Античният град Рациария, най-големият археологически обект в Северозападна България,  продължава да разкрива години наред своите тайни. Според ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), който работи на обекта 11 години,   поради огромната запазеност на архитектурните си комплекси Рациария е обект от първостепенно национално значение. За проучването му тази година бяха отделени средства в размер на 400 хил. лв.  Тези средства позволиха, допълни Димитров, екипа да работи повече от три месеца, като в разкопките участваха 70 работници, 10 души археологически специалисти и много учени с интердисциплинарни дейности – реставратори, архитекти, геодезисти, нумизмати и др.

Доц. Димитров отчете пред журналисти резултатите от завършващите археологически разкопки в античния град, разположен край село Арчар и по специално в разкритите римски императорски терми, на които са работи вече трета поредна година. Открити са над 1500 находки, от които над 1200 монети-златни, сребърни и бронзови, в периода от I в. до края на VI в., десетки артефакти.

Завършващият на 7 ноември сезон доц. д-р Здравко Димитров определи като много ползотворен. И поясни, че е проучена цялата южна част на източното крило на римските императорски терми, които са най-големият архитектурен комплекс в антична Рациария, известен досега. Термите, се разкриват на площ от почти 10 дка и според доц. Димитров е напълно възможно след години да се открият форума и други обществени сгради. Към настоящия момент „това е най-големият комплекс и най-големите римски бани открити в България от всички епохи“.

По огромната си структура те са сравними дори с баните на императорите Каракала и Диоклециан в Рим – най-големите терми в самата столица на Римската империя. Затова италианските археолози въвеждат термина "римски императорски терми" -  защото са изграждани от римските императори с цел демонстрация на мощ и величие, която Римската империя безспорно е притежавала, уточни доц. Димитров.

В рамките на три месеца екипът от археолози е успял да разкрие още два декара от площта на термите и да проучи освен плана на архитектурната структура и етапите на неговата история. „Изграждането на термите започва в първата половина на III в. и продължава до средата на втората половина на IV в., когато баните са трансформирани в раннохристиянска базилика, допълни доц Димитров. „ В този период става голяма промяна в религията – езическите култове вече са изоставени и в Рациария се създава епископски център. Има сведения, че един от епископите на Рациария - епископ Силвестър, участва в Сердикийския събор през 343 година. Една от църквите се открива върху развалините на римските императорски терми. Последният етап е след хунските нашествия. Големият комплекс е напълно разрушен и изоставен, като през втората половина на V-VI в. е превърнат в малък квартал от жилищни сгради“.

При проучванията си археолозите са достигнали до много сериозни научни резултати, установявайки трите етапа в живота на термите в най-южната част на източното крило, допълни археологът. Архитектурните структури и културните пластове, които им съответстват и разкри екипът, са почти напълно запазени.

Рациария е не само регионална, но и национална кауза, е категоричен доц. Здравко Димитров и допълва, че както преди 20-тина години обектът беше разрушаван  от иманяри и изоставен, сега държавата трябва да поеме своя ангажимент и всяка година да се отпускат средства, за да може да продължат проучванията.

Ръководителят на екипа археолози е доволен, че заедно с проучването на римските терми, в хода на разкопките се обучават сериозна група от млади хора – докторанти и археолози от Софийския университет.

С помощта на държавата и на община Димово, на територията на която се намира античния град Рациария и римските императорски терми, обектът трябва час по скоро да се социализира и да намери своето място на туристическата карта на България и на света, допълни доц. Димитров.

След приключване на работата на антична Рациария екипът ще продължи своята дейност на античния град Бонония във Видин. Артефактите, открити по време на разкопките това лято в Рациария, се очаква да бъдат обработени и експонирани в специална изложба във Видинския музей на 14 февруари 2025 г., когато е Денят на археолога.

Във Видин и Видинско има много история, история на повече от 20 века. Археолозите от десетки години правят своите проучвания и разкопки на едни от най-големите градове на територията на някогашната Римска империя- античните градове Рациария, край видинското село Арчар и антична Бонония във Видин. Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) е научен ръководител на проучването на римските императорски терми на Рациария и Бонония. Пласт по пласт, археолозите разкриват хилядолетната история на региона, показват на обществеността запазени през вековете артефакти, които се съхраняват за поколенията и ни дават нови знания за миналото.

Още през 70-те години на ХХ в. италиански и български археолози правят пълно въздушно заснемане на Рациария, чрез което се получава важна информация за запазените под земята архитектурни паметници. Един от тях са грандиозните обществени бани (терми), сравними само с комплексите в столицата Рим. Именно там през 2020 г. доц. Димитров започва редовни археологически разкопки. А през 2021 г. те се превръщат в мащабна кампания, осъществена благодарение на държавното финансиране.

С информацията от въздушните снимки вече е известно, че термите на Рациария са от “императорски тип”. И така през последните две години са постигнати изумителни теренни резултати, които разкриват част от двора на термите, както и отделни помещения - фригидариум, аподитериум, магазини, вестибюли, части от палестрата. Хронологията на комплекса обхваща периода не само епохата на Принципата (I-III в.), но и на Домината (IV-VI в.) След разрушителните хунски нашествия от V-VI в. тези огромни бани са били превърнати в жилищен квартал и археологическите останки в тях също не са малко. А в периода от края на IV и през първата половина на V в. във вътрешността на преустроените терми на римската колония дори е била издигната цяла трикорабна базилика. Това е една от раннохристиянските култови сгради на известната от изворите епископия на Рациария.

Разкопките на римския град започват още преди 1989 г., когато там работи българо-италианска археологическа експедиция. Най-важното археологическо откритие тогава е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от IV-VI в. Също така са добре изследвани многобройни архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни и се отличават се с високи художествени качества. През 2021 г. археолозите откриват впечатляващи над 20 огромни архитектурни детайли - бази, колони, полуколони-стълбове, капители и корнизи от ерата на Принципата. Отделните помещения на императорските терми на Рациария са огромни по размери, за което свидетелстват впечатляващите междинни зидове. Те са широки по 2,5-3,2 м., което ги прави по-масивни дори от крепостните стени на римските градове. По време на разкопките са разкрити и значителни части от водопроводната и канализационната система на комплекса.