„6 - 7“

Никой не е съвсем сигурен, какво точно се крие зад съчетанието от двете банални думички. А може би смисълът на загадъчния израз се крие тъкмо в безсмислието му

За жалост, несмислието е направило правилния избор и отдавна Мрежата е нейният “посланик”

Дума на 2025 година стана изразът „Шест-Седем“, поне според Dictionary.com. Никой не е съвсем сигурен, какво точно се крие зад съчетанието от двете банални думички. А може би смисълът на загадъчния израз се крие тъкмо в безсмислието му.

Това не бива да ни изненадва - след като вече толкова други неща ни водят към несмисленост и безполезност. И към Празнота. Друго не ни е и отсъдено, след като мнозина от днешните „водачи“, и специално тия на Европейската общност, спокойно могат да бъдат определени като „празни костюми“.

Изглежда, скоро ще заприличаме на ирландците. Някой беше казал, че най-голямото предимство да си ирландец се състои в това, че не винаги ти е нужно да виждаш смисъла на нещата. Подобно разбиране обаче може да изведе Свободата като цяло до опасни предели, особено в Интернет/Мрежата, където, според Ричард Бърнщайн например, „култът към анонимност осигурява имунитет на всеки, поискал да сподели мнението си за някого - това я превръща в морално най-деформираното приложение на концепцията за свободата за изразяване“. „6 - 7“ не може да съществува без Мрежата, както и целият „говор“ на младите. Някои сочат „6 - 7“ като доминиращ в момента „вирус“ в този говор. Поколението „Алфа“ му се наслаждава, като го използва и разпространява, без да търси изобщо някакъв смисъл в него. Трудно може да се прецени, докъде може да го доведе това незачитане на смисъла.

Но стадните декламации съвсем не са безопасни. А и не бива да забравяме, както твърдеше един автор, че „презрението към посредствеността може да ни попречи да видим нейната огромна сила“. Глен Бек, който стана популярен тук покрай книгата си „Залезът на демокрацията“, казва, че „Посланието не носи никакъв смисъл, ако не си избрал правилния посланик“. За жалост, несмислието е направило правилния избор и отдавна Мрежата е нейният „посланик“. Нищо вече не може да бъде направено - както и да бъде „прочиствана“ Мрежата, тъмната ù страна ще си остане по-привлекателна.

Всичко това, до голяма степен, се дължи на разривът, вече окончателен, с Миналото - нищо не събужда интереса на младите към него. Новите поколения идват и ще продължават да идват, изначално лишени от възможността някой ден да съпреживяват едно от най-красивите чувства - носталгията. Не искам да прекалявам, но сякаш ставаме подвластни на времена, в които все повече и повече важни неща губят смисъла си. И само малцина успяват да останат верни на преживяното, а и да се противопоставят на спекулациите със смисъла. И на цялостното му принизяване и игнориране.

Между другото, и ние имаме една фраза, която поне външно показва някаква прилика с „6 - 7“: „Няма шест-пет“. Но тя е повече от ясна, смисълът ù не подлежи на никакво съмнение: налягай си парцалите и прави това, което трябва да направиш; неподчинението, неспазването на някакво задължение, с което си се ангажирал, е възможно само, ако си български политик.

Медиите приеха общо взето равнодушно аномалията „6 - 7“ - като поредният Бермудски триъгълник, в който ще изчезва Българският Смисъл.

Накрая, спечели Дик Чейни: в същата телевизионна емисия, в която представиха „6 - 7“, съобщиха и за смъртта на Чейни, вицепрезидентът на Буш-младши - бил най-влиятелният политик по време на войната в Ирак, бля-бля.

През 2003 година разговарях с великия американски писател Гор Видал. Зададох му и следния въпрос: „Пределно откровен сте в критиката към собствената си страна. Какво цена плащате за това?“

Отговорът на Гор Видал: „Критиката ми по-скоро е насочена срещу хунтата, както я наричам, която узурпира страната ми през ноември 2000 г. Един мой братовчед - Алберт Гор, бе избран за президент с мнозинство от 600 000 гласа. Но големите американски пари, корпоративна Америка, а това не е народът на САЩ, решиха, че желаят Буш да стане президент. Чрез един пуч Буш се възцари на президентското кресло, а губещият отпадна в небитието. Така че, не критикувам страната си, а групичка хора, които нямат право да заемат високите държавни постове, на които са сега. Те ги узурпираха, а не бяха избрани и далеч не е случайно, че всички, от Буш-старши до Буш-младши и Чейни и Кондолиса Райс са хора, свързани с газа и петрола. И какво направиха? Започнаха война, за да сложат ръка на каспийския петрол, да не говорим за иракския, въобще каквото могат да докопат“/край на отговора/.

Дори във велика Америка забравата погубва смисъла на определени деяния. Това е „Ефектът 6 - 7“ в политиката - който е много удобен и за нашите медии. Чейни казваше: ще излъжем за доставките на уран за Ирак, ще започнем войната, сетне ще обесим Садам и тогава нашите компании ще започнат да възстановяват страната. В крайна сметка обаче, вицепрезидентът беше разобличен, игралният филм „Вице“ го представи като виновник за смъртта на 4550 американски войници в Ирак, за раняването на други над 32 хиляди, както и за изтреблението на над 600 хиляди цивилни иракчани. Не беше спестена и истината за безподобния грабеж при „възстановяването“ на следвоенен Ирак. Съвсем лесно е да предвидим, какво ще се случи при възстановяването на Украйна - в началото на мандата си Тръмп съобщи, че са откраднати 200 милиарда долара от американските помощи по време на войната, но после тази тема внезапно загуби смисъла си. Днес Украйна представлява една гигантска развалина - колко милиарда ще бъдат нужни за възстановяването ù - и колко от тях ще бъдат откраднати?

Добре, нека се огледаме наоколо - къде откриваме нашенската версия на несмислицата „6 - 7“? Спокойно можем да кажем: почти навсякъде. И това не са изстъпленията на някакви младоци, а промислените/уж действия на хора, на които е поверена държавата. А те я побарват и побутват отсам-оттам, в ритъма на някакъв кючек, който никога няма да бъде заглушен от никакви еврохимни. Държава, управлявана от кючекчии - как ви се вижда това, къде точно да търсим някакъв смисъл в нея? Онзи ден един известен енергиен експерт нарече държавата „помийна яма“ - това по повод неразбориите около „Лукойл“, и водещата на интервюто дори не примигна. А тя изобщо не е известна с храбростта си. Ето докъде сме я докарали - до пълно вишегласие, че не сме в състояние да измислим дори онази псувня, която заслужава „Ямата“. Забравете неравноделните седем/осми размери/тактове и останалите ни хвалби - ясно е, че още дълго ще се кандилкаме в такта „6 - 7“ - такта на безсмислието.

Сега други две истории, а те край нямат - ще се опитаме да ги свържем в едно смислово поле, макар че това няма да е лесно, понеже Българският Смисъл обичайно се бунтува сам срещу себе си, разпада се на отломки, които трудно се примиряват в едно цяло. Вероятно така ще се случи и със следващите две истории за нашия патриарх.

 Наскоро някои медии съобщиха за една неописуема глупост: Видинските общинари отказали да провъзгласят патриарх Даниил за почетен гражданин на града! Един идиот дори се позовал на „негативни“ отзиви от привърженици на ППДБ в социалните мрежи срещу патриарха, който отгоре на всичко е бил и видински митрополит. Дивотия до шия.

Тия дни пък стана ясно, че се очаква патриархът да освети храма 

„Св. Иван Рилски“ в българската база в Антарктида. А президентът Радев щял да връчи, на специална церемония в Гербовата зала на президентството, националния трибагреник на антарктиците ни. Ей така понякога се събира нашият Смисъл в едно цяло, макар и поочукано.

Но видинските кърджалии могат да ни подсетят и за друго: Радев да премести канцеларията си на Антарктида, патриархът да произведе тамошната църквица за втори катедрален храм след  „Александър Невски“ и след време, но без излишно протакане, да настаним и държавата си в онази пустош. Където обаче със сигурност ще правим далеч по-малко грешки със Смисъла, отколкото сега. Така ще си припомним и отколешния си сън за „България на три морета“.

Две Българии с по едно море също не изглежда зле.

И може би в онази БЕЗЛЮДНА Пустош най-сетне ще успеем да се доберем и до цялата истина за Българския смисъл.

Специално за „Труд NEW