Анатомия на неолибералната деструктивност

Хитлер е убил шест милиона в лагерите между 1933 и 1945 г., т.е. за 12 години, докато глобалният капитализъм трепе за това време четири пъти повече, и то само деца

Нова вълна мутренски разстрели. 18-годишно момче е убито за нищо пред куп безучастни сеирджии. Двама възрастни умират от глад, а дъщеря им крие труповете, за да може да вземе пенсиите им. Пребит е журналист, пишещ срещу властта. Възрастен мъж ял бой в автобус от тийнейджър заради забележка. В Шуменско животни са оглозгали пенсионер. В Омуртагско са пребити с прът пенсионери. Кметът на Враца казва, че агресията е всекидневие в града му. Вестникарски заглавия от рода на “Петмесечно дете умря в мизерия” или “Безработна майка на 2 деца се обеси”, „Акушерка пребивала новородено” са всекидневие. Българската стопанска камара създаде сайт „Стига вече” с данни на Евростат, според които България е на първо място в ЕС по престъпност. Това е само малка част от информацията, която ни залива през последните дни.

Но тя идва не само от нашенската реалност. Обама се чуди как да обуздае насилието, като промени закона за носене на оръжие, защото през 2015 г. в САЩ е имало 372 случая на масов разстрел, 12 286 човек са застреляни и още 26 819 са ранени.

Джихадисти публично режат глави. От Париж, Кьолн, Истанбул ни съобщават за нападения, грабежи, изнасилвания, масови протести, терор. От всеки пореден трилър и екшън ни залива медийно насилие. Живеем като че ли в свят, в който опасността дебне от всеки ъгъл, подобно на Хобсовата „война на всеки срещу всеки”. През ХХ век са изтрепани 203 млн. души. Колко ще бъдат през ХХІ век, не смея да си помисля.

Икономическата цена на насилието от различни субекти в глобалната икономика, свързано с умрели, бежанци, военни разходи, вътрешни конфликти, престъпления, през 2014 г. е 14.3 трилиона, или 12,4 % от световния БВП, което се равнява на икономиките на Бразилия, Канада, Франция, Германия, Испания и Великобритания. Това е увеличение с 1,8 трилиона, или 15,3%, от 2008 г. насам.

Но наред със субектното има и така нар. структурно насилие, резултат от действието на системата на периферен и компрадорски неолиберален капитализъм. Така са насилени и живеят в един неолиберален Гулаг стотици хиляди бездомници, безработни, едва оцеляващи, гладуващи, подложени на робска експлоатация българи. Формално юридически си либерално свободен, но структурно си не по-малко насилван от социалните отношения, отколкото от най-жестоките диктатури.

Според доклад на ООН броят на гладуващите в света днес е 795 млн. Броят на умиращите годишно от глад е 7 665 000. На всеки 10 секунди дете умира от глад. Хитлер е убил шест милиона в лагерите между 1933 и 1945 г., т.е. за 12 години, докато глобалният капитализъм трепе за това време четири пъти повече, и то само деца.

Думата „война” за описание на това, което ни заобикаля, става все по-популярна – от „трета световна война” и „нова студена война”, през войни между политически сили, олигархически кланове, мутри и институции до „война по пътищата”. А си спомням как онзи нещастник Горбачов ни обещаваше, че ще влезем в „свят без войни и оръжие”. Папата и Саркози вече казват, че върви Трета световна война. Около 80 страни са въвлечени в битката с ИДИЛ. През 2015 г. САЩ са хвърлили 23 144 бомби в шест държави. Върви и „нова студена война”, в която България е определена като „фронтова държава”от американски политици. След като ни наредиха да ликвидираме оръжието и армията си, Джон Кери специално дойде да ни каже, че ще ни „пази”.

Надали са много вярващите на Кери, като знаят как „опазиха” Либия, Ирак и Афганистан. Повече може да се вярва може би на проф. Михаил Константинов, който призова да почнем да правим народно опълчение. Проблемът е, че в България работещите в частния бизнес със сигурност са няколко пъти повече, отколкото в държавните институции, и несигурността въпреки това е много по-висока, отколкото по времето на социализма.

Говорейки за разрастването на насилието и деструктивността на национално и световно равнище, Ерих Фром публикува през 1973 г. знаменитата си работа „Анатомия на човешката деструктивност”. Мисля, че за днешната ситуация с милиони атомизирани, отчаяни, оскотели от бедност, мизерия, декласация, нищета, деморализация индивиди по-подходящо би било обяснение „Анатомия на неолибералната деструктивност”. Тя ражда всекидневно недоверие, тревожност, стрес, безнадеждност, страх, образи на врага, омраза и хейтърство, агресия.

За да се спасят от тази деструктивност, все повече хора се крият зад домове крепости с железни врати и камери, училища крепости с охранители и камери, институции крепости с охрана и техника за проверка за оръжие, затворени градчета крепости, държави крепости.

Като дете по времето, което антикомунистическите „демократи” наричат „тоталитаризъм”, не заключвахме къщата в селото, в което съм роден. Сега по времето, което те наричат „демокрация” и „свобода”, в блока, в който живея, не може да се влезе без специален електронен чип, на входа те снима камера, на етажа има най-напред дебела решетка, с врата, която се заключва, на входа на жилищата има по две железни врати със суперключалки и отделно камера.

Като студент по цяла нощ се разхождах с приятелката в Борисовата градина, тогава Парк на свободата, нямаше камери, нямаше днешното осветление и наум не ми е идвало, че някой ще ме нападне. Когато разказах наскоро това на мои студентки, те не повярваха и казаха, че родителите им ги предупреждавали вечер късно да не минават край парка, защото може да излезе някой и да им направи нещо.

Нарастващата несигурност от времето на Христос и Мохамед до това на Хитлер стимулира търсенето на спасител. Неслучайно създаването на образа на силния човек като главен секретар на МВР осигури на Борисов такава главоломна политическа кариера. Чувстващият се несигурен българин мечтае за силния човек, който ще реши неговите проблеми. Но така е и с несигурния турчин, гласуващ за Ердоган, несигурния французин, подкрепящ Льо Пен, несигурния унгарец, подкрепящ Орбан, несигурния американец, подкрепящ Тръмп.

Силен лидер и все повече стени – това изглежда спасението за все повече хора от „глобалното рисково общество” на неолибералния капитализъм. Докато все още има социализъм, „желязна завеса” и Берлинска стена от 1945 до 1989 г. стените, изградени между различни държави, са 19. После станахме по неолибералному свободни, пяхме „времето е наше” и стените през 2014 г. вече станаха 64. През 2015-а започна строежът на още 15 и до няколко години ще станат 100. И въпреки това край нас всичко изглежда все по-несигурно и страшно, че тепърва ще изграждаме стени и ще се крием зад стени.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.