Очевидно е, че въпросът за броя на българите в Северна Македония става все по-актуален. Според нашето МВР, броят на българите там вече е 216 594, тъй като толкова български паспорти са издадени на лица, родени в днешна Северна Македония. Тук не става въпрос само за натурализация на основание на доказан български произход, но и на родени деца, които имат поне един родител български гражданин. Изглежда в очите на нашата администрация този брой на българите в Северна Македония се разглежда като максимален към момента!
Контрапункт на това виждане е скопското твърдение за минималния брой българи от 3504 души съгласно преброяването от 2021 г. Тук българската държава има едно голямо прегрешение! Тя пропусна да протестира, че по време на това преброяване единствено от българите се изискваше да представят доказателство, че са такива. Това е нарушаване на принципа на декларативността, залегнал като основен критерий в методологиите на ООН и Евростат при определяне на категорията етническа принадлежност! Какво се случи покрай Вардар през 2021 г.? В резултат на исканите доказателства, че деклариращите се като българи са именно такива, някои от тях показваха българските си лични карти.
Това доказателство бе взето предвид, но вместо да бъдат регистрирани като етнически българи, защото точно в това си качество са подали заявления за придобиване на българско гражданство, бяха вписани като лица с двойно гражданство: северномакедонско и българско. Такива са официално малко под 20 000 души. Този факт нагледно показва както манипулативния подход на властите в Скопие, така и нихилистичното мълчание на българските власти. И двете поведения са позорни! Турция например не призна преброяването в Северна Македония.
Фундаментална грешка е броят на българите в Северна Македония да се представя чрез броя на българските граждани там! Броят на придобилите българско гражданство постоянно нараства, но той показва само тези, които са изпълнили глуповатите практически изисквания за доказване на български произход чрез представянето на документ за признат в миналото възходящ българин, разработени при прилагането на Закона за българското гражданство.
Големият въпрос е какво да правим с тези, които не са съхранили документи и не могат да докажат, че предците им са били регистрирани/признати като българи?
Точно този нерешен проблем отваря основния път за посредничеството и корупцията в системата на предоставяне на българско гражданство!
За да разберем къде грешим, трябва да си дадем сметка как официално се появиха българите в Македония.
След завладяването на България от Османската империя, подходът на османските власти към определянето на населението е по религиозна принадлежност. Всички мюсюлмани са разглеждани като ислям миллет (мюсюлмански народ), а всички християни са рум миллет (буквално ромейски народ).
Първоначално започва борбата за признаване/обособяване на християнските народи. От българите първо са признати българите католици - булгар католик миллет, а през 1870 г. и православните българи - булгар ортодокс миллет или православен български народ. Единствено остават непризнати българите мюсюлмани (помаци, торбеши, горани и т.н.), защото те са разглеждани като част от ислям миллет. Поради съпротивата на Цариградската патриаршия, въпросът за българите в Централна и Западна Македония остава нерешен, но султанският ферман предвижда възможността за провеждане на плебисцит (истилям). През 1872-1874 г. в оспорваните части на Македония се провежда такъв референдум и 2/3 от християнското население само се декларира за българско, след което официално става част от булгар ортодокс миллет - православния български народ - и съответно част от Българската екзархия, която е протодържавна институция, даваща културна автономия на българския народ.
Така че когато някой ви каже, че в новите времена Македония никога не е била българска, кажете му, че нагло лъже. Македония до 1912 г. официално е част от признатия от османските власти и самоуправляващ се в културно/духовно отношение български народ. А османските власти владеят суверенно тази територии по това време и тяхното становище е официална държавна позиция. Няма по-голямо доказателство от това! Именно този факт дава легитимност на борбата срещу разпокъсването на българския народ. Дори в Светото писание пише, че всеки народ, разделен против волята си, запада...
Така стигаме до следващия голям парадокс: Османската империя на базата на съвременното разбиране за самоопределение признава българите в Македония, а днешните власти в София и Скопие не признават правото на самоопределение и изискват от българите доказателства, че са такива. Тази поразително еднаква политика на София и Скопие по никакъв начин не се вписва в съвременния световен принцип за декларативността. Държавната власт в София пренася отговорността за съхраняването на документи за български произход на отделните граждани, въпреки че много добре знае, че притежаването на такива документи е пораждало риск за живота на притежателите. Редно е да попитаме къде е отговорността на държавата? Защо тя не е съхранила документите за българската принадлежност на българите, насилствено откъснати от България? Например трябва да попитаме къде са индивидуалните преброителни карти от преброяването на населението в по-голямата част на днешна Северна Македония през 1943 г.? Трябва да попитаме защо не са дигитализират дори и малкото съхранени документи от онзи период, например списъците с отбиващите наборната си военна служба, в които е отразена и народността на войниците?
Все въпроси, които май още дълго ще чакат своите отговори, но за момента показват неразбиране от българските политици на същността на реалните проблеми на отделните граждани на Северна Македония.
Нека Бог да пази България и Северна Македония и да даде разум и сили да намерят пътя един към друг в името на европейското си бъдеще!
Труд
