Голямата далавера с костите на Раковски

Ковчегът му послужи за тайник на крадени брилянти и ценни книжа

“Мозък” на операцията, уж в името на македонската кауза, е капитан Коста Паница

Съдбата посмъртно свърза Георги Раковски с една голяма далавера. През 1885 г. ковчегът с неговите тленни останки послужи за тайник на крадени брилянти и ценни книжа. С него плячката беше пренесена от Румъния в България. Харамиите прибраха имането, а костите на Раковски бяха забравени.

"Мозък" на операцията, уж в името на македонската кауза, е капитан Коста Паница. Военен прокурор в Русе и председател на Българския македонски централен революционен комитет "Искра". Съвременникът Добри Ганчев пише:

"Мислеха тогази, мислех го и аз, че строго различие между хайдук и въстаник не може да се направи. Малко ли обири и убийства са ставали по "патриотически" мотиви. От Влашко го бях това чувал."

За жертва Паница набелязва тъкмо влашкия богаташ Христо Калъпов. Легенди се носели за милионите му. Капитанът заръчва на Филип Тотю работата да се изпипа. Вехтият войвода минава Дунава и по хъшовски канали се свързва с изкусния касоразбивач Жоржеско. Всичко е сторено според девиза на комитета "Правдина се добива с кръвнина!"

Калъпов е умъртвен, касата му е отворена, отмъкнати са брилянти и ценни книжа за баснословна сума.

Сега съзаклятниците се чудят как да ги прехвърлят в България. В главата на Коста Паница светва гениална идея. Георги Раковски лежи погребан в чужда земя, крайно време е великият българин да намери покой в отечеството си. А с него да минат и брилянтите.

За мероприятието са похарчени 2182 лева

Нищожна сума в сравнение с очаквания кяр. Капитан Паница се пише председател на специалната комисия по пренасянето на тленните останки и отива в Букурещ да уточни подробностите.

На 1 юни 1885 г. в гробището "Щербан водъ" е отворен гроб № 17. Костите на Раковски са извадени, почистени и положени в ковчег. Отнасят го в българската черква в Букурещ. Същата нощ кивотът е напълнен с брилянтите и ценните книжа от касата на Калъпов.

На 2 юни сутринта са отслужени литургия и панихида. В 11 часа ковчегът е пренесен на станцията Филарет, откъдето с нарочен трен потегля за Гюргево. Там чакат параходите "Взрив" и "Голубчик". Ковчегът е качен на "Взрив", за гражданството е определен другият кораб.

След пладне параходите стигат русенското пристанище. Музика, цветя и хоругви чакат на брега. Множеството акламира реликвените останки на големия българин. Малцината посветени приветстват друго.

Кивотът е положен в съборната черква "Св. Троица". През нощта срещу 3 юни харамиите на Паница отървават костите от нечестивата компания на плячката. На другия ден олекналият ковчег отново е качен на "Взрив" и потегля за Свищов. Оттам през Никопол, Оряхово, Лом и Берковица стига до София.

На 7 юни 10 000 столичани излизат да посрещнат тленните останки на Георги Раковски. Сред тях е и самият княз Александър Батенберг. Най-нетърпеливите чакат на Връбница.

Следобед траурното шествие стига Шарен мост

Това е сегашният Лъвов мост. Двама опълченци носят портрета на Раковски, украсен със зелен венец. Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне скрибуца траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.

Процесията тръгва по улица "Ломска", свива край хотел "Конкордия" и по улица "Възнесенска" стига съборния храм "Св. Неделя". Отслужена е панихида, слово казва митрополит Климент Търновски.

С брилянтите е лесно, но как да се осребрят ценните книжа? Коста Паница дава част на поручиците Сапунов и Колобков и ги праща във Виена. Град голям, няма да се разбере шашмата, разсъждава капитанът. Пласьорите пробват тук-там, но големите финансови къщи се отнасят подозрително към влашките бумаги.

Тогава офицерите отиват в някаква забутана кантора. Съдържателят обещава осребряване и заръчва да дойдат утре. Сапунов и Колобков потриват ръце, сядат да гуляят в скъпия локал "Лира". Рано-рано на другата сутрин полицията ги прибира на топло.

Научил за провала, Паница телеграфира на братовчед си Сава да внесе гаранция за двамата. Властите обаче отказват да ги пуснат. Тогава Коста моли нашия дипломатически агент в Букурещ да се застъпи. Без резултат. Ялови опити правят и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и дори княз Александър Батенберг.

Случаят избуява в европейски скандал

Австрийският вестник "Нойе фрайе пресе" и румънският "Разбоюл" публикуват сензационни разкрития. Нашата преса също не мълчи. "Нека положим за минута, че се явила у них хартия крадена, зер това трябва да служи за факт, че те са крадци, че да се преследват като таквизи", възмущава се вестник "Македонец". Газетата е финансирана от Филип Тотю.

Поручиците са пуснати едва след авторитетната намеса на руския консул във Виена.

В ролята на пласьор влиза и публицистът Димитър Ризов. Той успява да осребри в една софийска кантора книжа за около 250-300 лева. "Отпосле – разказва той – Паница ми се призна: че акциите, уловени у двамата български офицери във Виена, и купоните, изпратени мене, са били откраднати (чрез разбиването на една желязна каса) от Филип Тотю войвода и от някой си артист касотрошител, румънин, Жоржеско, заедно с доста брилянти."

Международният скандал кара министър-председателя Петко Каравелов да заведе дело срещу Паница и Ризов. Двамата обаче се изплъзват, стягат си багажа и минават в автономната Източна Румелия.

А костите на Раковски? Без диаманти няма преклонение!

"Никой за тях не попитваше. Нито даже Паница или Ризов. Турени били, казваха, на тавана. Тавана го продъниха болшевиците. И костите трябваше да са разнесени по въздуха", предполага Добри Ганчев.

Съвременникът греши. Тленните останки са пощадени от атентата в "Св. Неделя" през 1925 г. За тях обаче се сещат чак през 1942 г. Пренесени са в Котел, четири десетилетия престояват в тамошната черква "Св. Петър и Павел". Чак на 10 октомври 1981 г. намират покой в мавзолея на Георги Раковски.