Труд
Автор:
Труд news
Производители бягат от България заради непосилни условия, връщат около 1 млрд. лв. на НЗОК
Най-много са спрените онколекарства
Рекорден брой лекарства - 430 са спрени от българския пазар през 2025 г., показва справка в регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) на уведомленията за постоянно или временно спиране. Медикаментите са за различни онкологични заболявания, намаляване на холестерола, за психични заболявания, бета блокери, за ХОББ и астма и др. Някои от тях нямат алтернатива, което поставя здравето на пациентите, които се нуждаят от тях в сериозен риск, каментираха пред Труд news медици. Те обясниха, че много от пациентите си доставяли изчезналите от българския пазар лекарства от различни европейски страни.
Уведомленията за постоянно спиране на лекарства за миналата година са 224, а за временно - 206.
Всяка година фармакомпаниите изтеглят по около 150 медикакамента от пазара ни. В доклади на Изпълнителната агенция по лекарствата се посочва, че в основата на изтеглянето на медикаменти от българския пазар са икономически причини. “Лекарствата обикновено се изтеглят от българския пазар по маркетингови причини. Това означава, че цената, на която се регистрират в България, е нерентабилна за производителите”, коментира пред “Труд news” изпълнителният директор на Българскатa асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства Боряна Маринкова.
Статистиката показва, че от 2014 г. има трайна тенденция към повишаване на броя на изчезващите от българския пазар медикаменти. Експерти коментираха, че проблемът е, че след спирането им не може да се осъществява и паралелен внос. Това, което става честа практика е внос на изтеглени медикаменти от болниците по Наредба 10, на цена каквато фирмите поискат. Обичайната практика е тя да е завишена в пъти.
Най-голяма част от лекарствата, които миналата година са напуснали позитивния списък, са били за онкологични заболявания, антинеопластични и имуномодулиращи средства, показват наблюденията на Националния съвет по цени и реимбурсиране. Това потвърждават и наблюденията на самите онколози, които признават за ръст на липсата на базови химиотерапевтици, заради което се създава нов ред за финансирането им от НЗОК.
Онколози коментираха, че голяма част от изтеглените медикаменти имат генерици, но при повечето от тях се наблюдавали нежелани странични действия.
Според здравния икономист Аркади Шарков сред основните причини за спирането на такъв голям брой медикаменти е лекарствената политика на страната ни. Зад мотива на фармакомпаниите “спиране по маркетингови причини” стоят редица условия на НЗОК, сред които най-тежко компаниите приемат връщането на пари на НЗОК, като отстъпки и възстановявания, по реда на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на касата. НЗОК е платила от началото на 2025 г. година 2 905 648 200 лева за лекарства. От тях производителите на лекарства са възстановили на бюджета на НЗОК 966 273 600 лева.
Шарков обясни Механизма по следния начин: За тази година бюджетът за дадено лекарство е Х, обаче има Х+100 пациенти. Тази разлика от 100 пациенти, които касата е заплатила производителят я връща през отстъпката.
За следващата година касата гарантира този ръст - пациентите над Х се компенсират с нов таван. При всички лекарства има бюджетен таван.
Идеята на механизма е да ограничава бързият ръст на нови молекули. Защото когато излезе една нова молекула и тя е супер иновативна и е с 20% по-ефективна от предходната, компаниите почват да прехвърлят на нея. И тъй като тя няма аналог цената е по 5.
Според здравния икономист компаниите все по-често започвали да си задават въпроси, а резултатът от получените отговори е изтегляне на много медикаменти от пазара ни, както и значително забавяне на нови и иновативни лечения.
Аркади Шарков, здравен икономист ЕКИП:
В момента има дебати как да се преформатира Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК така че да не офейкват компании от пазара. В Гърция има голям казус, защото компаниите връщат около 70% от оборота и вече е невъзможно да се стои на пазара.
В България все по-рано става това връщане. Ако до миналата година беше септември месец, тази беше още август - т. е до август касата плаща с парите, които са от вноски и трансфери, а оттам нататък компаниите сами си плащат разхода по съответните лекарствени групи. Не е най-справедливия механизъм.
Резултатът е, че компаниите започват да задават въпроси защо се случва така, че субсидират здравната система вместо да печелят от нея. Понякога се чудят дали да остават на пазара или да си изтеглят офисите и да оставят всичко на търговците на едро.
Резултатът е забавяне на нови молекули, защото компаниите започват да се чудят. Ако вкараш нов продукт, буквално трябва да върнеш целия си ръст. Трябва да дотираш първата година винаги.
Все повече медикаменти започват да влизат през задния вход, което не е добре - чрез Наредба 10, през болниците. Цената там вече не е регулирана. Имаше лоши примери как продукт, който струва левове, през тази наредба вече струва хиляди левове.
Деян Денев, Изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании:
Необходимо е да се случат две неща. На първо време касата трябва да отчете нарастващите потребности от лекарствено лечение, да се опита да ги остойности за следващата година и на базата на това да се подготви бюджетът за следващата година. Трябва да има един адекватен бюджет, който да предотвратява допълнителното нарастване на обема средства, които компаниите връщат.
Формулата трябва да е по-балансирана, по-предвидима за компаниите - те трябва още в началото на годината да могат да изчислят колко ще трябва да върнат до края на годината на касата - няма как да подпишат празен чек, без да знаят колко ще трябва да върнат. Тази балансирана формула трябва така да бъде направена, че да не наказва тези терапии, които лекарите изписват в повече, отколкото са изписвали през предходната година.
Първо трябва да уточним, че компаниите искат да направят терапиите достъпни за пациентите - те затова са ги разработили. До 2023 г. ние наблюдавахме една възходяща тенденция - достъпът на пациентите в България до нови класове продукти се подобряваше. Имаше и достатъчно клинични ползи. Това, което наблюдаваме през последните години е колебание дали компаниите могат при тези условия да пуснат лекарствен продукт. Много е трудно екипът в България да убеди централата - дайте да пуснем продукта, той ще се продава по каса, но в първата година няма да имаме приходи, дори ще сме на минус, а за следващата година нищо не можем да ви кажем, защото не знаем какъв ще е бюджетът на касата, кога ще бъде приет и колко ще трябва да върнем. Става все по-трудно компаниите да убедят колегите си в централите и има сериозен риск все повече нови терапии да започнат да заобикалят България. Т, е. пациентите да трябва да търсят тези терапии в чужбина, което със сигурност не е правилното нещо.
Проф. Галина Куртева - завеждащ клиниката по онкология в УМБАЛ „Св. Екатерина“:
Много от нашите препарати се изтеглят, защото фармацевтичните компании нямат търговски интерес. Представете си препарат, който се използва при по-екзотични локализации като тумори на тестисите, които не са толкова чести. На нас ни трябва блеомицин, който отдавна не е на пазара, защото фармацевтичните компании отдавна не го предлагат. Ситуацията е същата с много от препаратите за лечение на хориокарцином при млади момичета. Няма го метотрексата, няма го актиномицин Д, няма го блеомицина, митомицинът го няма, който се използва при пикочен карцином - той е много евтин и фирмите не го предлагат. Половината от схемата, която ни трябва, липсва. Причината е единствено и само търговският интерес на компанията. Едно досие на препарата се поддържа за няколко хиляди, а ако оборотът на фирмата е единични болни или 5-10 на година, логично, че фирмата ще си изтегли.
Има механизми, с които Министерството на здравеопазването да осигури точно тези липсващи медикаменти на пазара. Те имат модел чрез търгове в министерството да поддържат тези медикаменти. България е малък пазар особено за по-редките тумори. Фармацевтичните компании са притиснати да връщат и средства за медикаменти и излизат от пазара, което не трябва да го позволяваме, защото те няма да се върнат повече.
