира на думи.

– Сигурно и много италианци са обръщали внимание на привлекателна жена, като Вас…

– Е, в това отношение не съм имала проблеми. Италианците ме носеха на ръце, особено в кино средите, където ме познават повече, отколкото тук и мои колеги – актьори и продуценти често са изказвали възхищението си. Това може само да ме радва.

– Когато си идвате в България, какви позитивни и какви негативни промени забелязвате в страната ни?

– Те са доста позитивните, но има и много – не толкова негативни, но такива, които не се оправят вече не от 27 години, а не знам от кога. Например преди няколко дни видях една статия по повод изложба на тракийското изкуство в Норвегия и гърците претендирали, че не е тракийско, а гръцко! Отново виждам как нашето правителство не зае позиция, вместо със зъби и нокти да защити родното. Защо гърците и французите го правят, а ние не, такива неща са много неприятни. Да не говорим, че има много неуредени работи в живота ни, че и здравеопазването ни не върви въобще и защо гледаме някакви сбъркани модели? За мен американският модел на здравеопазване е абсолютно сбъркан и нечовешки. Защо не гледаме италиано-френския модел – той също има дефекти, но е един от най-човечните. Когато се казва, че в Куба здравеопазването е страхотно и дори Уго Чавес е отишъл там да се лекува, сигурно има причини? Защо ние, като имахме толкова добри неща в много сектори, не само, че не ги развихме, но дори ги унищожихме. Както си унищожихме селското стопанско, а също така културния си облик страшно го унищожаваме, дори със самият факт, че не го подкрепяме. Не говорим само за средства, а и за хората, от които зависи стопанисването на културното ни наследство.

– Какво друго Ви притеснява в родната действителност?

– Много ме смущава образованието, да не говорим за възпитанието на децата – това, че се позволява да държат тон на учителите, това е недопустимо. Да не говорим, колко е важно какво учат децата по история и по български! Това е най-големият проблем, също така учебникът по история, в който пише някакви глупости, които не знам как изобщо са одобрени.

– В коя личност бихте искали да се превъплътите на екран?

– Ако говорим за историческа, понеже си мисля за България и нейните болежки в исторически и настоящ план, ще ми бъде интересно да изиграя Райна Княгиня, или някоя българска царица, също така Лора Каравелова.

– Вярвате ли в съдбата и имала ли сте срещи с Ванга?

– С Ванга съм се срещала, когато бях много млада – на 19 години. Възхищавам й се. Тогава тя ми каза неща, които се сбъднаха, без да ме познава. По това време имахме фамилни проблеми и Ванга каза, че те ще се разрешат. Вярвам в съдбата, а също така вярвам, че като направиш зло на някого и то несъмнено се връща към теб. Същото важи и за доброто.

– Сънувате ли често Никола? Вярвате ли, че душата е безсмъртна?

– Душата не умира, сигурна съм в това. Никола не го сънувам често, а и няма нужда да е често. Майка ми също не я сънувах дълги години, много трудно преживях загубата й, една напоследък я сънувам от време на време. Съпругът ми съм го сънувала няколко пъти за три години. Той сигурно се чувства добре там, светло му е в съня ми и хубаво изглежда. Достатъчно е, като го сънувам само да се усмихне и да е в добро настроение, за да ми остане хубаво чувство на сутринта.

 

Нашият гост

Известната актриса Анна-Мария Гюзелева е завършила Хореографското училище в София. Танците я свързват с мъжа, който изиграва главна роля в живота й – легендарния оперен бас Никола Гюзелев. Двамата се срещат зад кулисите на Софийската опера, а след година и половина решават да сключат брак. Дъщеря им Адриана в момента е арт директор на известен медиен фестивал, а преди това пет години работи в Европейския парламент. Филмовата кариера на Анна-Мария на Апенините я среща с големи имена, като София Лорен, Франко Неро, Микеле Плачидо, Ванеса Редгрейв, Раул Бова, а италианските режисьори са покорени от нейната красота и харизма. В актива си има повече от 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция и Америка. От 2008-ма година Анна-Мария е член на журито на Италианската Филмова Академия за наградите “Давид на Донатело”. Международно признание получава не само с артистичния си талант, но и със своята дарба да пише. Нейните стихосбирки – “Молитва за живот”, “Цветя и бодли на Вия Егнатия”, “Дреболии” и “А душата знае” печелят престижни награди. От 2015 г. е председател на Фондация ‘’Никола Гюзелев’’ и дели времето си между София и Рим.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.