Наближава 20 април - Денят на българската революция „... морална и с оръжие...“

През настоящата 2026-а се навършват 150 години от Априлското въстание, която трябва да бъде отбелязана по достойнство

Призоваваме отиващото си 51-то Народно събрание да обяви 20 април за официален празник

Сто и петдесетата годишнина на Априлското въстание ни задължава като нация и държава да отбележим едно от най-великите събития в нашата хилядолетна история. По традиция подвигът на априлци се тачи от хиляди, и хиляди българи - в Панагюрище, Копривщица, Батак, Брацигово, Перущица, Стрелча, Априлци, Кръвеник, Батошево и другите огнища на въстанието, както и в национален мащаб. И все пак, ако трябва да бъдем откровени, Априлската епопея следва да бъде осмислена в още по-пълна степен като събитие, чието историческо значение е фундаментално не само за собствената ни история, но и за онази на цяла Европа и света.

С право отдаваме почит на апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Захарий Стоянов, Георги Икономов, Тодор Каблешков и техните съратници от другите революционни окръзи, на Ботев и плеядата водачи на въстаналите българи по градове и села. Не по-малка благодарност обаче заслужават местните революционни комитети, създадени от Васил Левски и неговите сподвижници и последователи. Без да омаловажаваме дейността на апостолите, време е да проумеем, че именно комитетите в Панагюрище, Копривщица, Батак, Брацигово, Перущица и другите въстанали селища финансират и провеждат подготовката на въстанието, осигуряват оръжие, създават военни сили. И плащат цената на свободата със собствения си живот и имот, с нерадостната съдба на своите семейства и родни места.

Датата, в която гръмва “първата пушка” на бунта е 20 април 1876 г. в Копривщица, независимо от факта, че с едни или други въоръжени акции събитията продължават повече от месец с четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. Както и с онези на Сидер Грънчаров и Тодор Велков през юни 1876 г. в хода на Сръбско-турската война. Да не говорим, че малката чета от оцелели въстаници от Стрелча, укриващи се в Стара планина и Средна гора, фактически действа и през 1877 г. Същото може да се каже и за четата на Димитър Попгеоргиев Беровски в планините на Северна Македония.

От много години е наложена практиката Априлското въстание да се чества на 1-ви, понякога на 2 май. Така е в Панагюрище, Копривщица и други селища от Четвърти революционен окръг, в столицата София и областните градове. На други места, включително в средищата на въстанието в Първи революционен окръг (Априлци, Кръвеник, Батошево, Дряновския манастир, Севлиево, Габрово, Трявна и др.), честванията са на дати, съобразени с развитието на събитията на местно равнище. Още по-сериозен разнобой внася отбелязването на годишнината, както и на ред други дати, по нов стил, докато дните на Съединението и обявяването на Независимостта на България се честват по стар стил, съответно, на 6 и 22 септември. Не на последно място, практиката Априлското въстание да се отбелязва на 1 май съвпада с друг традиционен, при това международен празник, който няма никаква връзка с Април 1876 г.

В началото на декември 2019 г. писателката Галина Златарева, автор на романа “Медальонът”, посветен на Георги Бенковски, изпрати писмо до управителния съвет на Фондация “Васил Левски”. Ето неговото съдържание с известни съкращения: “Надявам да подкрепите една моя инициатива, която много мои приятели и колеги изключително одобряват и смятат, че е крайно време да бъде предложена на официалните институции в България. На тези институции, от които зависи определянето на празниците за отбелязване в годишния ни календар. Предложението ми наистина би могло да се реализира, ако такава уважавана фондация като “Васил Левски” застане с името си в негова подкрепа. Смятам, че е твърде неправилно определена и би следвало да се коригира датата за отбелязване на Априлското въстание. То е избухнало на 20 април 1876 г. В съзнанието на всички българи е запечатано с името Априлско въстание, а поради преизчисляването на календара неговото отбелязване е изместено на 1 май. Това може да е формално вярно, но психологически е напълно неоправдано. Неприемливо е за обикновения българин да нарича най-важното въстание в историята на народа си с името на един месец, а да го празнува в следващия. Неприемливо е за тези, които си даваме сметка, че въстанието е кърваво разгромено в началото на май, тъкмо тогава да се събираме на празник. Какво празнуваме в такъв случай - неговото избухване или неговата гибел?

Вярно е, че в нашия исторически календар има и други преизчислени дати като 24 май, 3 март и т. н. Но с тях до такава степен сме свикнали от десетилетия, така че не е нужно да ги коментираме. Само че с Априлското въстание случаят е драстичен. Това е въстанието, което е прелюдия към Освобождението ни и към възстановяването на България като държава. На него и на хилядите загинали дължим изключително уважение и утвърждаване на съвпадението между името му и представата на хората; между датата на избухването му и числото, с което да отбелязваме датата на неговото празнуване. Историците знаят, че се е обсъждало между апостолите дали да го обявят на 1 май или на 11 май, но съдбата е отредила то да избухне не през месец май, а на 20 април. Нека тъкмо на тази дата се преклоним и ние пред подвига им. Нека направим нужното в празничния български календар честването на Априлското въстание да става именно на 20 април. Това би било правилно дори от гледна точка на обстоятелството, че така няма да съвпада с другия голям международен празник, който ние в България също отбелязваме - 1 май. Нашите герои априлци заслужават дата, на която да бъдат почетени само те! Ние, благодарните потомци, им го дължим.” 

Управителният съвет на Фондация “Васил Левски” възприе единодушно предложението и на 23 декември 2019 г. изпрати отворено писмо до държавните институции с идеята 20 април да бъде обявен за официален празник. Читателите на “Труд News” сами могат да се запознаят със съдържанието на писмото, с което илюстрираме тази статия. Нека още веднъж припомним, че националните празници на нашите съседки Гърция и Сърбия са на датите, в които започват техните национално-освободителни революции. Денят, в който избухва Априлското въстание, следва да бъде отбелязван всенародно и на най-високо държавно равнище съобразно своето автентично историческо време, на своята истинска дата - 20 април.

За съжаление, отговор на предложението на Фондация “Васил Левски” няма и до днес - вече повече от шест години... Не срещнахме особено разбиране и от страна кметове и други политически “фактори” - въпреки одобрението на идеята, изказано от стотици и хиляди хора, вкл. в социалните мрежи През тези години се смениха редовни и служебни правителства, съставът на парламента се “превъртя” няколко пъти... Идеята за 20 април обаче остава в сила и е повече от актуална - не става дума само за поредната годишнина, при това впечатляваща, а за собствената ни историческа памет - памет за героичната и кървава епопея, която проправя пътя към Освобождението. В същност Априлската епопея поставя началото на възкресяването на българската държава след пет века потисничество на тираничната Османска империя, което прадедите неслучайно наричат робство... Нека в последните дни от своето съществуване си 51-то Народно събрание приеме едно наистина отговорно национално решение - да обяви датата 20 април за официален празник!