За една френска принцеса, българска царица през XIII век

Петнадесетина години след смъртта на император Балдуин Фландърски  в Търново негова племенница става българска царица

Елизабет дьо Куртене е сестра на двамата последни латински императори 

На 22 ноември т. г. имах приятна и полезна среща в изградения наскоро модерен Експо център “Уста Кольо Фичето” до прочутия мост при Бяла, Русенска област. Срещата беше по инициатива на Дамския Лайънс клуб “Колю Фичето” в града и по покана на кмета на общината Димитър Славов. Основна тема беше моята книга “Първите дами на Средновековна България”. По време на оживения разговор имаше серия от въпроси за някои от интересните фигури на български царици и принцеси от Средновековието. Разбира се, стана дума, че сме имали дори и царица французойка (!), около която има някои въпросителни.

В своята “Римувана хроника на Франция” абат Филип Муске дьо Турне (ок. 1200-1282 г.) съобщава, че в България е царувала една френска принцеса. Тя се явява втора съпруга на Борил (1207-1217/1218) и, подобно на много други случаи от онази епоха, бракът категорично е политически. С него се утвърждава съюза на Второто българско царство с появилата се в резултат на Четвъртия кръстоносен поход т. нар. Латинска империя - държавата, създадена от западните рицари след завладяването на византийската столица Константинопол (1204 г.). Младата дама се е казвала Елизабет и в България със сигурност е наричана Елисавета. Тя е втората дъщеря на латинския император Пиер дьо Куртене от Оксер и съпругата му Йоланда, която пък е сестра на латинските императори Бодуен / Балдуин Фландърски (1204-1205) и Анри / Хенрих дьо Ено (1205-1216).

Граф Пиер потегля за Константинопол през Рим, където е коронясан от папа Хонорий III. Без да познава балканските реалности, новият латински император самоуверено решава да дебаркира при Драч (дн. Дуръс, Албания) и по суша да премине пътя до своята столица, подчинявайки непокорните на латинската власт балкански жители. Авантюрата се оказва фатална - Пиер попада в засада, пленен е от епирския деспот Теодор Комнин и умира в затвора в Драч (1217 г.). Йоланда, която пътува към Константинопол по море, е заставена от обстоятелствата да управлява самостоятелно Латинската империя до смъртта си (1219 г.). Последните двама латински императори, Робер (1221-1228) и Балдуин II дьо Куртене (1228-1261), са нейни синове, съответно, братя на търновската царица Елизабет / Елисавета.

Идеята, че сме имали царица французойка е на историка и нумизмат д-р Стоян Михайлов, който пръв обърна внимание на тази възможност. Впоследствие същият изследовател се отказа от своята идея, смятайки я за лишена от доказателства. Нека цитираме сведението за въпросния династичен брак и се опитаме да обясним една от немалкото “мистерии” от нашето Средновековие. Разказвайки за семейството на Пиер дьо Куртене и Йоланда дьо Ено, Филип Муске пише: 

“Те (Робер и Бодуен II) имаха и три сестри,
все благородни и добри.
Охотно крал Андрей избра
най-възрастната им сестра,
бе втората Йоан избрал,
на власи (българи) и кумани крал,
а третата - жестока, зла - 
Ласкарис пък я пожела...”

 Действително, унгарският крал Андрей/Андраш II (1204-1235) се жени през 1215 г. за Йоланда дьо Куртене, която е носела името на своята майка. На свой ред никейският византийски император Теодор I Ласкарис (1208-1222) през 1219 г. взема за съпруга Мария, най-малката от трите сестри. От гледна точка на тези категорично достоверни факти е повече от странно хронистът да дава грешна информация единствено за втората от трите дъщери на Пиер и Йоланда - става дума за знатни дами, които за своето време са достатъчно известни във Франция, а и не само там... Както виждаме, българският “крал” е наречен с името “Йоан”, но при популярността на цар Калоян (1197-1207) на Запад такава неточност, допусната по инерция, е напълно обяснима, за което има и други примери. Наистина, известието за брака на цар Борил, дадено от Филип Муске, не се потвърждава от други съвременни на епохата източници. Именно това мотивира д-р Стоян Михайлов да отхвърли сведението като недостоверно. Това мнение е възприето и от доц. Сашка Георгиева, която прибавя и забраната за близкородствени връзки. Без да влизаме в полемика с двамата посочени изследователи, за нас подобен хиперкритичен поглед към хрониката на Муске е неоснователен. Хронистът е високопоставена фигура в католическата църква и е отлично информиран за много личности и събития - нещо повече, познава отблизо съдбата на Пиер дьо Куртене и семейството му, вкл. неговите синове и дъщери. Затова не изглежда възможно да допуска толкова куриозна грешка - в конкретния случая не става дума просто за знатни “дами”, а за владетелки на три средновековни държави! Причината бракът на Елизабет и цар Борил да не се споменава в други съвременни източници се дължи преди всичко на неговата кратковременност, а оттам и на периферното му място от гледна точка на аристократичните връзки в тогавашна Европа.

Каква е конкретната политическа ситуация, при която е осъществен този брак? Съответно, кога цар Борил се развежда с царицата куманка Анна, по-късно монахиня Анисия? Надали това става през 1213 г., както се допуска най-често. По същото време избухва бунт на Борилови “родственици” във Видин, а в него участват и трима кумански вождове. Няма гаранция обаче, че точно това събитие е довело до отстраняването на царицата куманка (съпруга последователно на Калоян и Борил) и нов брак на търновския цар. Напротив, най-вероятно разводът на Борил с Анна е с по-късна дата, когато се стига до криза в отношенията с куманите заради тяхната подкрепа или неутралитет при действията на Иван Асен (II) срещу Борил. Знае се, че междуособицата продължава няколко години и поставя цар Борил в трудна ситуация. Доц. Сашка Георгиева е права, че бракът на Калояновата (или Борилова?) дъщеря и император Анри през 1213 г. би трябвало да е достатъчна гаранция за българо-латинското сближение, а един “двоен” династичен съюз на практика е излишен. При това бракът би бил и близкородствен, което е недопустимо според християнските норми. Ако “второто” сродяване на Борил с латинците обаче е след смъртта на Анри (1216 г.), за подобен брак няма абсолютно никакви пречки. Нещо повече, той отразява интересите на двете страни в конкретния исторически момент. Цар Борил е в състояние на гражданска война с Иван Асен (II). От своя страна, Латинската империя се нуждае от съюз с България предвид заплахата от страна на Никея и Епирското дестпотство, особено при силната фигура на Теодор Комнин. Епирският владетел е враг както на латинците, така и на Борил, тъй като е в съюз с неговия стар съперник за търновската корона деспот Алексий Слав.

И така, най-вероятно през 1217 г., петнадесетина години след смъртта на император Бодуен/Балдуин Фландърски като пленник в Търново, негова племенница става българска царица! Родената нейде през 1199 или 1200 г. принцеса тогава е на около седемнадесет години. Най-вероятно пребиваването є в Търново е едва няколко месеца... През есента на 1217-а или началото на 1218 г. Борил е свален и ослепен от Иван Асен II. Както обикновено се постъпва през онази епоха, младата дама е отпратена обратно в Константинопол, а скоро след това се завръща в родината си. Елизабет встъпва в брак с граф Гоше дьо Бар-сюр-Сен. Скоро съпругът є се включва в т. нар. Пети кръстоносен поход и загива при обсадата на Дамиета (1219 г.). На следващата година Елизабет се омъжва за Юд I, владетел на Монтежю в Бургундия, с когото има дълъг семеен живот и осем деца! Някогашната българска царица умира през 1269 г. Така или иначе, пребиваването на Елизабет дьо Куртене в Търново е мимолетно, поради което споменът за нея като царица на българите бързо избледнява.