Труд
Автор:
Труд онлайн
Вътрешните противоречия се засилват, разширяването добави нови
Тази година БРИКС – група от десет държави, чиито първоначални членове бяха Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – получи ново усещане за цел благодарение на един-единствен катализатор: САЩ. С завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом, блокът изглежда повече от всякога като необходима предпазна мрежа срещу все по-хаотичния и фрагментиран световен ред. Много от действията на Тръмп – от тарифния му кръстоносен поход срещу приятели и врагове до ударите по Иран, военните операции в Латинска Америка и оттеглянето от подкрепеното от ООН Парижко споразумение за климата – предизвикаха осъждане от страните в БРИКС.
Политиките на Тръмп рязко подчертаха смисъла на съществуването на блока: да помогне на членовете си да се адаптират към един по-малко западноцентричен свят, да получат по-голямо влияние в отношенията си с Вашингтон и да намерят алтернативи на западни институции като Световната банка и Международния валутен фонд.
Въпреки споделените си интереси обаче, БРИКС като група не е готова да се възползва от този момент, коментира Foreign Affairs. Членовете ѝ, които сега включват Египет, Етиопия, Иран, Индонезия и Обединените арабски емирства, са твърде фрагментирани, за да представляват истинско предизвикателство за Вашингтон. Те се различават значително по степента на конфронтация със Съединените щати и всяка от тях се стреми да запази стратегическа автономия. В резултат на това блокът се затруднява да формира единен фронт.
Докато предишните президенти на САЩ до голяма степен игнорираха БРИКС, Тръмп зае далеч по-конфронтационна позиция. Той нарече блока „неамерикански“ и многократно заплаши да наложи 100% мита на членовете му, ако се опитат да заменят щатския долар като световна резервна валута. Някои членове, като Китай и Русия, са по-добре подготвени да издържат на натиска на САЩ, отколкото други – например Бразилия, Индия и Южна Африка. Но сега всички те разбират по-ясно, че са по-силни заедно, отколкото поотделно: колкото по-доминиращи са Съединените щати, толкова по-важен става блокът за своите членове.
В продължение на години Китай предупреждаваше своите партньори от БРИКС, че воденият от САЩ ред е нестабилен и уязвим към политически колебания във Вашингтон и сред неговите съюзници. Китайските лидери представиха завръщането на Тръмп и ненадеждността на Съединените щати като доказателство, че стремежът на Пекин към паралелни институции – като Новата банка за развитие – е бил далновиден. А последиците от „тарифите за Деня на освобождението“ на Тръмп – включително нестабилността на пазара на облигации в САЩ и колебанията на долара – накараха редица развиващи се страни да предприемат стъпки за предпазване от прекомерна зависимост от долара. За Китай и неговите партньори от БРИКС тези развития предлагат възможност за по-активно разработване на финансови инструменти, които не се контролират от Съединените щати, намаляване на зависимостта от щатския долар и насърчаване на търговията с алтернативни валути.
Русия също вижда ползи от хаоса. При Джо Байдън САЩ и други западни страни наложиха безпрецедентни санкции срещу Русия в отговор на войната й срещу Украйна. Завръщането на Тръмп в Белия дом даде възможност на руския президент Владимир Путин да подобри отношенията си с Вашингтон. Тръмп рязко намали финансовата подкрепа за Киев, но продължава периодично да заплашва Москва и наложи санкции на две от най-големите руски петролни компании. Следователно Русия разбира, че трябва да засили партньорството си с другите членове на БРИКС и да използва блока като мрежа за подкрепа, за да устои на натиска от западните санкции и да подкопае глобалното господство на САЩ във финансите и технологиите.
Кампанията на Тръмп срещу Бразилия, Индия и Южна Африка също така задейства процеси, които би трябвало да сближат членовете на блока.
По-рано тази година президентът на САЩ наложи 50% мита върху бразилския внос, твърдейки, че разследването срещу бившия президент Жаир Болсонаро е политически мотивирано. Когато Върховният съд на Бразилия призна Болсонаро за виновен в опит за държавен преврат, Тръмп отиде още по-далеч, като наложи санкции на съдия от Върховния съд, замесен в случая, и отне визите на множество бразилски съдебни и правителствени служители. Както наскоро отбеляза един съветник на президента Луис Инасио Лула да Силва, атаките на Тръмп „засилват отношенията ни с БРИКС, защото искаме да диверсифицираме връзките си и да не бъдем зависими от никоя една държава“.
Дипломатическото напрежение между Южна Африка и Съединените щати също доведе до предвидими резултати. Отношенията достигнаха ново дъно след срещата на Тръмп с южноафриканския президент Сирил Рамафоса през май. По време на напрегнат разговор, широко излъчен и подробно анализиран от южноафриканските медии, Тръмп изненада Рамафоса с провокативни твърдения за „геноцид на белите“ срещу африканерските фермери. Тази реторика шокира и обиди южноафриканците от целия политически спектър. Изправена пред очевидно враждебна администрация във Вашингтон, Претория има всички основания да засили сътрудничеството в рамките на БРИКС – не заради идеологическа близост с други членове на блока, а от стратегическа нужда да се защити от непредсказуемите и наказателни политики на САЩ.
Дори в Индия – страна, която прекара голяма част от последните две десетилетия в изграждане на тесни отношения с Вашингтон – политиците са напълно наясно, че предвид непредсказуемостта на Тръмп, предпазването е от съществено значение. Тази година САЩ депортираха хиляди индийски граждани, на практика замразиха преговорите по двустранно търговско споразумение и наложиха 50% мита върху индийски стоки. Индийските стратези сега са твърдо ангажирани с „многостранното съгласуване“ – многовекторна външна политика, в която БРИКС служи не само като платформа за сътрудничество между страните от така наречения Глобален Юг, но и като геополитическа застрахователна полица.
Не е изненадващо, че броят на страните, които искат да се присъединят към БРИКС като пълноправни членове или партньори, непрекъснато нараства. Този списък включва Бангладеш, Беларус, Боливия, Куба, Казахстан, Малайзия, Нигерия, Сенегал, Тайланд, Уганда, Узбекистан, Венецуела и Виетнам. Вторият мандат на Доналд Тръмп трансформира идеята за мултивекторност от далечна визия в неотложна стратегия.
И все пак БРИКС не е готова да се възползва от този момент. С разширяването на групата се увеличаваха и вътрешните ѝ противоречия. Това не е изненадващо: както Бразилия, така и Индия, опасявайки се от отслабване на собствената си роля и ерозия на сплотеността, дълго време се противопоставяха на разширяването, преди да се съгласят да приемат нови членове през 2023 г. под натиска на Китай. През последните три години към блока се присъединиха Египет, Етиопия, Индонезия, Иран и Обединените арабски емирства.
На срещата на външните министри на БРИКС в Рио де Жанейро през април, страните членки за първи път не успяха да се споразумеят и да публикуват съвместно комюнике. Тази безизходица ярко демонстрира нарастващите разногласия в блока относно темпото и посоката на дедоларизацията, нивото на антагонизъм спрямо САЩ и степента на лидерските стремежи на Пекин. Източникът на конфликта беше въпрос със символично значение за бразилския президент Лула да Силва: реформата на Съвета за сигурност на ООН. Египет и Етиопия се противопоставиха на формулировка, която би признала стремежите на Южна Африка за постоянно място в Съвета за сигурност.
През юли, за първи път в историята на блока, няколко държавни глави не присъстваха лично на срещата на върха на БРИКС, като само половината от десетте членки изпратиха пълни делегации; останалите лидери се включиха дистанционно.
Бомбардировките на иранските ядрени съоръжения от страна на САЩ през юни можеха да бъдат призив за обединение на БРИКС. Няколко правителства от блока бяха възмутени, твърдейки, че САЩ са действали едностранно, опасно и без да се съобразяват с международното право. За Китай и Русия действията само потвърдиха дългогодишната им критика към американския милитаризъм; за Бразилия и Южна Африка – страни, които исторически наблягат на принципа на ненамеса и приоритета на мирното разрешаване на конфликти – атаката изглеждаше безразсъдна и подкопаваше глобалната стабилност. За Индия това беше не само нарушение на международното право, но и удар по жизненоважен доставчик на енергия. Съвместното изявление на БРИКС, публикувано дни след бомбардировките, обаче беше изненадващо неясно: в него дори не се споменаваха Израел или Съединените щати.
Напрежението е видимо и в други области. Силно субсидираният китайски износ – стомана, текстил и автомобили – заплашва местните производители в страни като Бразилия и Южна Африка. Произтичащото от това напрежение усложнява икономическата координация в рамките на съюза, тъй като правителствата са изправени пред вътрешен натиск за протекционистки мерки срещу китайските стоки. Китай се стреми да използва БРИКС като платформа за разширяване на влиянието си, но другите членове остават предпазливи да не подчиняват интересите си на амбициите на Пекин.
Въпреки подновената неотложност, породена от завръщането на Тръмп на власт, БРИКС остава обвързана от същите структурни слабости, които дълго време ограничаваха нейната ефективност: различни национални интереси, противоречиви икономически приоритети и дълбоко недоверие към взаимните геополитически амбиции. Разширяването само изостри тези проблеми, добавяйки нови членове и нови противоречия към една вече тромава конструкция.
В обозримо бъдеще БРИКС вероятно ще продължи да съществува в режим „плаване по течението“ – привличайки нови членове, издавайки шумни декларации и от време на време координирайки позиции, но оставайки далеч от това да се превърне в основата на нов модел на глобално управление. Доналд Тръмп напомни на страните членки защо блокът е важен, като също демонстрира, че той не е в състояние да се възползва от предоставената му възможност.
