Търсят се опитни политици

Докога ще бъдат търпени някои традиционно безлични некадърници на политическата сцена

Спешна промяна на нормативната уредба, регламентираща получаването на българско гражданство

Исторически шанс пропусна ВенецуеС появата на държавата се слага и началото на грижите за осигуряване на нейната сигурност. Един от инструментите за постигане на тази цел е външната ù политика. Тя винаги е била и остава приоритетна сфера на всяко държавно ръководство, което е отчитало, че от нея зависи дори самото съществуване на държавата.

Тази неотменима истина повече от столетие не се отнася за България. В резултат на потресаващо безличната, слабата, неадекватната и обслужваща чужди интереси външна политика, българската държава губи три големи войни и почти половината от населението в изконните си български територии. А още по-тревожно е, че вследствие на престъпен външно-политически курс, политическата ни прослойка позволява на Кобурга Фердинанд на два пъти (1913-1918) година хазартно да застраши съществуването на българската държава.

Следва трудният, но логичен въпрос: Докога ще бъдат търпени някои традиционно безлични и некадърни български политици, които и днес се подвизават на политическата сцена и дори заемат ключови постове в управлението на страната? А има примери, от които ни спира дъхът.
Звучи парадоксално, но е факт, че български премиер никога не бил чувал за Западните покрайнини, територии с българско население, заграбени от Сърбия през 1919 година. Друг управленец от същия ранг не знаел за съществуването на Македонския въпрос. А когато във Вашингтон му предлагат разрешаването на кризата в Западните Балкани, съобразено с националните интереси на България, той „умно“ замълчава.

Доживяхме да се убедим в още едно въпиещо историческо невежество и политическа неграмотност. На тържествата на връх Шипка през август миналата година, лично председателката на парламента подреди сред освободителите на България и Сърбия. Известно е, че Белград се включва в Руско-турската война от 1877-1878 година чак след падането на Плевен, за да заграби четири чисто български области - Ниш, Пирот, Враня и Лесковац. Факт е, че най-голямото българско въстание е Нишкото от 1841 година. Наистина да обявиш Сърбия за твой освободител не е гаф, а непростим позор.

С тези кратки бележки, разкриващи страници от катастрофалното ни минало и очевидната посредственост на висшия ръководен ешелон на държавата, бих обърнал внимание, че над България отново е надвиснала поредната катастрофа. С активното разиграване на картата за македонизма крайните сръбски националисти и скопските им протежета полагат неистови усилия да отнемат на България признаването ù като център на Третата европейска цивилизация след Атина и Рим, Кирило-Методиевата азбука и утвърждаването и разпространяването ù от българската държава.

При очертаващата се сериозна реална заплаха не само за нашето минало, но и за бъдещето ни като държава, повече от всякога България се нуждае от подготвени, образовани, знаещи, отговорни и решителни политици, които най-после трябва да излязат от окопите и землянките, където десетилетия се укриват техните предци и минат в мащабно и решително контранастъпление. Не Скопие, а София разполага с огромни по мащаби и безценни като съдържание исторически свидетелства, смазващо разобличаващи фалшивите македонистки измишльотини.

Досегашните многобройни опити, по инициатива на българската страна, за намиране общо решение по Македонския въпрос с Белград, са завършвали неуспешно. Очевидно и всякакви надежди и очаквания за цивилизовано разрешаване на проблемите, съществуващи в българо-македонските отношения, че могат да се решат с диалог, са напълно илюзорни.

Заграбването на чужди територии и посърбяването на чужди етноси са смисълът на съществуването на крайните сръбски националисти, вековна практика, от която за нищо на света не биха се отказали. Нека припомня, че по време на турското робство сърбите са живели върху площ от 47 хиляди квадратни километра, а днес територията на Сърбия е два пъти по-голяма. Българите през същия период се простират върху площ от 228 хиляди квадратни километра. А държавата им България е два пъти по-малка от тази територия. Коментарът е излишен. А що се отнася до скопските сърбомани те са толкова силно зомбирани, че няма лек на планетата, който да им върне нормалното човешко мислене. Главен диригент на жлъчната и враждебна антибългарска политика и пропаганда е лично премиерът Мицкоски, който не пропуска ден да не сатанизира България.

При съществуващото и дори влошаващо се състояние на отношенията със Скопие под диктат на Белград, изводът за българската страна и българските управляващи е един единствен: приемане на спешни мерки срещу крайно агресивния сръбски национализъм и скопските му протежета, като:
- Първа грижа на новото редовно правителство е да формира научно звено, което най-внимателно да следи, спешно анализира и разобличава кражбите и фалшификациите на българското минало.

- Спешна промяна на нормативната уредба, регламентираща получаването на българско гражданство. Като бивш член на комисията по българско гражданство смятам, че една декларация за българска национална принадлежност и едно оригинално кръщелно свидетелство на баща, майка, дядо или баба са напълно достатъчни документи наш сънародник да стане гражданин на българската държава. Това ще бъде жест и на извинение към населението от Вардарска Македония, което бе излъгано през 1941 година, че става част от България. За тази измама то плати с десетки хиляди жертви.

Внушителното нарастване на хората с българско гражданство в Северна Македония, като към сегашните 217 хиляди получили българско гражданство, ще се прибавят още няколкостотин хиляди нови, което сериозно ще затрудни македонистите в глуповатото им отричане съществуването на българи в македонската държава.

- Издигането на кадри от различните краища на географската област Македония на отговорни и ръководни длъжности в България е практика от Освобождението до днес. Десетки са министрите, депутатите, генералите, дипломатите, учените с корени от Македония. Този кадрови подход е имал изключително силен ефект върху сънародниците ни от Македония. Това е необоримо свидетелство за неразривната връзка на българския етнос. Този факт упорито е укриван от скопските управляващи. Укрива се и историческата истина, че всички бежанци от Македония търсят спасение единствено и само в България.

Предстоят избори за парламент и за президент. Много добра възможност политическите партии да огледат и набележат в своите кадрови планове и хора с корени от Македония. Поразяващо силен е ефектът от цикъл лекции изнесен от преподавател - историк от УНСС, пред студенти в Скопския университет за масово присъствие на българи от Македония във всички сфери от управлението на българската държавата. А в мои разговори с граждани от Вардарска Македония ги информирах, че началника на българския Генерален щаб на армията е от Благоевград, а шефът на разузнаването е от град Гоце Делчев. Задоволството им беше огромно: „Значи не ни забравяте.“

Наближава времето, когато трябва да се сложи край на безобразното кадруване в някои сфери на съдебната система. Все още подвизаващите се на политическата сцена олигархично-мафиотски елементи, целенасочено задържат подмяната и изборът на нови ръководители на висшите институции от съдебната власт и на Висшия съдебен съвет.

Много добри кадрови възможности предлага реномираният Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Този университет винаги е смущавал спокойствието на македонистите в Скопие. И ако примерно се издигне за Главен прокурор на Република България кадър, завършил ЮЗУ, този акт би имал сериозен пряк удар върху тях, защото това ще бъде още едно непоклатимо свидетелство за монолитното единство на българите от всички български краища.