Св. патриарх Йоаким I - от Иваново до Търновската патриаршия

На 18 януари се навършиха 780 години от успението на св. Йоаким I, един от забележителните духовни водачи на средновековна България

Ивановската “Света гора” в Дунавската равнина е водещ духовен и културен център на Второто българско царство

Както съобщихме в предишната статия от нашата поредица в “Труд News” (17. 01. 2026 г.), на 19-21 януари във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” се проведоха четвъртите “Евтимиеви дни”, посветени на св. патриарх Евтимий, историята, културата и богословската мисъл във Второто българско царство. Както и при предишните три издания на тази стойностна научна конференция, организатори са Православният богословски факултет с неговия Център по систематично богословие и Центъра за медиевистични изследвания на Историческия факултет на ВТУ.

Дължим благодарност на доц. Свилен Тутеков, гл. ас. д-р Анета Николова и техните колеги, благодарение на които учени от Велико Търново, София, Пловдив и Русе изнесоха интересни доклади, придружени от полезни дискусии. Съпътстващи събития на конференцията бяха изложбата “Биенале на църковните изкуства” и представянето на книгата “Фотий философът: мисловното дело на един патриарх от IX век” с автор гл. ас. д-р Смилен Марков.

Непременно трябва да отбележим, че първият ден на четенията беше посветен на св. патриарх Йоаким I Търновски, когото би следвало да наричаме и Ивановски. Именно при него и цар Иван Асен II през 1235 г. древните патриаршии в Константинопол (в онези години “в изгнание” в Никея), Александрия, Антиохия и Йерусалим признават патриаршеското достойнство на българската църква, каквото тя е притежавала още от времето на Първото българско царство. Както е известно, автокефалната ни църква е възобновена заедно с независимата българска държава с въстанието на Петър и Асен през 1186 г.

Модератор на кръглата маса “От Иваново до Търновската патриаршия”, посветена на бележития патриарх, беше проф. Миглена Прашкова (ВТУ), а в работата є участваха д-р Александър Стойков (автор на книга и документален филм за св. патриарх Йоаким), Аблена Мазакова (участник в екипа за реставрацията на стенописите в известната скална църква, паметник на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО), проф. Николай Кънев (заместник-ректор на ВТУ и декан на Историческия факултет), проф. Димо Чешмеджиев (Кирило-Методиевски научен център при БАН), доц. Николай Хрисимов (преподавател по средновековна българска история във ВТУ), Евгени Коев (историк, географ и спелеолог) и пишещият тези редове.

Бяха очертани научните постижения при изследването на Ивановските скални обители, но и многото нерешени проблеми. Можем да се солидаризираме с тревожните констатации на д-р Александър Стойков за безотговорното разпиляване на архива на проучванията и инертността на отговорните институции, чието задължение е неговото опазване - уви, в този случай неговото издирване и възстановяване... Участниците в дискусията се обединиха около виждането, че е необходима цялостна програма за по-нататъшното проучване на средновековното наследство в поречието на Русенски Лом. Във връзка с това нека накратко припомним личността на св. патриарх Йоаким - създателят на Ивановските скални обители, превърнали се с покровителството на българските владетели и Търновската патриаршия във водещ духовен и културен център на средновековна България.

Колкото и да са оскъдни сведенията за св. Йоаким, редно е да подчертаем, че той е известна личност за своите съвременници, вкл. във Византия и Сърбия. През 1954 г. акад. Иван Снегаров публикува неизвестното дотогава проложно (кратко) житие на светеца, чийто единствен запазен ръкопис е от Македония - свидетелство, че в онази епоха култът към него е разпространен по цялата българска земя, независимо че Охридската архиепископия не е подчинена на църковната власт в Търново.

Бъдещият патриарх е роден нейде през последните десетилетия на XII в. Приема монашески сан на Света гора Атонска. Както четем в житието, „... той беше прочут сред всички отци...” След много години „... излезе от там и стигна до Дунав. И като изсече пещера над Красен (крепост близо до средновековния град Червен), пребиваваше там с трима ученици. Имената им бяха Диомид, Атанасий и Теодосий. И изсече малка църквица “Свето Преображение” и на това място показа много подвизи, по-големи от първите. В началото на своето царуване христолюбивият цар Асен, син на стария цар Асен, чул за неговите добродетели и за подвизите му, отиде при него и му даде много злато.

А старецът нае за златото наемници, изсече пещера и направи в името на великия архистратег Михаил голям манастир /.../, и събра там множество монаси... По същото време патриарх Василий достигна края на живота си. И се събраха архиереите на цялата българска земя и направиха събор...”, на който Йоаким е избран за глава на българската църква. С това е прекратен и църковният съюз (унията) с папския Рим, която вече е изгубила своя политически смисъл.

През 1234 г. цар Иван Асен II изпраща Йоаким за преговори с патриарх Герман в Никея, а година по-късно в малоазийския град Лампсак се провежда църковен събор с участието на представители на древните патриаршии в Александрия, Антиохия и Йерусалим. Съборът признава патриаршеското достойнство на българската църква, за което несъмнена заслуга има и самият Йоаким. По време на кръглата маса, за която разказахме, проф. Николай Кънев обърна внимание на църковно-правните аспекти на този акт и неговото значение. С личността на св. патриарх Йоаким I можем да свържем и началото на международното влияние на Търновската патриаршия. От житията на св. Сава Сръбски, пръв архиепископ и най-тачен светец на западната ни съседка, е факт солидния авторитет на търновския патриарх. Самата канонизацията на св. Сава, починал по време на своето посещение в Търново (14 януари 1236 г.), е свързана с патриарх Йоаким. Това личи от житието на сръбския светец, написано от Доментиан - негов ученик и пряк очевидец на станалото.

Св. патриарх Йоаким I е начело на църквата до смъртта си на 18 януари 1246 г. Мъдрият старец е имал силно влияние върху цар Иван Асен II - нещо повече, патриархът спасява мнозина от “царския гняв” и сигурна смърт... С други думи, предствата за “добрия цар” Иван Асен се гради и върху ролята на патриарха при решаването на държавни и обществени проблеми. След смъртта на царя патриарх Йоаким е един от регентите на малолетия Коломан I Асен (1241-1246) - още едно свидетелство за неговите заслуги както към църквата, така и към държавата.

В продължение на две столетия Търновската патриаршия е най-високопоставената в рангово отношение в т. нар. православен славянски свят. Нейните архиереи имат влияние в Сърбия, Влахия, Молдова, средновековните руски княжества (днешните Украйна, Русия и Беларус), което способства за духовното и културното развитие на техните народи. И все пак, началото на това влияние е поставено именно от св. патриарх Йоаким I. През вековете българската църква е призвана да пази християнската вяра, но и националната памет. И да следва примера на големите духовни водачи от миналото.

След смъртта на патрирах Йоаким най-вероятно до края на Второто българско царство той е тачен като небесен застъпник пред Бога за своя народ - така, както е при св. Климент Охридски и св. Иван Рилски. Показателен е краят на неговото житие: “Този блажен патриарх Йоаким живя в архиерейство 19 години и се представи в 6754 година (1246 от Рождество Христово), 4 индикт, на 18-ня ден на месец януари. Чрез неговите молитви да утвърди Бог Българското царство за вечни векове и да ни сподоби със своето царство!”