Рицарски игри в Средновековна България

Хората на Зеления граф се занимавали с грабежи между Варна и Несебър

Българите оказват сериозна съпротива и успели да пленят видни рицари

Рисунка на западноевропейски кораб в църквата “Св. Йоан Алитургитос”.

След като на 21 октомври 1366 г. превзели Несебър, рицарите на граф Амедей VI Савойски обложили гражданите с тежки контрибуции. Тези, които отказвали да плащат, хвърлили в тъмница, а из уличките на града патрулирали савойски войници. И именно те са оставили ценна информация относно случилите се през есента на 1366 г. драматични събития. На нея попаднах през лятото на 1986 г., когато проучвах несебърската църква “Св. Йоан Алитургитос” от ХIV в. Докато разглеждах стените є, внезапно видях странна рисунка на едномачтов ветроходен кораб с високи надстройки отпред и отзад.

Изображението се оказа на “кога” - военен плавателен съд със западноевропейска конструкция от ХIV в. Много характерни при нея са предната и задната надстройка (кастели), играели роля на бойни кули в морските сражения. Когата е изобретение на северните морета, но бързо намира разпространение и в Средиземно море. Особено добре се възприела тя от италианските републики Венеция и Генуа. През 1304 г. флорентинският хронист Джовани Валяни пише: “Дойдоха хора от Гаскония с техните кораби, които на байонски се наричат “коги”. И започнаха генуезците, венецианците и каталонците да се обслужват също с коги.”

Но само изображението на бойния западноевропейски кораб от ХIV в. нямаше да е достатъчно, за да се докаже връзката с флота на Зеления граф. За щастие по западната фасада на църквата намерих врязани изображения на хералдически щитове с вдълбани в тях латински кръстове, край които отчетливо се разчитат буквата А или съчетанието АМ. А именно това е гербът на савойските графове - бял латински кръст на червен фон. С добавянето на буквите се получил т. нар. гласен герб, при който освен за династията има информация за съответния владетел - хералдическия символ на Зеления граф. По абсолютно същия начин са дадени гербовете върху монетите му, където от едната страна е щитът с кръста, а от другата - голяма буква А.

Така се изясни връзката между показаните по стената гербове на Зеления граф и изобразената кога. На нейния преден боен кастел рисувачът е представил вертикални и наклонени резки, представляващи подвижните стълби, за които пише авторът на Савойската хроника Йохан Сервион, че били прехвърляни от корабите върху крепостните стени на Несебър по време на обсадата. Тази тактика е описана още от Жофроа дьо Вилардуен при превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. Така чрез поставените в предната част на корабите подвижни стълби нападателите и защитниците на крепостта се сражавали пряко едни срещу други.

По този начин чрез рисунките в църквата картината на обсадата на Месемврия буквално оживя. Явно те са направени от савойските войници. Храмът е разположен на брега на пристанището, откъдето те прекрасно виждали закотвените кораби. А защо изобразеният кораб да не е самият флагман на Амедей VI Савойски?

След превземането на Несебър флотът се насочва към най-големия български черноморски град - Варна, който бил “много силен, добре укрепен и добре пазен.” На 25 октомври рицарите го обсадили и опитали да го превземат с пристъп, но Варна се оказал костелив орех и савойците са отблъснати с много жертви. Тогава озлобените кръстоносци атакували по-малката крепост на Галата от другата страна на Варненския залив. Българите обаче оказват сериозна съпротива и там, като даже успели да пленят видните рицари Ги дьо Пантарлие, който бил маршал на Бургундия, Бартоломео Балуфер и Дьо Пойпи. По нареждане на цар Иван Александър заловените аристократи били отведени в крепостта Овеч (Провадия), където ги държали до края на войната.

Зеленият граф се убедил, че не може да превземе двете твърдини със сила и изпраща “месир Жан от Виена и месир Гийом дьо Грансон да преговарят с хората от Варна.” Вероятно още на 28 октомври е формирана голяма делегация, в която влезли дванайсет варненски първенци и шестима благородници от Анхиало. Според Савойската хроника те се срещнали с цар Иван Александър някъде около Одрин. Там делегацията изложила главното условие на Амедей, за да се оттегли от Варна. А то е - българският владетел да пропусне към Константинопол император Йоан V Палеолог. Към това прибавили и искане да бъдат освободени затворените в Овеч пленени при Галата рицари. Иван Александър се съгласил, но поискал уверение, че “графът на Савоя няма да воюва с него при Варна.” Що се отнася до пленниците, царят нямал никакво намерение да ги пуска. Документално е известно, че благородниците били освободени едва през май 1367 г. и то срещу откуп от 2400 златни перпери.

Докато течели преговорите и резултатът им не бил ясен, през целия ноември хората на Зеления граф се занимавали с грабежи в района между Варна и Несебър. Първо отряд от “рицари, оръженосци, стрелци и свещеници отидоха пеша до една крепост, наречена Емона.” Със себе си носели стълби и тарани, с които да превземат твърдината, а хората в града не се съпротивявали и отворили портата срещу гаранция за живота си. Далеч не толкова успешна обаче била следващата авантюра на рицарите. “Няколко други младежи - продължава авторът на Савойската хроника, - предложиха да завземат една друга крепост и се качиха на една галера, носейки стълби и въжета, за да обсадят през нощта крепостта Колокастро” (българската крепост Козяк край Обзор - Н. О.) Те използвали тъмнината и след полунощ петима рицари и десетима оръженосци тайно изкачили крепостната стена.

Всичко нататък се развило като в исторически филм за средновековната епоха. Когато започнал да се катери шестнайсетият воин, един от българските бойци чул дрънченето на оръжията. Веднага вдигнал тревога и “започнал да вика така силно, че другите стражи се събудиха. И всички до един удариха петимата рицари и десетимата оръженосци, които вече бяха влезли вътре, така жестоко, че ги убиха, накълцаха на парчета и откачиха стълбата.” Останалите млади благородници избягали засрамени и унизени, като не посмели да се покажат пред графа. Той обаче сам ги извикал и им казал: “Приятели, казват, че в битката и в любовта за една радост се плащат сто мъки. Не тъжете, защото с Божията помощ ще отмъстя за вашите другари, които са мъртви.” След това лично оглавил наказателна експедиция, превзел Козяк с пристъп и избил за наказание жителите.

Българо-савойските преговори приключили към края на декември. Графът бил много доволен и изпратил последния вариант на договора по католическия патриарх на Константинопол, Петер. Той е приет и в началото на януари 1367 г. император Йоан V Палеолог най-сетне бил пропуснат през територията на България. Няколко дни василевсът гостувал на деспот Добротица в Калиакра, който е взел активно участие в преговорите. На 20 януари вече бил в Несебър, където се срещнал с братовчед си.

Към 15 март двамата тържествено се завърнали в Константинопол. Там Амедей VI Савойски бил приет с невероятни почести. По примера на древните императори му устроили триумф, защото “освободил Гърция от турците и василевса, нашия господар, от ръцете на българския император.” После Зеленият граф официално предал властта над завладените черноморски градове на Йоан V Палеолог и на 23 април отпътувал за родината си. А балканските държави били оставени да се оправят сами със страшната османска опасност...