Идат избори, угасете свещите!

Шашмалогиите на тъмно и светло

Цяр за този национален резил не може да бъде открит

Това правителство се крепи на патерица. Когато "Ново начало" откаже да го подпира, ще се сгромоляса. Ортопедите прогнозират, че ще се случи скоро. Идат избори с "Угасете свещите!"

"Угасете свещите!" е метафората на изборите по български. В нея са вградени всички шашмалогии, които маркират пътя към властта. Фокусничеството с бюлетините на тъмно и светло. Започват от люлката на нашата демокрация и продължават до днес. Цяр за този национален резил не може да бъде открит.

От 1894 до 1899 г. управлява Народната партия на Константин Стоилов. Тя няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват милионерите Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров. Една компания от свръхбогати!

Константин Стоилов

Народняшкият лидер се е образовал по Европата, както я наричали нашите предци. Кабинета му красят дипломи от Робърт колеж, Хайделберг и Париж. Константин Стоилов използва традиционното сопаджийство, но и други нестандартни методи.

На 22 януари 1895 г. се провеждат допълнителни законодателни избори. В Бяла Слатина има опасност да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът телеграфира на врачанския окръжен управител:

„Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи избора да не се състои. В случай на несполука, считам вас за отговорен", предупреждава Стоилов.

"Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасване на свещите, а?", пита Алеко Константинов в "Угасете свещите!". Знаменитият фейлетон е публикуван в опозиционния вестник "Знаме".*

Когато на една власт ѝ треперят гащите, въвежда задължителен вот. Александър Стамболийски хваща държавното кормило през 1919 г. Под негова диктовка парламентът приема закон, който подкарва народа като стадо говеда към урните. Ако не пуснеш бюлетина, отнасяш глоба от 20 до 500 лева. Нищо, че в конституцията гласуването е право, а не задължение.

Рушвети и шашми допълват картината. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: “Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40–50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха", тупа се в гърдите дружбашът.

Минко Василев пък от шуменските села надскача и най-смелите очаквания. В неговата глава светва гениалната идея към задължителния вот да добави явно гласуване. Вместо бюлетина, вдигане на ръка на мегдана. След процедурата Минко докладва, че изкарали "исборо отличен".

През 1946 г. са проведени избори за Шесто велико народно събрание. Мисията на високия форум е да смени Търновската конституция с Димитровска. При проверката на вота Петко Арабаджиев от БЗНС "Никола Петков" изнася следния епизод в русенската село Чилнов:

"Председателката на първа секция Мараджиева сменявала пликове, за което три пъти нашият застъпник й направил бележка, два пъти писмено. Застъпникът забелязал шушукане на председателката със застъпника на БРП,** след което излезли двамата до клозета, и двамата едновременно напускайки бюрото. В деня на избора, малко по-късно след излизането на председателката от бюрото, в клозета се намерили и извадили три плика, за които има съставен акт от кмета и секретар-бирника, които двамата са наредили изваждането на пликовете от клозета."

По-нататък продължава да мирише:

"Пликовете, според думите на присъстващите лица, при изваждането им от клозета са били подписани от двете страни от председателката. Тези пликове, заедно с акта, кметът на с. Чилнов с писмо ? 1607 от 28 октомври 1946 г. на другия ден след изборите ги изпраща на прокурора при Русенския областен съд, който дава разписка – разписката е тук, – че се получава пакетът на 30 октомври 1946 г., вх. ? 6296 от 30 октомври."

С решаващата помощ на лайната чилновските комунисти влизат във великия парламент.

През 1971 г. Народното събрание решава новата конституция на НРБ да бъде приета с референдум.

Неин кръстник е самият Тодор Живков. Изготвен е екстраординарен закон за историческото допитване. Нострадамуси се обръщат към звездите с въпрос какъв ще е резултатът. После го съобщават на онези, които тепърва ще ходят да гласуват:

"Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.", регламентира член 12 на астралния закон. Правилният резултат е обявен предварително!

В идилията на ония години електоратът бележеше световни рекорди. През 1976 г. например във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването беше точно 100%. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99 %. После иде Ловешко с 99,86% и Врачанско с 99,82%. Но истински провал беше Шуменско с едва 99,70%.

На изборите през 1990 г. пак комунистите приложиха леонардовско изобретение. Тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите "Спомени за Прехода" проф. Драгомир Драганов разказва:

"До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса "по ленински просто". Пратил "авангард-съгледвач" на два часа път и му заръчал в случай, че се появят "наблюдатели за честността на изборите", той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди "ръководството" за "опасността". Защото то било измислило наистина гениална "тъмна стаичка" за "таен вот".

"Тя се състояла – обяснява Драганов – от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал "тайната и свободна волеизява" на подопечните си избиратели. Но ако, недай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 минути дърводелецът сръчно сглобява "тъмната стаичка" и всичко е изрядно…"

Идат избори, угасете свещите!
__________

* Знаме, бр. 46, 31 ян. 1895.
** По това време БКП е Българска работническа партия (БРП).