Потайностите на двореца „Врана“

Скандали клатят царския палат

Обитаван е от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков. Червените витязи крачели из салоните и цъкали с език

Дворците по широкия свят са орисани на скандали. Нашият “Врана” не е изключение, интриги го клатят от Освобождението насам. В най-ново време държавата упорито оспорваше неговата собственост. Най-сетне Симеон Втори намери покой под родната стряха.

По време на игото землището е чифлик на Осман паша, управител на Софийския санджак. Казвал се “Чардаклия” заради конаците с широки чардаци. През Руско-турската освободителна война са опожарени. Тукашният първенец Хаджи Боне Петров купува пепелището от наследниците на пашата.

Хаджията брои 500 златни лири за “Чардаклия”. Вдига къща с пристройки за ратаите и животните, пуска воденица. Сади овошки, копае зеленчуци, оре ниви, коси ливади. Стопанинът е баща на Георги Хаджибонев и дядо на Бончо Хаджибонев. Двамата са писатели.

“Върху грамадната дворна площ - разказва внукът, - където някога се издигаха гордо конаците на Осман паша и синовете му Мурад бей и Мустафа бей, със своите гиздави старинни чардаци, върху местата, гдето бяха прострени хамбарът, магерницата, жилищата, оборите и разните домакински постройки на стария турски чифлик, разрушен изоснови, сега се вдигаха една след друга нови сгради, строени за ново време, от новия стопанин, чието зорко око бдеше над всяка стъпка и чиято здрава десница ръководеше живота тук умело и ловко...”

“Чардаклия” ще се запомни не с чушките и доматите, а като първият “литературен салон” у нас. В своите “Литературни мемоари” Бончо Хаджибонев свидетелства, че всяка събота под чардаците се събирали тогавашните живи класици. Идвали Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, д-р Кръстю Кръстев. Имало и дами, кандидатки за Парнас.

“Понякога, ненадейно, избухва взрив от неудържим смях - пише Хаджибонев. - Алеко е пуснал някоя волна приказка. Дамите, свенливо навели глави, избърсват с кърпички насълзените си очи; Славейков е разрошил черна къдрава коса, рови с пръсти гъстата си къса брадичка, а очите му блестят от удоволствие; Михайловски нещо говори с д-р Кръстев, бърше и засуква големите си натежали мустаци, които е наквасил в чашката чай и одобрително клати глава...”

Нравът на Фердинанд обаче е като на врана. Види ли нещо лъскаво, отваря човка да го клъвне. “Чардаклия” е явление край младата столица, на която княжеският апетит не може да устои.

Монархът почва да купува земи около чифлика и стъпка по стъпка стяга капана. “През 1890-1894 г. Хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанда в двореца, за да го склони да му продаде имота си”, сочи внукът Хаджибонев.

Покровителят на писателското братство умира през 1895 г. Наследниците влизат в дългове и ипотекират “Чардаклия”. На 18 ноември 1898 г. имението отива на публичен търг. Състезават се Народната банка, двама еврейски банкери и Никола Странски.

Той е придворен аптекар на Фердинанд, вади 56 500 златни лева и смазва конкуренцията. След това го “препродава” на княза!

Ловен дворец първо издига снага. Построен през 1904 г. по проект на австрийски архитект. През 1909 г. е направена първата копка и на цитаделата, завършена през 1912 г. Тя е шедьовър на европейската архитектура. Резбовани тавани, позлатена ламперия и керамика красят интериора. Асансьорът още работи.

На тържеството по освещаването ято врани кацат на покрива. Фердинанд вижда в птиците знамение и нарича дворцовия комплекс “Врана”. Така черното ляга върху тази точка на родината.

Стоян Михайловски например тръгва по мъките заради статията “Потайностите на българския дворец”. Два пъти е уволняван от съдийска служба. Изхвърлят го от Висшето училище, сегашният университет. Като депутат е подведен под съдебна отговорност. Народното събрание му отказва пенсия.

След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. “Врана” минава във владение на цар Борис III. Един ден неговата съпруга Йоана влиза в стая, която никой не е прекрачвал. Стефан Груев, първият биограф на царското семейство, пише:

“Тежки черни пердета спираха светлината, а въздухът миришеше на мухъл. Гипсови и восъчни маски на умрели роднини бяха изложени в тази стая, която Фердинанд наричаше “погребалната стая”, едно зловещо място, където мистично склонният, суеверен цар можеше да се отдаде на размишления за задгробния живот.”

“Борис - продължава Груев - нямаше тези нездрави вкусове на баща си, но от прекален консерватизъм и синовно уважение отлагаше пренареждането на бащините си стаи. Йоана обаче не чака нито ден, за да се отърве от зловещите реликви.”

След смъртта на Борис царското семейство се мести във “Врана”. На 24 март 1944 г. дворецът е бомбардиран от англо-американците. На другия ден отиват да огледат пораженията регентите проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.

“Изгорял е съвсем вторият етаж на новата сграда и дясното крило на първия етаж. Партерът и лявото крило на 1 етаж са запазени, но станали необитаеми”, хроникира в дневника си Филов.

Според царица Йоана 36 бомби удрят сградата, 11 падат в парка. “Една от тях направи кратер с диаметър седем метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото Чърчил”, спомня си вдовицата.

Уинстън Чърчил се заканва да превърне България в “картофена нива”. Освен София по време на войната са бомбардирани Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Враца, Търново, Добрич, Русе, Лом и други селища.

В условията на “народната демокрация” в двореца “Врана” се настаняват новите господари. Последователно е обитаван от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков. Червените витязи крачели из салоните и цъкали с език.

Коларов обичал да се вози с асансьора. Червенков като културтрегер се захласвал по картините. Димитров си пиел мастиката на чист въздух в парка.

И тримата обаче усещат, че нещо ги притеснява. Това е призракът на царя, който обикаля наоколо. В тъмна доба изравят останките, препогребани от Рилския манастир. Хвърлят ги неизвестно къде, оцелява само сърцето. Една скандална мистерия, която чака да бъде разгадана.