Пътешественици се разминават на косъм с изригването на вулкана Ерта Але

Завърши уникалното приключение на Експлорърс Клуб България в Етиопия

Един от най-активните вулкани на планетата

Само преди два дни завърши уникалното пътешествие на Експлорърс Клуб България в тайнствената и непозната африканска държава Етиопия. В нея заедно с председателя на клуба проф. Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, взех участие и аз като член на клуба, а цялата авантюра бе заснета от екип на Нова телевизия. Още при излитането си от София на 15 ноември ние знаехме, че ни предстоят трудни дни и много тежък път. Никой обаче не бе достатъчно подготвен да изпитанията, които ни очакваха.

Столицата Адис Абеба ни посреща с ярко слънце и приличен хотел. Тя е сравнително нов град, изграден след средата на XIX в. В панорамната обиколка виждам както красивите многоетажни сгради на големите банки и монументалния комплекс на седалището на Африканския съюз, така и мизерията на крайните квартали. За мен е интересно да попълня знанията си за най-древното минало на човечеството със скелета на хоминида “Луси” на 3.2 милиона години. Също така ми е любопитно да видя Двореца на сваления от власт през 1974 г. злощастен последен император на Етиопия Хайле Селасие, където днес се помещава Етнологическият музей със забележителни експонати от културата и миналото на страната.

Още на другия ден летим на север към Семера - “Портала към Ада” на Данакилската депресия, която е едно от най-негостоприемните места на Земята. С часове пътуваме с мощни джипове през пясъчна полупустиня, а после пресичаме реки от застиналата лава на десетки вулкани и огромни езера от изпарена сол. На бреговете им клокочат гейзери, създаващи странни скулптури, оцветени във всички тонове на дъгата. Температурата на въздуха надхвърля 40 градуса и единствените свидетели на нашето пътешествие са стадата полудиви камили и сополивите дечица от народа Афар - много бедни номади, обитаващи направени от късове лава и подръчни материали колиби.

Мнозина от етиопците са дълбоко вярващи православни християни.

Ето че достигаме подножието на Ерта Але - един от най-активните вулкани на планетата, в чиито кратер бушува истинско езеро от вряща лава. Още с пристигането сме обгърнати от талази задушливи серни газове. Изкачваме се по каменисти пътеки до ръба на кратера, поемайки трудно въздух през маските-противогази. Така обаче и не успяваме да зърнем огнената геена, защото недрата на Земята продължават да бълват огромно количество отровни газове. Местните са обезпокоени и казват, че не са виждали вулканът да се държи така. Освен това, само преди часове е имало две леки земетресения.

Спим наблизо на походни легла в импровизиран лагер под открито небе. През нощта на няколко пъти се будя от внезапен подземен гръм, а в далечината виждам странни жълто-червени светлини, издигащи се в мрака. Чел съм, че кратерът на Ерта Але е дълъг десетки километри и най-вероятно тези отблясъци идват оттам. В утрото на следващия ден изпитвам истинско облекчение, когато джиповете се отдалечават от прокълнатата планина.

Тогава аз няма как да знам, че пет дни по-късно, на 23 ноември, вулканичният масив Ерта Але ще се развихри с цялата си мощ. Изригването ще стане само на осем километра от мястото, на което нощувахме. Точно там, където видях жълто-червените отблясъци и ехтяха подземните гръмотевици. Неочаквано най-младият вулкан от веригата на Ерта Але на име Хейли-Губи избухва с невероятна сила и залива околността с лава. А облакът от серен диоксид се разнася над съседните държави Джибути и Йемен, преминава над Арабския полуостров и се отправя към Ирак, Индия и Пакистан. Човешки жертви няма, но тукашните пастири са силно изплашени за единственото си имане - добитъка.

Мъже и жени от племето Каро старателно боядисват телата си.

По това време обаче ние вече обикаляме надлъж и нашир необятната Етиопия, чиято площ е повече от 1.1 милиона кв. км. Естествено посещаваме уникалните издялани в скалите църкви в Лалибела. Те са приписвани на великия цар Гебре Мескел от XII в., но някои от тях без съмнение са правени векове по-рано. И това не е чудно, като се има предвид, че в Етиопия християнството е утвърдено като официална религия при цар Езана още през 329 г., само 16 години след като е узаконено с Миланския едикт в Римската империя. На много места лично се убеждавам в религиозната ревност на етиопците, които свято пазят православната вяра. А по приумица на съдбата се случваме на Архангеловден, когато огромни процесии от облечени в бяло вярващи сноват из храмовете.

После се оправяме далеч на юг, на границата между Етиопия, Кения и Судан. Там обитават едни от най-интересните африкански племена като Мурси, Консо, Каро, Десанеч и др. Тези шестнайсетина етнически общности не желаят да се адаптират в съвременния свят и живеят отделно от останалите етиопци, пазейки нравите на дедите си. За мен е изключително интересно да видя на живо обичаи, за които само съм слушал като инициацията на младите воини чрез прескачане на наредени един до друг бикове, почитането на дървените тотеми с образите на предците, боядисването на телата на мъже и жени и т. н. Разбира се, сред тези ритуали е и често критикуваното от световната общественост обрязване на жените, но и то си има с има своето обяснение в народопсихологията на тези племена. Както и жестокият бой с пръчки по гърбовете на младите жени от народа Хамар при посвещаването на техните младежи, който самите дами горещо желаят. Тези народи са приели християнството, което личи от носените кръстове, висящи понякога направо върху голите гърди на жените. Православната вяра обаче по някакъв странен начин се съчетава с шаманските практики, извършвани от хилядолетия.

Ние, членовете на Експлорърс Клуб България, ще помним винаги незабравимите две седмици в страната с много лица, наречена Етиопия.