Как открих Америка след Колумб

Като археолог и историк проучвам развитието на редица древни култури в Новия свят

Това пътешествие е наистина незабравимо

През 70-те години на миналия век нашето обучение в Историческия факултет на Софийския университет бе изцяло доминирано от идеологически догмати, които трябваше да набият в главите на студентите превъзходството на комунистическата доктрина. Беше ни втръснало от невъзможни за възприятие предмети като политикономия, исторически и диалектически материализъм, научен комунизъм и т. н. Те “изяждаха” времето на чисто историческите дисциплини, което силно намаляваше възможността на студентите да бъдат поднасяни достатъчно факти и интерпретации. Това особено се отнасяше за изучаването на световната история. Буквално бяха претупвани и дори отсъстваха събития от древната история, които са се случили във велики империи като Китай, Япония или тази на кхмерите в Индокитай. Да не говорим за необятните простори на Далечния Изток или страните от Черна Африка.

Нашата необразованост бе особено въпиеща по отношение на старата история на Новия свят. За култури като тези на маите и ацтеките в Централна Америка или на инките в Южна Америка ние получавахме съвсем бегли познания. Ето защо, когато един наш колега взе за дипломна работа цивилизацията на маите, всички бяхме доста учудени от екзотичния избор. Та у нас напълно липсваха специалисти, способни да му помогнат в тежката задача. А зад “Желязната завеса” трудно проникваха книги, които можеха да хвърлят светлина върху тайнствената индианска култура.

Нямам спомен какво постигна колегата в своето начинание. Но запомних избора на темата, пренесла го на хиляди километри в непознатите земи на Америка....”

Нарочно цитирам цял пасаж от встъпителните думи на моята нова книга “Великите древни цивилизации на Америка”, появила се буквално преди дни на книжния пазар. Тя е едно прекрасно оформено печатно произведение на Издателство “Сиела”, което съдържа 315 с. и повече от 100 цветни илюстрации. Книгата се издава със съдействието на Експлорърс Клуб България - една организация, която вече година и половина развива изключителна дейност, а нейните представители пътешестват по целия свят.

Самото заглавие сочи ясно за какво става дума в повествованието. На пръв поглед това е поредният мой пътепис, в който разказвам за странстванията си в Централна и Южна Америка, в държавите Мексико, Гватемала, Хондурас, Перу и Боливия. Всъщност замисълът на книгата е много по-дълбок, защото в нея като археолог и историк проучвам детайлно развитието на редица древни култури в Новия свят. В този смисъл това е първото голямо българско изследване върху цивилизациите на маи, ацтеки, толтеки, олмеки, инки и други народи, създали изключителни за епохата си културни постижения.

Книгата се състои от две части, като първата включва резултатите от пътуванията ми в Централна Америка през 2018 г., а втората - в Южна Америка през 2023 г. Естествено в единия случай главна цел бе културата на маите, но по пътя към техните градове, аз посетих Мексико Сити, на чиято територия се намират останките от Теночтитлан - някога бляскавата столица на империята на ацтеките. А в прекрасния Национален музей по антропология се запознах с великолепните постижения на изкуството и културата на многобройните народи на територията на голямата държава - олмеки, сапотеки, толтеки, ацтеки, мищтеки и, разбира се, маите.

От Мексико Сити аз се отправих към намиращия се само на 50 км Град на боговете - Теотиуакан, оказал в една или друга степен въздействие при формирането на всички древни култури в Средна и Централна Америка. После следваше най-важната част от пътешествието - дългият рейд през територията на Южно Мексико, цяла Гватемала и Хондурас, където се намират главните градове на маите. В това незабравимо пътуване преминах хиляди километри през джунглите, огласяни от рева на ягуари и пуми, врявата на игриви маймуни и крясъците на различни екзотични птици. А именно в тях са скрити монументалните каменни пирамиди и дворци на тайнствените градове на изчезналата цивилизация на маите като Паленке, Тикал, Копан, Ушмал, Чичен Ица.

Те обаче щяха да останат само като безмълвни свидетели на миналото, ако не бяха хилядите надписи, открити в руините им. Само допреди няколко десетилетия тяхното съдържание е била напълно непонятно за учените, докато руският лингвист Юрий Кнорозов не успява да разчете йероглифната писменост на маите. Когато надписите “проговарят”, става ясно, че в земите на маите имало десетки подобни на древногръцките полиси градове-държави, които непрекъснато воювали за надмощие помежду си. Най-големи и важни били царствата Канул, Баакул, Шукууп и Мутул, а останалите били техни съюзници и васали. Към тях следва да се добави и неповторимият Чичен Ица на полуостров Юкатан, избран наскоро за едно от новите седем чудеса на света.

Бях замислил веднага след пътешествието в Централна Америка да последва пътуване и в Южна. Епидемията от ковид обаче го отложи с пет години, но накрая все пак поех към Перу и Боливия. Мнозина смятат, че това са само земите на инките, но всъщност преди тях там са се развивали редица изчезнали цивилизации като крайбрежните култури Паракас, Мочика и Наска. Дело на последната са прочутите гигантски геоглифи, възбуждащи въображението на хората от цял свят, които успявам да видя от борда на малък самолет. А в прочутия Museo-del-Oro в столицата на Перу, Лима, разглеждам невероятните съкровища на тези древни народи и после тръгвам по техните дири през необятните простори на великите Анди.

Това пътешествие е наистина незабравимо. От колониалния град Арекипа се изкачвам на близо 5000 м надморска височина, за да достигна до една от най-дълбоките пропасти на Земята - каньона Колка. Оттам през безкрайното плато на Андите се озовавам при град Пуна до Титикака - най-голямото високопланинско езеро в света. А после прекосявам границата с Боливия, където разглеждам останките на божествения Тиуанако - южноамериканския еквивалент на Теотиуакан. На Острова на Слънцето в езерото Титикака пък започват моите истински срещи с невероятната цивилизация на инките.

За съжаление не е известно дали те са имали собствена писменост, поради което има много по-малко данни за тяхната история до XV в. Все пак въз основа на племенната памет и на по-късните испански хроники може да се състави приблизителна хронология на историческите събития от основаването на държавата в края на XII в. до създаването на империята през XV - началото на XVI в. при владетелите Пачакути, Тупак Юпанки и Уайна Капак. Тогава с над милион квадратни километри площ империята на инките Тауантинсую става най-голямата държава, съществувала в древността в Америка.