Спукан апандисит погуби Батенберг

Храни се с "Чорба национална" и "Яхния натурална". Вкусни за нашенеца, но отровно люти за чужденеца

Разстроеният апандисит се смята за невинна болежка, но хиляди си отиват от усложнения на придатъка на сляпото черво. Според статистиката един от трима съвременници познава жертва на това заболяване.

В исторически план от перитонит вследствие на спукан апендикс умират знаменитият актьор Рудолф Валентино и фамозният илюзионист Хари Худини. Същата криза отнема живота на българския княз Александър Батенберг.

Той е аристократ със стомах, който приема изтънчена и обилна храна. Като офицер в Руско-турската освободителна война обаче е подложен на неочакван глад. На 17 юли 1877 г. записва в дневника си: "Това беше вторият ден, когато нищо не получихме за ядене; така че от глад взех сухара от чантата на един убит турчин и го изядох."

Вече владетел на младото княжество, Батенберг се настанява в бившия софийски конак. Тук му носят гозби от гостилницата на Михалаки Свищовлията. Неговите специалитети са "Чорба национална" и "Яхния натурална". Вкусни за нашенеца, но отровно люти за чужденеца. Князът минава на сандвичи, пак сухоежбина като войсковите сухари.

Тази диета води до гастрални проблеми. Батенберг има колики и газове, страда от запек. Появява се и зъбобол. Изтерзаният княз влиза в Народното събрание, оглежда депутатите. Пращят от здраве, макар че и те се хранят при Михалаки!

В знак на протест към българската кухня Батенберг чете тронното слово с калпак на главата. Гологлавата аудитория е изумена от поругаването на светата обител на демокрацията. В тази ситуация Захари Стоянов го нарича Малкото Наполеонче. Нали и Наполеон е жертва на зловредното хранене.
Две години и десет дена Александър Батенберг търпи да е полувладетел. Най-сетне нервите му не издържат и България осъмва с преврат. На 27 април 1881 г. князът сваля правителството, суспендира конституцията и разтуря тлъстия парламент. Насрочва избори за Велико народно събрание, което да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред.

Високият форум се събира в Свищов, откъдето е Михалаки. В този акт е вградена скрита символика – своеобразно отмъщение към манджите му!
Страната е разделена на пет области с чрезвичайни (извънредни) комисари. "На комисарите – пише Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи."

Междувременно Свищов диша празнична атмосфера. Градът е потънал в цветя, веят се български и руски знамена. На пристанището са акостирали два парахода. "Голубчик" е готов да отведе княза, ако не получи пълномощията. "Тегетов" пък е докарал възторжени роялисти.
"Той беше биткан набит с белодрешковци шопи от Ломско, Видинско и пр., които излязоха на Свищов и где стъпили, где не на позорното землище на тоя град – френетическо ура подплаши дунавските жаби", хроникира живописното перо на Захари Стоянов. "Искаме си го княжлето! Искаме! Ще се нахвърляме подиря му в Дунавът, ако си отиде!", плашели със самоубийство гостите.

Две сотни кавалерия, три дружини войска и една батарея топове охраняват града. Тези мерки са взети, защото се носят слухове, че душманите на княза ще хвърлят с динамит новопостроената сграда на парламента. А тя издига снага с царствено достолепие.
В заседателната зала има места за 400 депутати и официални гости, а в галерията за 800 зрители. Обособена е дипломатическа ложа. Има маса за бюрото и друга за журналистите. Поставен е престол, на който да седне монархът. Около 80 000 франка струва този палат, който свободомислещите наричат "гробница на българската Конституция".

На 1 юли 1881 г. тук се разиграва циркът на цирковете в парламентарната история на отечеството. Дори по времето на социализма не се е случвал такъв резил. В 10 часа сутринта Александър Батенберг пристига на кон. През гърдите му са препасани белите ленти на древноруския витяз Александър Невски.
С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят с подписа си височайшата воля. Тези, които изостават, гледат през прозорците дали "Голубчик" не изпуска пара да им открадне господаря. 304 велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията. Батенберг им благодари и закрива високия форум.

Цялата тупурдия трае около час. Без проверка на изборите, без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи. "Всичко мина гладко като продукция на някой акт от "Норма" или "Аида", документира Константин Иречек.
Вечерта има банкет, на който депутатите странят от храната, за да не правят лошо впечатление. Наблягат на питиетата. "Страшното историческо пиянство на Кащалински, дивото ура на долния етаж, Анев беше се съвършено надрънкал, най-после всички се напиха и на 11 ч. се разотидоха", четем в дневника на Иречек.

Александър Батенберг е детрониран на 9 август 1886 г. Русофили с конвой го подкарват към Дунава. "Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са тринайсет, и това фатално число порази суеверните", пише Симеон Радев. "От тротоара Радко Димитриев гледаше как файтоните се отдалечават и ядеше един геврек", допълва картината той.

Князуването на Александър Батенберг е кулинарно рамкирано. Посрещнат с "Чорба национална" и изпратен с геврек!
Абдикиралият се установява в Грац, където сключва брак с певицата Йохана Лойзингер. Понеже благородникът е омешал синята кръв с плебейска, трябва да смени името си, повелява канонът на аристокрацията. По тази причина Батенберг става граф фон Хартенау.
Сватбата е на 6 февруари 1889 г. Двамата имат син и дъщеря, които остават сирачета, защото здравето на бащата е силно разклатено. Причината е нездравословното хранене. Есента на 1893 г. той получава болки в стомашната област. Лекарите установяват спукан апандисит и перитонит. Операцията е неуспешна.

Княз Александър Батенберг издъхва на 17 ноември. Тялото е пренесено в София и положено в ротондата "Св. Георги". През 1898 г. намира вечен покой в мавзолея на днешния бул. "Васил Левски".