Монголската империя и българите в средата на XIII век

През 1242 г. редица български градове са опустошени от монголите, завръщащи се от похода си в Средна Европа

Отношенията между България и средновековната Монголска империя все още не са оценени достатъчно в нашата историография

От 17 до 28 юни 2025 г. под ръководството на проф. Николай Овчаров беше проведена първата по рода си научна експедиция в Монголия. Осъществен с подкрепата на “Експлорърс клуб България”, този перспективен българо-монголски проект включваше проф. Николай Кънев, заместник ректор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и декан на Историческия факултет, инж. Младен Станев, председател на Асоциацията на българите по света, младия и талантлив журналист Георги Карамфилов от “Нова телевизия” и пишещия тези редове. От монголска страна участваха проф. Нямдягийн Гамбат и доц. Нанжит Баямбаакхуу от Академията на науките в Улан Батор, като по места се включиха музейни специалисти и краеведи.

Още в началото на експедицията посетихме емблематичния град Хархорин (средновековният Каракорум), столицата на “световната империя” на монголите. В скромното днес градче е модерният музей “Хархорум”, в който са събрани уникални артефакти на световното културно наследство от поречието на Орхон. Музейния комплекс е изграден през 2009-2011 г. с финансовата помощ на Япония. Наред с безценните артефакти от праисторията, бронзовата епоха и древните монголски държави в музейната експозиция доминират онези от времето, в което Хархорин е столица на империята, вкл. монети на Чингис хан, Угедей, Хубилай и други нейни владетели. Ще се опитаме да покажем връзката на Каракорум / Хархорин с нашата история, колкото и странно да звучи това на пръв поглед.

“Световната” Монголска империя, най-обширната като сухоземна територия в човешката история, е създадена от великия завоевател Чингис хан (роден през 1162 г., управлявал през 1206-1227 г.). Надарен с изключителна политическа интуиция и желязна воля, Темуджин, каквото е рожденото му име, с военна сила и ловка дипломация обединява разпокъсаните монголски племена. В Европа, вкл. у нас, името на едно от тях - татарите,- се превръща в основен маркер за монголите. Повече по темата читателят може да научи от нашата книга с д-р Георги Владимиров “Златната орда и българите” (2009, второ издание - 2021 г.).

Обединените монголи завоюват земите от Алтай и Сибир до Великата китайска стена. Чингис провежда смели административни, законодателни и военни реформи. През 1211-1214 г. империята Цзин в Северен Китай е подчинена от новите господари на Централна Азия. Следващата цел е могъщият Хорезъм, заемащ огромни територии в Средна Азия, Афганистан и Иран. Използвайки вътрешните противоречия в разноплеменната империя, Чингис побеждава нейния владетел Мохамед II в серия битки, съпътствани от разруха в блестящите градове на Средна Азия. Следва завоюването на Азербайджан, Армения, Грузия и аланите отново с реки от кръв... На север монголските сили срещат ожесточената съпротива на Волжка България, за която си струва да разкажем друг път в нашата поредица. Тук за първи път монголите търпят сериозно поражение - т. нар. “битка на овните” през 1223 г.

След смъртта на монголския престолонаследник Джучи властта над новозавладените земи в Източна Европа преминава в ръцете на Бату, внук на Чингис, който през 1242-1243 г. създава на т. нар. Златна орда. Върховното управление в “монголския свят”, който все още е единен, е поето от чичото на Бату - хан Угедей (1229-1241), който продължава реформите и планира нови завоевания. През 1235 г. в Каракорум върховният племенен съвет (курултай) взема решение за военен поход към Европа. Огромната армия, събрана в голямата си част от покорените номадски народи, окончателно помита Волжка България и куманите, основният съюзник на Второто българско царство. През 1237 г. масова “вълна” кумани бяга към България от “меча на татарите”. В едно по-късно арабско известие се казва, че куманите търсят спасение “... отвъд морето при Унус хан...” (Иван Асен II). Търновският цар се опитва да настани неканените “гости” в отвъддунавските земи и донякъде успява - най-изобилната куманска топонимия (имена на реки, местности, селища и др.) e на територията на днешна Румъния. Поне част от куманите обаче против волята на Иван Асен прекосяват България и се заселват по долното течение на Марица. След поредица обрати, в крайна сметка са привлечени от никейския император Йоан III Дука Ватаци, който ги преселва в Мала Азия. Нова вълна кумани идва в България през Унгария и се заселва в северозападните български земи (Белград, Браничево, Видин) през пролетта на 1241 г. Всичко това е резултат от политиката, осъществявана по волята на могъщия хан Угедей от така далечния Каракорум!
През 1237-1238 г. Бату покорява руските княжества, а на 6 декември 1240 г. е разорен Киев - сърцето на Киевска Рус. Монголските пълчища, изпратени “... да завладеят северните страни...”, са организирани в мощна армия според традиционната монголска стратегия. Центърът е под командването на Бату, подпомаган от стария воин и ненадминат военен стратег Субетей багатур, който според Лев Гумильов е от мащаба на най-великите пълководци в световната история! Дясното крило е поверено на Орда, лявото - на Кадан. Основният удар е срещу Унгария, смятана за подходяща база за бъдещи завоевания в Евроха. Кампанията, безпрецедентна по своите мащаби за европейския ХIII в., започва през пролетта на 1241 г. Дясното крило прегазва Южна Полша, Силезия (Шльонск) и Чехия, докато силите на Бату навлизат в Унгария през проходите на Карпатите и разгромяват крал Бела IV в битката на р. Шайо. Кадан настъпва през Трансилвания и преследва победения унгарски владетел до Адриатическо море. Отделни флангови отряди на лявото крило засягат отвъддунавските земи на Второто българско царство, но търпят поражение. Неочакваната новина отеква в цяла Европа - царят на българите “почти разбил татарите...” Уви, спирането на нашествениците не е по силите нито на България, нито на някоя друга от европейските страни в онзи момент. Сред многото трудове, посветени на монголския поход на запад, ще отбележим наскоро излязлата книга на сръбския историк проф. Александър Узелац “От Урал до Цариград” (2023 г.).

Нейде в началото на 1242 г. до Бату достига вестта за смъртта на великия хан Угедей (11 декември 1241 г.). Той незабавно поема към Каракорум, за да участва в избора на новия върховен владетел. На връщане монголските пълчища преминават през българските земи. От крайбрежието на Адриатика през Сърбия с войските си Кадан навлиза в пределите на България. Навремето заедно с проф. Георги Атанасов обърнахме внимание на колективните монетни находки, които чертаят маршрута на монголите и отразявят ужаса на населението. От Призрен и Ниш, а вероятно и през Скопие и Велбъжд (Кюстендил), монголите преминават през Средец (София) - Искърския пролом - Червен бряг - Ловеч - Севлиево - Търново. Групировката на самия Бату навлиза от Унгария и Хърватско през Белград - Браничево - Видин по дунавския път. Хърватският хронист Тома Сплитски разказва: “След като прекосили цяла Сърбия, те пристигнали в България. Там двамата им вождове [Бату и Кадан] събрали своите пълчища, за да ги преброят...” Водените три хиляди пленници (“... унгарци, славяни и други чужденци...”) са зверски избити именно в България. Двете татарски армии влизат във взаимодействие в района на Търново. Според персийския историк Рашид-ад-дин “Тирнин” е превзет от Кадан “... след големи сражения...” Проучванията в Търново не потвърждават завладяването на столицата, но са факт три колективни монетни съкровища, свидетелстващи за ужаса, обхванал населението. Книжовникът Теодор Граматик съобщава за “... нашествието на безбожните татари, когато в България царуваше Калиман Асен, син на Иван Асен, в лето 6751 (1242-1243)...”

На продължението на монголския поход в източните български земи (Велики Преслав, Червен, Шумен, Дръстър (Силистра), Килия в делтата на Дунав и др.) и връзките на България с далечния Каракорум ще се спрем в следващата статия от тази поредица.