Кървавите драми в Константинопол и въстанието на Петър и Асен

Преди 840 години събитията във византийската столица са една от предпоставките за въстанието на Петър и Асен (1186-1188)

През 80-те години на XII в. византийският елит е раздиран от интриги и кървави съперничества

Според византийския историк Никита Хониат през 1195 г. цар Асен държи реч пред своите боляри и войници. Българският владетел е предизвикан от пуснатите от византийската пропаганда слухове за изключителните качества на току-що дошлия на власт Алексий III Ангел (1195-1203), свалил от престола и ослепил своя брат Исак II Ангел. Някои боляри съветват владетеля да бъде предпазлив, "... защото, както били научили, вече царувал мъж войнствен...” В отговор с остроумие и сарказъм Асен разкрива истинския лик на посредствения Алексий III: “Не се смущавайте, загдето мълвата тръби, че сегашният император бил храбър (...) Не мога да си представя как този човек, когото не съм виждал в бой (...), внезапно изцяло ще се промени! А и, както си мисля, ромеите са си навлекли Божия гняв, загдето незаконно лишиха от царската власт Исак, който ги беше освободил от тежката тирания (на Андроник I Комнин). Тези, които се въоръжават така срещу спасителите си, не трябва ли да бъдат унищожавани като клетвопрестъпници?!” 
Каква е политическата и психологическата картина в Константинопол в навечерието на българското въстание? Неслучайно Асен изрично сочи известния император Андроник I Комнин (1183-1185), когото историците сравняват с Одисей, Нерон и дон Жуан... Човек с много качества и с още повече пороци, Андроник неведнъж е в кон­ф­ликт със своя братовчед и приятел от юношеството император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1152 г. Андроник, тогава уп­ра­ви­тел на Бел­г­рад и Бра­ни­че­во, тайно търси унгарска подкрепа за плановете си да заграби короната. Предателството е разкрито, а изменникът е хвърлен в затвора. След девет години хитрият “като Одисей” Андроник успява да избяга в Галицко-Волинското княжество (дн. Западна Украйна). Получил опрощение от императора, размирникът се завръ­ща в Констан­тинопол. Скоро старото съперничество избухва с нова сила, а този път Андроник бяга в Близ­кия Из­ток, странствайки в държавиците на кръстоносците и арабските емирства ... Най-накрая намира убежище при седжукските турци в Мала Азия, придружаван от поредното си любовно “завоевание” - Теодора, пле­мен­ни­ца на император Мануил и вдо­ви­ца на йе­­ру­са­лим­с­кия крал Бал­ду­ин III. Тази връзка е приемана за изключително скандална и в Константинопол, и на Запад! 

От своята “база” на селджукска територия Ан­д­ро­ник опус­то­шава ви­зан­тийс­ките зами. Пленен при един от тези набези от управителя на Трапезунд, размирникът е из­п­ра­тен в окови в Константинопол, но за пореден път е по­мил­ван от императора. Сега е наз­на­чен за уп­ра­ви­тел на кре­пост­та Ине­он на ма­ло­а­

зийс­кия бряг на Чер­но мо­ре - на практика по­чет­но из­г­на­ние, приемано и като доброволен отказ на вече позастарелия авантюрист от амбициите му към престола.

След смъртта на Мануил I Комнин през 1180 г. деморализацията във византийския елит става неудържима. В края на живота си самият император, при когото Византия за последен път е “велика сила” в Европа и Средиземноморието, изпада в депресия след тежкото поражение от селджуките в битката при Мириокефалон (1176 г.). Неговата вдовица Мария е френска принцеса от княжеството Антиохия в Сирия, владяно от кръстоносците. Французойката по думите на Никита Хониат е най-красивата жена, раждала се някога на този свят - пред нея бледнели “боготворените от древните” Афродита, Хера и хубавата Елена... Красавицата, регентка на своя малолетен син Алексий II (1180-1183), скандализира византийското общество. Общоизвестна е любовната “афера” на приелата монашеството императрица с Алексий Комнин, племенник на покойния є съпруг. На свой ред самозабравилият се фаворит продава високите държавни служби, стига да му платят достатъчно... Непопулярността на императрицата е използвана от нейните противници начело с “багренородната” Мария Комнина, дъщерята на Мануил, приемана дълги години за наследница на престола, тъй като императорът няма син. През 1163 г. е сгодена за унгарския престолонаследник Бела (III) с идеята, благодарение на брака си с Мария Комнина, той да стане наследник на короната на проектираната византийско-унгарска държава! Така е до 1169 г., когато Мария Антиохийска ражда син - Алексий II, с което вариантът с Бела отпада. След няколко брачни проекта Мария Комнина е омъжена за италианския маркиз Райнер Монфератски. В дните около Великден на 1181 г. “багренородната” и съпругът - провокират безредици и с верните си хора се барикадират в самата патриаршеска катедрала “Св. София”! Стига се до кървави боеве между враждуващите страни, при която са разрушени древни архитектурни паметници... В крайна сметка е постигнато помирение, но принцесата и съпругът - запазват позициите си, а вълненията не спират.

Следейки размириците, Андроник Комнин със своите хора заема Халкедон на малоазийския бряг на Босфора. Влязъл във връзка с привърженици в столицата, авантюристът се превръща в най-силния играч в борбата за власт. С безогледен популизъм Андроник провокира градската беднота да извърши погроми и грабежи в латинския квартал на Константинопол, при които загиват венецианци и генуезци. Същевременно се кълне във вярност към невръстния император Алексий II, дори устройва нелеп “театър”, молейки се за душата на своя “любим братовчед” Мануил пред гроба му... Мария Антиохийска и любовникът є Алексий са елиминирани - императрицата е осъдена за държавна измяна и екзекутирана, фаворитът - също е убит, като преди това е кастриран! Терорът се засилва, а “багренородната” Мария и Райнер, са отровени. “Тиранинът” Андроник жени дъщеря си Ирина за малолетния император, следващата му крачка е да бъде обявен за съимператор. Само след месец “момчето император” е удушено, а тялото му е хвърлено в морето! Невръстната императрица Агнес, сестра на френския крал Филип Огоюст, остава в двореца. Византийският “дон Жуан”, вече на 63 години, се венчава с 11-годишната императрица - скандален акт, който шокира европейските дворове.

Андроник се разправя брутално със своите противници, което е в унисон с амбицията му за цен­т­ра­ли­

за­ция на държавната власт. Вътрешната съпротива и вън­ш­нопо­ли­ти­чес­ки­те проб­ле­ми обричат плановете му на провал. През 1183 г. крал Бе­ла III напада империята, превземайки населените с българи Бел­г­рад, Бра­ни­че­во, Ниш и Средец/София. Следва агресията на италианските нор­ма­ни, ко­и­то при­зо­ва­ват католическия свят към от­мъ­ще­ние заради убийството на Мария Антиохийска. През ля­то­то на 1185 г. нор­ма­ните зав­ла­дя­ват Кор­фу, де­бар­ки­рат на материка и дос­ти­гат Со­лун. Вторият по значение град на империята е прев­зет на 24 ав­густ 1185 г., а жителите му са подложени на грабеж и жес­то­кос­ти. Падането на Со­лун води до па­ни­ка в Константинопол, а от пре­диш­на­та по­пу­ляр­ност на Андроник Комнин не ос­та­ва и сле­да! На 12 октомври 1185 г. при опит да бъде арестуван, благородникът Исак Ангел възпламенява бунт срещу “тиранина”. Им­пе­ра­то­рът се опи­тва да из­бя­га с ко­раб, но е за­ло­вен. След жес­то­ки мъ­че­ния, на които е подложен от озверялата кон­с­тан­ти­но­пол­с­ка тъл­па, като буквално е рязан на части /!/, Андроник е убит. “То­зи, ко­го­то из­ди­гат днес, са го­то­ви да раз­къ­сат на пар­че­та ут­ре!” - пише с горчивина очевидецът Никита Хониат.

Кървавите страсти в Константинопол през осемдесетте години на XII в. със сигурност имат отзвук сред българите. През XI-XII в. във византийската администрация и армия служат мнозина българи, вкл. командири на наемни отряди. Именно чрез такива войници от солунския гарнизон Петър и Асен се сдобиват с чудотворната икона на св. Димитър. Плъз­ва слу­хът, че Со­лун­с­кият чудотворец е изоставил ромеите за­ра­ди кървавите размирици и разврата в империята, за да подкрепи българите - мощно идейно оръжие, приложено от Петър и Асен при подготовката и в хода на освободителното въстание.