Газлайтинг по БеГейски, провокация срещу хепънинг и не-БЛАГО-дарна Варна

Автор: Николай Мирев

Газлайтинг*. Това беше дума на годината за 2022 според световния речник "Мериам-Уебстър". За непросветлените ще обясня, че това е манипулация, при която жертвата се кара да се съмнява в собствената си реалност. Нещо като да протестираш срещу бюджет, за което си допринесъл да се случи. А именно такъв е казусът с бюджет 2026. Той е много сходен с бюджет 2025. Още през 2024 година се разбра, че министерство на финансите ни газлайтва. Защото също както инфлацията е 3.8% (по данни на НСИ за октомври 2025 спрямо октомври 2024), точно така и бюджет 2026 е с дефицит от 3%. Но тогава за една част от обществото това не беше проблем. Други бяхме противници на бюджетите още откакто Асен Василев отвори кутията на Пандора и показа, че гласове могат лесно да се купуват не просто с държавна пара, а с дългове.

Бюджетът е като циганска каруца по нанадолнище – тресе се, всеки момент ще се разпадне, а тръгне ли веднъж и няма спиране. Затова и смятам, че в момента сме свидетели на типичен газлайтинг с български характеристики. Или казано другояче – бегейски номерца.

Дано симпатизантите на ППДБ осъзнаят, че техните представители във властта носят огромна вина за “духа на бюджета”. Защото чрез комбинация от наивност, желание да се подмажем на баба Европа и едно яко изпиране, те бяха съучастници в процесите, които логично доведоха до тук. И ако в момента не се протестира, нещата ще стават само по-зле. Дано и самата градска десница осъзнае, че хората са на площада, защото мразят наглостта на Пеевски, Байрам, Цонев и компания. Но не са забравили за сглобката, домовата книга, избори с наше МВР и ред други неща.

Провокатори и агитки срещу умни и красиви

През лятото на 2013, стотици хиляди излязоха по улиците на София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе и други градове след избирането на Пеевски за председател на ДАНС. Протестите не бяха само срещу този избор, а и срещу правителството на БСП и ДПС. Въпреки оттеглянето на кандидатурата на Пеевски няколко дена по-късно, протестите не спряха. Хората на протестите пееха, снимаха се, използваха хаштагове в социалните мрежи, забавляваха се, окуражаваха се, усмихваха се. Накратко – бяха умни и красиви. И така няколко дена ежедневни разходки докато протестната енергия бавно и сигурно си замина. Правителството на Орешарски подаде оставка година по-късно. Но не заради протестите, а защото ДПС така реши.

През 2020 година също имаше масови протести. И отново те обединиха различни социални групи и прослойки. Разходки, викове за оставка и други типични за един протест неща. Дори няколко павета полетяха и малко слама изгоря. Оставка така и не дойде, а Бойко Борисов за пръв път изкара цял мандат като министър-председател.

Защо правя тази ретроспекция? За да покажа своята теза, че ако един протест се превърне в хепънинг или флашмоб, то от него няма особен смисъл. Е, разбира се, винаги може да се използва за маркетинг и затвърждаване на електората. Както когато обвинят заместник-кмет и кмет от една партия в корупция, те или ще станат политически трупове или ще станат герои. Но умните и красивите трябва да разберат, че протестът не се характеризира с правене на знак сърчице с ръце и със светване на фенерчетата на телефоните. Протестът е грозен. Протестът показва гняв. Протестът показва нетърпимост. Протестът пречи. Целта му е да попита “кой позволи това безобразие?” и да каже на политиците, че “тази комисия няма да се случи по този начин”. Когато политиците са особено безскрупулни, тях трябва да ги е страх от протеста. А не да кажат: “Протестирайте си, мършляци, не ми пречите”. Не заслужавате тези, които наричате провокатори. Защото техните действия са изконни, а вашето е газлайтинг по бегейски. И, между другото, ако на протеста наистина има провокатори, които искат да го опорочат, то те биха събаряли майките с колички (на които не им е мястото там) и биха хвърляли бомбички по средата на тълпата. Да разрушиш партийна централа показва гняв, а не провокация, неблагодарни умни и красиви почитатели на хепънингите и флашмобовоте.

Варна е не-Благо-дарна

И като говорим за неблагодарност, накратко ще разкажа и за събитията във Варна. Протестът тук също събра много хора. Трудно е да се прецени колко точно, но може би бяха между 7 и 10 хиляди. Организаторите много се стараеха да го направят партийна манифестация. Речи държаха общински съветници, депутати, заместник-кметове и други партийни активисти. Направи впечатление, че темата “оставка” е леко табу, споменава се рядко. Много повече бяха хвалбите към джен-зитата (бел.авт. Gen Z е поколението на младите и родени между 1997 и 2012 година). Все пак трябва да се ухажва нов електорат, който не помни или не знае за реформаторския блок, сглобката, домовата книга и т.н. Много повече бяха и БЛАГО-дарностите. Дори имаше питка за кмета. По-наглата част беше, че доста от речите казаха как това е 15-ти пореден протест. И сме успели, извоювали сме свободата на Благо. Реч държа и самият кмет на Варна, която беше сравнително умерена и присъстваха повече слова за бюджета. Организаторите дадоха и на част от участниците възможност да говорят на микрофона. Най-големи овации обра една жена, която каза, че това не е протест за кмета. Ние не сме тук да подкрепяме кмета, а сме против бюджета и за оставка на правителството. Така че, част от Варна може и да е БЛАГО-дарна, но друга част е по-скоро гневна. И също помним сглобките.

*Произходът на термина е от филма „Светлина от газената лампа“. В него главната героиня си мисли, че полудява, защото светлината от газовата лампа постоянно намалява, а съпругът ѝ (който е престъпник) я убеждава, че си въобразява. Всъщност той е този, който тайно намаля светлината, за да побърка и дискредитира съпругата си.