2025-та във фрази

Пет пари не даваме за всеобщата, непобедимата чалга, която ни е поробила отгоре до долу - и най-вече сме безразлични към чалга-политиката, с която отдавна сме се примирили и за която мнозина дори гласуват покорно.

• Няма защо повече да се занасяме със себе си - сваляйте фраковете, навличайте потурите, давете се с чалгата. Отдавна стана ясно, че под фраковете ни - взети и те назаем, избиват не виенски валсове, а балкански крясък и нищо друго. Край на преструвките - и да започваме на чисто.

• „Да почнем на чисто!“ - любимият лаф на курветините: наиграят се, нашетат се, сексшетат се и хайде при мухльото - да започнат на чисто. Политиканите ни не правят ли и те точно това - и то пред очите ни, и все по начесто - и ние спокойно го приемаме.

• Дори комунистическият Дядо Мраз изглеждаше по-безопасен от днешния Дядо Коледа, който яко настъпва срещу Божия Син, още малко и ще започне да ни го доставя като някакъв обичаен подарък, с трайност от днес до утре и толкова. На другата година пак - „На чисто“, нали.

• Опашка от бедняци, наредили се да получат нещо от безплатния празничен обяд. Опашка от храбреци - е по-честно да се каже. Обсебени от празничното си състрадание, дори не подозираме каква смелост се изисква, за да се наредиш на една такава опашка, да преглътнеш гордостта си, да забравиш всичко, което си направил честно и почтено в живота си - и за което никой не се сеща днес.

• Защо обикновеният човек струва толкова евтино тук?

• Измамничеството в нашенската политика отдавна е амнистирано, дори се приема като проява на талант, който по-скоро трябва да ни възторгва, отколкото да ни отблъсква.

• На медиите сякаш им харесва да бъдат подвеждани и злепоставяни от изучени в измамата тарикати - скоро можем да очакваме на входа на редакциите им да проверяват дали имаш диплома по измамничество, за да си добре дошъл.

• Ние свикваме с мярката на дребни хорица, обаче зяпнали за повече власт, скоро изобщо няма да имаме представа кое е истински значимо в политиката. И така, постепенно ще бъде забравено всичко, което си струва да бъде помнено.

• Кой днес изобщо се сеща, например, за 16 юни 1913 година - Денят на престъпното безумие, един от най-черните дни в непоносимо драматичната Българска Равносметка? Той струва на Народа 176 хиляди - 176 хиляди! - жертви, дадени заради кефа на мегаломана Фердинанд, когото наскоро направо реабилитираха.

• Засега е сигурно едно: ще продължаваме да се държим като завършени двуличници с Историята си.

• ПростоКирчо е нашият заслужил езикотрошач.

• Бяхме признати за „Държавата на Духа“ - Лихачов го казваше, не някой сегашен серсемин от политическия ширпотреб. Придържахме се упорито към екологията на Духа - а сега с циганските кюмбета, които тровят София, не можем да се справим.

• Вечните телевизионни влъхви сега пък гадаят, какво щял да очаква Тръмп от нас. Как какво - да си плащаме авансово сметките, нищо друго не го интересува.

• Онова, с което се упражняват първенците ни, не е политика - то е кърпене, ден за ден, пазарлък за пазарлък, нищо повече. И пак Народът е Големият Отсъстващ, няма го, дори не го чуваме да изплаче. Отказал се е от всичко. Напълно се е предал.

• В годините на Голямата Измама, която някои наивници продължават да наричат Преход, не е известно политик да си е признал, че е излъгал по някакъв повод, всички са белите ангели на Истината.

• След като проучи скандалните практики на Американската агенция за международно развитие, Тръмп я закри. И ние сме кярили от нея - 431 милиона долара за четири години за наши неправителствени организации.

• Бойкотът срещу хранителните вериги беше, всъщност, сблъсък на корпоративният капитал с бедняците, на които все още им е останал някакъв кураж. Този сблъсък беше и с участието на телевизиите - но не като наблюдатели/свидетели, а като заинтересовани страни, те ще си останат такива и до края на конфликта, какъвто и да е той. От тях милост не трябва да се очаква, никаква.

• Но поне имаме право да попитаме: Как се отглежда безсрамието в телевизиите?

• И Животът има глас - и той говори непрекъснато. Обаче ние изобщо не го чуваме. Други гласове надделяват и покваряват слуха ни. Случайни гласове на случайни хорица, все още несъстояли се. Техният бъбреж винаги надделява, а сетне се чудим защо и държавата ни изглежда като недокрай състояла си, като държава алангле.

• Един от най-драматичните периоди в Българското Време - митичният Преход - се оказа маскарад на несъстояването. Това беше и все още е Голямата Прозявка в Българското Време. Нищо не се състоя както трябва. И днес сме поданици на държава, която все чака нещо да ù се случи наготово. Чакането е нашето призвание, утре ще го признаят и за нашия най-внушителен подвиг.

• Всички мерят боя си единствено със себе си.

• Някои заговориха за „насилието“ срещу политиците - това вече наистина е отвратително словоблудство. Да говориш за насилие срещу Политическата Секта - когато голяма част от Народа ти е подложена от години на унищожително насилие, направо на прочистване - това е повече от позорно. Но у нас всичко е възможно.

• С невежи водещи - сякаш подбрани на кастинг за случайници - телевизиите просто бойкотират Времето. Сякаш се пазят да не бъдат запомнени от Него.

• Една черна хипотеза: удобни ли сме да ни превърнат в „домакин“ на някакъв бъдещ, нарочно предизвикан конфликт - при нашата овча преданост и непремерено гостоприемство това не бива да се изключва.

• Единственият ясен и видим резултат от безкрайните мърсувания, прикрити като „Преход“, е обедняването на милиони хора у нас - за немалко от тях по-подходящата дума е „оскотяване“. И това ги принуди да презрат собствената си Памет - да се откажат от нея и така да се откажат и от себе си. Това се превърна в най-жестоката катастрофа, която е сполетявала България.

• Телевизиите са се превърнали в брокери на Осакатената Истина, но приемат съвсем спокойно тази си участ. Обръгнали са, а може би вече дори смятат, че е голяма чест да стопанисват Лъжата. За тях Живота е нещо мъртво, беззащитно и те не се страхуват да се гаврят с него, както намерят за добре.

• За всичко опираме най-напред до завършени глупаци. Не искаме да забележим умния човек и умността - дори да ни издерат очите. Те ни дразнят - за разлика от глупащината, която ни успокоява, понякога дори и възторгва, уютно ни е с нея. Дали вече не сме повярвали, че оцеляването ни зависи най-вече от пълното ни оглупяване? 

• От село Забърдо канят Тръмп, Путин и Зеленски да продължат преговорите си при тях. Кметът на селото бил сигурен, че това ще се случи, понеже вече бил написал песен за Тръмп, която се изпълнявала от хор „Евробаби“.

• А една зрелостничка каза по телевизията, че английският език е вторият ни майчин език.

• Представяте ли си един живот, в който не ви се пречкат български политици, а пък ако изобщо ги няма - е, това ще е представата на мнозина за Рая.

• Няма лесно да се отървем от срама, че сме дива държава, която е успяла до такава степен да оскоти населението си, че то е загубило представата за святостта на задължението да се грижи, дори със сетни силици, за родителите си и дори е забравило за този си дълг.

• В телевизионните репортажи по повод 1 юни нито едно дете не каза, че иска да му подарят книга.

• Сякаш сме попаднали във вихъра на някакъв опустошителен смерч. Всички се усещат изоставени - и още по-лошото е, че сякаш не проумяват на какво се дължи това.

• За разлика от разумните общества, ние не полагаме никакви усилия да упражняваме паметта си, независимо, че тя е останала единственият ни съюзник в битката за оцеляването ни. Напротив - гледаме да я смачкаме и заличим.

• Каквато и свинщина да се случи, ние все я виждаме като частен случай, изтикваме я към частното, надявайки се да я изолираме по този начин - и да си караме някак и с тази заблуда.

• Няма друга държава, която така безжалостно да похабява бъдещето на децата си. Само ги вижте какво правят с Националната детска болница - още не са я започнали, а вече се дърлят, кой повече ще открадне. После някак ще я подкарат с вечните оправдания и глезотии - сякаш строят Хеопсовата пирамида.

• Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво трябва да правят за себе си - но дори не подозират, какво не бива да правят за останалите.

• Има една „миграция“, която е по-жестока, по-унищожителна от видимата - и това е лутането на нашите хора между Минало и Настояще.

• Как оцелява един Народ, който присъства на хладнокръвното линчуване и унищожаване на Паметта за Миналото му?

• Модата днес е да се натрапват хора-сенки.

• Свобода ли е свободата, дадена на загубеняци?

• Изглежда, на България вече не ù се полагат кадърни управници.

• Вече не можем да очакваме милост дори от някой второкачествен Бог.

• Паметта е особено непоносима за сивите властници и те стръвно ще я унижават, ще я насилват като кърджалии - и това ще продължава, докато не ни превърнат в бежанци от собствената си памет.

• Дали не ни е нужен Европейски съюз, в който и слабаци като нас, приобщени за нуждите на масовката, да се усещат равнопоставени с останалите?

• Няма какво да се чудим, че българите все повече ще се усещат като бежанци в България. Това е неизбежно, след като за повечето от властниците ни „родина“ е ЕС.

• Нерядко сме свидетели на насилието на посредствеността. Бавно, но трайно се превърнахме в Рай на все още несъстояли се хора, които медиите и специално телевизиите налагат с някакво садистично упорство.

• А какво ли би трябвало да се случи, когато неусетно и безмълвно си отива - от себе си - самият Народ?

• Напоследък все по-често си мисля, не му ли се полага някакво Възмездие за всичко, което преживя?

• Факти за „младата смяна“, на която някои толкова разчитат: извадени са 120 хиляди изпълнителни листа срещу длъжници на възраст от 18 до 30 години. 80 хиляди са длъжниците между 25 и 30 годишна възраст.

• 147 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не учат и не работят и все още са издържани от родителите си.

• Телевизиите могат да ви показват калта, заляла поразените селища след поредния потоп - но до другата КАЛ, тази на неописуемите далавери, няма да ви допуснат, просто не са в състояние да го направят, толкова са оплетени в явни и скрити зависимости.

• Сякаш участваме, без да го знаем, в някакъв зловещ експеримент, който трябва да ни подскаже колко дълго още можем да оцелеем или да се превърнем в нещо друго. Факт е, че сякаш се познаваме все по-малко.

• Телевизиите лакомо поглъщат просташката продукция на Сектата и дори се облизват за още. Те отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това.

• Неизкоренимо е встрастяването на днешните телевизии в криминалните сюжети - сякаш не си дават сметка, че писецът поражда повече Зло, отколкото брадвата.

• Случайници ни лашкат нанякъде.

• И никой вече не иска да знае, как толкова хора бяха превърнати в бедняци.

• Всичко е разсипано до степен на безнадеждност - а магазинът за Надежда е заключен за нас. Обречени сме да живуркаме сред развалини от всякакво естество, трябва да се примирим вече с това.

• Ръфат се като побеснели улични псета, но са готови да се чифтосат във всеки един момент.

• Народът не знае какво да прави за себе си, дори със себе си.