Защо у нас винаги има средства за крадене, но когато потърсим средства за защита на националната кауза, представителите на изпълнителната власт вдигат безпомощно рамене!
Забелязах, че северномакедонската президентка Гордана Силяновска-Давкова вчера е написала, че е имала „уще една инспиративна средба со оксфордскиот професорот Джеймс Петифер, реномиран историчар, автор на повекье книги за историята на балканските народи мегю кои що и ,,Езерата и империите во македонската история"“.
Съдбата индиректно ме срещна с въпросния мистър Петифър, когато пишех дисертацията си за доктор на науките, посветена на българите в Албания и Косово. Бях попаднал на неговата книга „Албания“ (1996). В нея, разглеждайки етническите малцинства в страната, единствено „македонците“ ги поставя в кавички и отбелязва българския им произход. За населението в Кукъска Гора посочва, че говори български език (Pettifer, 1996: 284). Например за района на с. Шищавец пише, че българските елементи преобладават.
Е, сега мистър Петифър е поостарял, ходи с бастун и очевидно е изпаднал в нужда и явно продава на Скопие научната си съвест. Най-вероятно скоро ще видим нова монография „от негово име“, защитаваща македонизма. Казвам „от негово име“, защото скопската практика е добре известна:
1. Намират чужд учен, който има нужда от средства.
2. Канят го в Скопие и му поемат всички разходи.
3. Предлагат му да участва в „научен проект“.
4. В Северна Македония написват монография и предлагат тя да излезе под негово име, като поемат публикацията и хонорара на „автора“.
Съгласете се — само учени със стабилен морал биха отказали подобна оферта.
И тук е редно да попитаме: къде е България?
Защо не търси своите приятели по света?
Защо у нас винаги има средства за крадене, но когато потърсим средства за защита на националната кауза, представителите на изпълнителната власт вдигат безпомощно рамене! С това, меко казано, бездействие на нашите управници се обслужват чужди интереси!
Май ще пишем писмо и на мистър Петифър, опитвайки се да свършим поредната несвършена работа на държавата. Почти съм убеден, че ще се засрами и няма да приеме съмнителната скопска оферта!