Съдят пенсионер за 30 кила контрабанден тютюн

Пиян гони и псува полицаи в Бургас

Българският Ветеринарен Съюз: Не използвайте Ивермектин срещу коронавирус, силно токсичен е

Търсят съвети от родители за онлайн образованието Регионалното образователно управление в София-град пусна анкета по интернет

Бербатов $отказал“ да стане мъж в България

Таксиметрови шофьори на протест в центъра на София

Водач без книжка в опасност след удар в дърво

Нови 743 жертви на коронавируса в Испания през последното денонощие, загиналите станаха 13 798

Здравният министър на Франция: Все още не сме стигнали пика на епидемията от коронавирус

ЕК обяви нова помощ за Италия и изрази тревога от обстановката в Испания

Полицаи потушиха семеен скандал и намериха дрога

Работници в неплатен отпуск могат да бъдат наемани на втори трудов договор

Зърнопроизводителите от Търновско се готвят за пролетна сеитба Фермерите нямат сериозен недостиг на семена и препарати заради налични запаси

Шиндзо Абе обяви извънредно положение в Токио и шест други области в Япония

ББР дава до 48 800 лв. на хотели и ресторанти Банката ще осигури и допълнителен ресурс за финансиране на бизнеса

Арт по време на мор Как да процъфтим интелектуално през карантината

Веселите маски на дизайнера Зоран Арагович не пазят от вируса, но пък разведряват настроението.

Подходящи четива за времето на изолация

“Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата.” Този цитат на Албер Камю казва толкова много, особено днес, особено пред онази тъмна закачулена сянка, препречила със своята коса входовете на театри и киносалони или настанила се нагло на първия ред в концертните зали. С опасния си корона дъх Смъртта изпива на една глътка душите на заразените грешници. Нобеловият лауреат за литература Албер Камю едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт “Чумата”.

В назряващата епидемологична обстановка за неизвестно време оставаме без култура – театрите, оперите, киносалоните се затварят като превантивна мярка. В цялата страна няма да има концерти, спектакли, откриване на изложби и никакво скитосване по музеите! Това е в сила от 8 март и продължава до второ нареждане. Така че, граждани и селяни, стойте си по домовете! Имаме възможност да се възползваме от ситуацията, вместо да я окайваме. Може да получим доза вдъхновение и теми за размисъл, като се отдадем на домашно потребление на изкуството, като четене на книги или гледане на филми. В тези времена на карантинно мракобесие най-правилната тактика е да се изтегнем вкъщи с чаша качествено “лекарство” в ръка и да разлистим страниците на добре забравените стари четива по темата за заразите. Например “Чумата” на Камю.

Друга подобаваща за ситуацията книга е “Декамерон” на Джовани Бокачо. Ще кажете: каква връзка имат тези пиперливи истории с нашата ситуация с коронавируса? Има! Разказвачите в този сборник с новели са 7 жени и 3-ма мъже, които по време на епидемия решават да избягат от Флоренция и страшните гледки, като се изолират в имение сред природата. Сборникът “Декамерон” съдържа 100 новели разказани в рамките на 10 дни от тези десетима души, поставили се доброволно под карантина. А и в един от разказите Бокачо описва голямата чумна епидемия през 1343 г. – мор, от който мнозина не са оцелели.

Друга творба, идеална за четене в дългите вечери на карантината, е “Любов по време на холера” на Габриел Гарсия Маркес. Предимно заради заглавието, но и защото книгата си е шедьовър.

Ако пък читателят копнее да види светлина в тунела, нека прочете “Железният светилник” на Димитър Талев. Във II част, в главата “В тъмни времена” авторът описва как Преспа опустяла по време на голямата чума. “Такова усилно време беше – нямаше спасение и мнозина преспанци забегнаха по селата, по планините наоколо, върнаха се там, откъдето бяха дошли дедите им.” И още: „… настана голяма скъпотия – до два гроша ока брашно се продаваше. После, като мина това време на страшна смърт и опустошение, пак започнаха години на благодат и изобилие по полето.”

Добър пример на принципа “ако съдбата ти поднася лимони, направи си лимонада” е решението на директора на Оперетата. Докато трае забраната за културни събития на закрито, театърът започва отдавна планиран ремонт. Средствата за него са отпуснати от Комисията за бедствия и аварии. Още тази седмица в оперетата влиза фирма изпълнител, която трябва да започне отводняване на основите на сградата. Ремонтът е спасителен за Музикалния театър, който е един от националните културни институти в страната. Щом не може да има спектакли, нека ремонтът започне сега!

Най-новата заплаха Covid-19 вдъхнови известния хърватски дизайнер Зоран Арагович да създаде “оптимистични” маски за лице – с весели картинки от манга или Дисни анимации. Авторът предупреждава, че маските му нямат особена полза срещу вируса, но пък поне подобряват настроението.

Първата описана в историята грипна епидемия е тази от 1580 г. През следващите векове заразата мори човечеството все по-често и с все по-голям размах. Грипната пандемия през 1918-19 г. за по-малко от година “прочиства” планетата от 40-50 млн души.

 

В романа си “Очите на тъмнината”

Дийн Кунц предрича появата на вируса през 1981 г.

Покрай цялата истерия заради разпространението на коронавируса, в истинска сензация из социалните мрежи се превърна твърдението, че писателят Дийн Кунц е предсказал появата му още през 1981 година.

Факт е, че описаното в романа му “Очите на тъмнината” има доста прилики с Covid-19. Днес творбата става по-популярна от всякога, след като фенове на автора и търсачи на конспиративни теории откриват стряскащо сходство между измислицата и реалността.

Според сюжета на книгата, китайски учен на име Ли Чен, отива в Съединените щати с дискета, която съдържа запис за ново опасно биологично оръжие на Китай. То е наречено “Ухан-400”, защото е разработено в лаборатории, намиращи се близо до град Ухан. Създаденият в лабораторни условия вирус “Ухан-400” може да бъде използван за унищожението на цели страни и разрушава мозъка на своите носители.

Главна героиня в романа започва собствено разследване, за да разбере мъртъв, или жив е нейният син, от когото тя получава тайнствени съобщения. По време на издирването жената попада във военен завод, където всъщност синът й е бил заразен от микроорганизми, създадени по изкуствен път в изследователски център близо до Ухан.

“Ухан-400” е съвършено оръжие. То въздейства само на хората. Нито едно друго живо същество не може да бъде поразено от него. Подобно на сифилиса, и “Ухан-400” не може да оцелее вън от носителя си. А когато носителят му умира, “Ухан-400” изчезва със спадането на температурата до 30 градуса, се казва в книгата на Кунц.

Макар на пръв поглед приликите с коронавируса да изглеждат повече от смущаващи, анализаторите все пак отбелязват, че в оригиналното издание на романа от 1981 година биологичното оръжие се казва “Горки-400” и произлиза от Русия. По-късното издание от 1996 година вече е претърпяло редакции и вирусът е наречен “Ухан-400”.

Друга основна разлика е, че според Световната здравна организация Covid-19 e от животински произход, а не създаден от хора. Освен това с него могат да се заразят и животни. Описано е, че “Ухан-400” има инкубационен период от 4 часа, а при Covid-19 първите симптоми се появяват от 2 до 14 дни след заразяването. При първия смъртността е близо 100%, а при коронавируса около 3% по последни данни.

За романа на Кунц и предсказанието в него за коронавируса пръв се сеща собственикът на книжарница в Хонг Конг – Алберт Ван. Той коментира факта, че около Ухан са концентрирани няколко научно-изследователски института по микробиология и вирусология.

“Умен и проницателен писател като Кунц е знаел това и използвайки това малко късче информация, е създал история със съвсем реалистичен развой”, отбелязва Алберт Ван.

Британският писател Пол Френч, специалист по Китай, твърди в британската преса, че има голям обем данни, че китайците са разработвали биологично оръжие още през Втората световна война.

Интересен е фактът, че макар повечето книги на Дийн Кунц да са екранизирани, точно “Очите на тъмнината” никога до днес не е привлякла вниманието на кинематографистите. Засега.

 

Зараза в киното

Великите екранни панедмии

“Седмият печат” е шедьовър за чумата

Страхът от вируси е особено полезен на киното, което разчита на наситени емоции, идентификация и усещане за събития извън нормалния ход на ежедневния живот. Някои от най-легендарните и ефективни трилъри, драми и хоръри са вдъхновени от темата за зараза, която заплашва човечеството и изважда цялата система извън строя.

Тревогата, че цивилизацията ни е тънък лед, който всеки момент може да се пропука под краката ни е в основата на успеха на филми за смъртоносни вируси. Интересът към тях драстично скочи покрай коронавирус истерията, сковала вече целия свят.

Иконични са кадрите на празните улици на Лондон от зомби хита на Дани Бойл “28 дни по-късно” от началото на новия век. Филмът представя една от най-реалистичните и плашещи репрезентации на пандемия. Но “28 дни по-късно” не би бил възможен без шедьовъра, който роди зомби жанра в края на 60-те години на миналия век – “Нощта на живите мъртви” на Джордж Ромеро. Всички заглавия от този канон по един или друг начин предлагат алегория на страха от масова зараза, която в крайна сметка предизвиква апокалипсис.

“Зараза” на Волфганг Петерсън разчита на звезден състав, воден от Дъстин Хофман, Рене Русо, Кевин Спейси и Доналд Съдърланд, за да разкаже как един подобен на Ебола вирус, парализира планетата. Още по-добър филм по темата е “Заразяване” със Стивън Содърбърг. Много от сцените на паникьосани хора с маски и спешни медицински случаи, плашещо напомнят на документални и новинарски кадри от страни, в които коронавирусът нахлу след зараждането си в Китай.

Научната фантастика винаги се е заигравала с паниката от пандемия. “12 маймуни” е брилянтен опус по темата, а филмите от поредицата “Планетата на маймуните” рисуват зрелищна пост-апокалиптична картина на това как човечеството губи битката със смъртоносна зараза. Сагата “Заразно зло” пък инжектира безумен екшън и чудовища към иначе сериозната и мрачна проблематика.

Някои от най-великите филми са вдъхновени от реални исторически пандемии. Шедьовърът на Ингмар Бергман “Седмият печат” от 1957-а разказва за рицар, който играе шах със Смъртта, докато чумата върлува в средновековна Европа. В ролята на рицаря е Макс фон Сюдов, който на 8 март си отиде на 90 години след велика кариера, продължила над шест десетилетия.

“Седмият печат” е шедьовър за чумата като символ на нашия страх от смъртта и неизвестното. Персонификацията на Жътваря е гениално художествено решение на Бергман. “Седмият печат” несъмнено е най-дълбокото и екзистенциално произведение, което може да включите в дългия списък на задължителни тематични заглавия за вашиян киномански коронавирус списък.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.