Евакуираните, заради вулкан на Филипините, са вече 15 000

Контрабандист на цигари опита да прегази полицай и да избяга край Харманли

Шофьор с 1,6 промила алкохол в кръвта помете спирка в София

Лидер на косовските сърби беше показно разстрелян

Разкриха частни охранители без лиценз в Свищов Нелегалните гардове са пазили два обекта

Задържаха агресивен лекар в нетрезво състояние по време на дежурство в София

Български превозвачи се притесняват, че гръцките фермери пак готвят гранични блокади

Обраха шофьор на катастрофирал румънски микробус

Делян Добрев пита Елена Йончева дали тя работи за чуждо разузнаване

Двама непълнолетни потрошили 12 автомобила в Пловдив

Гневен мъж наряза гумите на лека кола за отмъщение

Куче водач е било отровено пред блок в София

Фандъкова и Ангелкова посрещнаха първия полет Баку-София

Училищен автобус се блъсна в къща в Германия

13 братя и сестри са били държани оковани от родителите си в Калифорния

Антикомунисти, Сюлейман паша и Жозеф Фуше Така си живеем вече 28 години - комунизъм няма, но антикомунисти, дал Господ

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Морално-психологически портрет на съвременните борци за демокрация, искащи да скрият какво са вършели преди

През 1989 г. излезе и на български книгата на Збигнев Бжежински „Големият провал на комунизма“, в която той сравнява различните източноевропейски страни и пише, че България е най-стабилната страна, в която няма криза, и наличието на социални групи, които да дестабилизират системата. И това е така, за разлика от СССР и останалите източноевропейски страни, в които има известни дисиденти. Жельо Желев, най-известният критик на системата, който ще стане след това и президент, работи в Института по култура, заедно с дъщерята на Людмила Живкова, а месец след 10 ноември 1989 г. заяви в дискусия по телевизията, че е марксист, а Маркс е човекът, който говори за бъдещото общество като комунизъм, т.е. в този смисъл подкрепя и комунизма.

Рухването на системата не дойде с помощта на антикомунисти, които по това време ги нямаше, а по геополитически причини чрез преврат, с помощта на едно посолство. След 1989 г. обаче изведнъж, както става при другите големи промени у нас, изведнъж се появиха стотици антикомунисти, които започнаха да обясняват какви борци са били и как са „репресирани“. 28 години след 1989 г. те водят битка с „комунизма“, който не е съществувал у нас изобщо, а онези, които казваха, че ще го „строят“, се отказаха от него още по горбачовите времена.

След Освобождението така се появяват хиляди поборници, които се оказва, че са се борили срещу Османската империя. След 1944 г. изникват купища „активни борци срещу фашизма и капитализма“. Тогава обаче е имало все пак някаква борба, имало е хора, които са умирали в нея. Покрай тях са се опитали да се вредят след това и хиляди нагаждачи. Какво представляват обаче днешните антикомунисти, които водят битка срещу „комунизма“, който всъщност не е съществувал, а тези, които са искали да го построят в бъдещето, преди три десетилетия се отказаха от него и всички идеи, с които той е свързан?

Можем да ги обособим в два основни морално-психологически модела като в конкретните случаи може да има преплитане помежду им при един или друг човек.

Първият модел може да бъде наречен Сюлейман паша. За него е характерен феноменът на променена идентичност, при което цялата биографична история и поведение, свързано с предходната идентичност, се забравят, отхвърлят, потискат, реинтерпретират чрез тоталното им отрицание, което се въплъщава в другите край тебе. Криеш и потискаш предходното си битие, като го откриваш в други хора и водиш истерична борба с тях. Сюлейман паша, извършил Старозагорското клане и масовите убийства в Карлово, за да се самодокаже като истински мюсюлманин, е с еничарски корен. Другояче се държи Осман паша, който не е със сменена идентичност – той не допуска в обсадения Плевен масови безчинства над населението, поради което след предаването му генерал Тотлебен му връща сабята като израз на уважение.

Във всички големи и внезапни преходи в историята, когато се сменя социално-икономическата и политическата система, се появява и синдромът на скоростната промяна на идентичност и пренаписване на своята биография от конформни (отстъпващи от личната позиция) използвачи на предходната система или нейни трубадури. Така прави например херцог Луи-Филип II Орлеански, роднина на краля по време на Френската буржоазна революция, когато става най-радикалният якобинец, сменя името си от Луи-Филип II Орлеански на Филип Егалите и той е човекът, който най-яростно иска да бъде пратен на ешафода не само Луи ХVI, но и жена му Мария Антоанета. В Западна Европа антитерористичните организации отдавна са установили, че опасност от тероризъм носят не традиционните мюсюлмани, а с много по-голяма вероятност приелите исляма от други религии.

Пишел си възторжени стихове за „партията“, а след 1989 г. я громиш неистово, за да скриеш от себе си и другите това, което си писал някога. Става дума за специфичен морално-психологически типаж, който може да бъде обяснен само чрез аналитичния инструментариум на психоанализата на Зигмунд Фройд. Немалка част от неговите представители са бивши комсомолски и/или партийни активисти, или са работили в пропагандни и идеологически структури от времето на социализма. Изглеждащото срамно минало е избутано в тяхното подсъзнание. Всяка индивидуална неудача, каквато всеки има в своя живот, всяка конфликтна ситуация може да се реконструира в пренаписаната биография като „репресия“ от страна на предходната система, като „страдалчество“ и това да се предлага от новите „демократи“ като символен капитал, за да получат съответни властови дивиденти в новата ситуация.

Вторият психологически модел е антикомунистът тип Фуше. Жозеф Фуше е участник във Френската революция, успяващ бързо да се преориентира на всеки неин етап. До революцията е духовник, свързан с така нар. оретарианци. След събарянето на Бастилията демонстрира радикален атеизъм и е сред извършилите най-големи репресии срещу духовници от католическата църква. Това е нагаждачът, който успява по хамелеонски да се приспособи към всеки от етапите на революцията – да бъде председател на Клуба на якобинците, след това на Директорията, после е сенатор и посланик Наполеон, след това приветства идването на власт на Луи ХVIII и Бурбоните, порицавайки Наполеон. Когато обаче Наполеон се връща в своите последни 100 дни преди Ватерло на поста си, Фуше енергично го подкрепя отново и става Министър на полицията.

Това днес е политическият хамелеон, нямащ угризения за миналото си като член на комунистическата партия или ползвател на благини на социализма. Нещо повече – като политик може да използва това членство в подходящи момент и в своя полза, но когато му е изгодно, пуска в действие и демонстрации на антикомунизма дори доста след 1989 г. чисто функционално, като политически инструмент, за да привлече симпатизанти или да удари противник. При него антикомунизмът не е свързан с психоаналитични характеристики или с чувство за вина. Този психологически тип е близък до това, което Вилхелм Райх, знаменитият автор на „Масовата психология на фашизма“, нарича „малкия човек“, разбран в моралния и интелектуалния смисъл на думата – този, който няма автономност, а се нагажда към ситуацията и се опитва да спечели от нея.

Можем да открием този психологически тип сред огромно число хора, сменящи поне няколко политически партии след 1989 г. Сума ти от тях са и днес в Народното събрание, преминали през няколко партии в живота, които функционално демонстрират според ситуацията „анти“ или „за“ някаква идентичност или кауза. Колкото минава времето, толкова повече се увеличава този тип политическо хамелеонство, превръщащ партиите в клиентелистки клики, в които се влиза и излиза заради келепира. Този келеперджийски тип антикомунисти можем да открием не само сред политиците, но и сред идеолозите и пропагандистите във финансирани от чужбина НПО-та, занимаващи се с пренаписване на историята.

Така си живеем вече 28 години. Комунизъм няма, но антикомунисти, дал Господ. До следващата геополитическа промяна, която върви в момента и предстои през идващото десетилетие. Кой знае какви „поборници“, „борци срещу фашизма и капитализма“ и нови „антикомунисти“ ще породи поредната промяна.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (17)

  1. Каква дълга статия… кажи го простичко „поръчковият дисидент на луканов плевнелиев“ бе човек…

  2. Съгласен съм с написаното от г-н Б. Михайлов ! НЕ познавам В. Проданов , но мисля че е от ония едновремешни “ професори „, по днес наречените “ хуманитарни “ дисциплини т.е. подменените – “ история на БКП “ и подобни !

  3. Най-страшното е ренегатството.То е равно на предателството.В армията на Рим са изслушвали предателите след което ги екзекутирали.В наши дни има и по-точен пример-бившият председател на ЕС.Къде е сега и на кого е служил преди?Ако някой си мисли,че е работил за ЕС има много здраве.За това сме на това дередже.

  4. Б.Михайлов написал си голяма простотия. Горките горяни дето нямали помощ отвън. Нито са били десетки хиляди ,нито народни синове, а чорбаджийски мекерета, бивши стражари и откровени авантюристи подмамени за долари отвън, Иначе статията е много добра.

    1. Ето Ви малко данни за Първата Сливенска чета (Втората Сливенска чета е най-голямата в страната, но и тя не се различава по социален състав – селяни).
      От задържаните при разгрома на Първата чета ръководители и по-активни членове – общо 50 души: 31 са николапетковисти, 6 са анархисти, 2 – демократи, 1 – член на БКП, 6 – бивши офицери. А по социален състав: 21 са „кулаци“, 10 – средни селяни, 5 – бедни селяни, 5 – богати занаятчии, 4 – бивши военнослужещи. Данните са от ДА-Сливен.
      За Ваша изненада, стражари няма, няма и помощ отвън. Мога да Ви съобщя данни и за заловеното оръжие, но не виждам смисъл да споря с Вас, защото сте Петър/Камък.

      1. Помощ отвън няма… парашутистите са пускани от горянски самолети… и разбира се, путин е виновен.

    2. Иначе статията е слаба и манипулативна Учудващо, че авторът е професор.

  5. Божидар Михайлов както винаги не е в час.Хиляди горяни!!!!!!!Тъпотия.

    1. Според Диньо Шарланов са 4100, от които 1600 са убити, но неговото изследване е от 1999 г.. Вече има по-нови данни. Горянското движение е нова тема в българската историография, до 1989 г. тя беше тема табу, Гого.

  6. Задавам въпрос към Васил Проданов – ако не познава изворовите данни за Сюлейман паша, поради което го набеждава,че е сменил юдейската си вяра и се стреми да се самодокаже като извършва кланета, то къде е неговата академична легитимност?

  7. Наличието на такава статия и автор показва че комунизъм може и да е нямало но комунисти като този дал господ ! Написаното не отговаря на истината , нямало комунизъм , а какво беше това от 1944 години до 1989г пък и доста след това . БСП тогава не се ли казваше БКП , не колеше и не бесеше ли наред, не беше ли записана ръководната роля на Партията в чл. 1 на Конституцията ? Комунизъм наистина не построихме защото начело с каскети и ползване на „съветския челен опит- наша масова практика“ нямаше как да не катастрофираме в гонитбата на Михаля. А липсата на истински демократи, а не ментета като Желю, Берон, П Симеонов, Кюранов, Вагенщайн и т.н., по-късно Иван Костов и Бойко Борисов провали прехода. КОЙ ОТ ТЯХ НЕ Е БИЛ ЧЛЕН ИЛИ СЪТРУДНИК НА БКП ?

    1. Но е прав за това, че и преди и сега е имало шизохамелеони кат поръчковия дисидент на луканов – плевнелиев и олихофрени дет споделят техните ценности.
      Инак путин е виновен и да не забравиш да си вземеш хапчетата.

  8. Проф. Проданов е висока класа анализатор, философ, мъдър човек с опит на светлинни годзини от този на божко примитива. Статията е силна, но професорът не е успял да я напише като за малоумници. Излишно се корегира под натиска на вени жидовски, за убиеца на хиляди българи сулейман е прав, просто източникът му няма друго потвърждение, но не е и опроверган. След предателството на Горбачов и Елцин Москва принуди ръководството на БКП да сдаде властта в Бг, перестройчиците това и сториха. Да, но нямаше никакви либерали и дясномислещи поне малко читави за властта, които да я поемат. Оттам и повечето последствия, за които професорът пише..

    1. „Да, но нямаше никакви либерали и дясномислещи поне малко читави за властта,… “ – за какво са ти либерали и дясномислещи? Освен това и да ги имаше, мислиш ли, че обществото щеше да ги приеме?
      Имаше един остарял дядо милан и един по-жизнен дертлиев… но дс изкара су тетките да скачат за марксисткия философ – къртицата желев, брадатия бръмбар и конституционния съдия марков. да не забравяме и поръчковите дисиденти като плевнелиев.

  9. Чета коментарите и си давам сметка защо България е на този хал! 30 години след така наречените промени, мнозина продължават да се давят от злоба и безсилие. До обяд мразят себе си, след обяд, всички останали! Този бил комунист, онзи бил не знам си какъв и т.н. Нереализирани и комплексирани персони, които вместо да работят върху себе си цял ден демонстрират арогантност.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.