В книгата си "Църквата Свети Димитър в село Арбанаси", изследователите разказват за зародилата се през XVII-XVIII век търговско-лихварската прослойка с участието на жени, което е уникално за българските земи

Археолозите проф.Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново разкриха загадки, свързани с първата митрополитска резиденция в Арбанаси. Любопитните факти са описани в излязлата от печат книга "Църквата Свети Димитър в село Арбанаси".

В нея са представени резултатите от разкопките, проведени в периода 2003-2009 година. В изданието е даден отговор на редица нерешени до този момент научни въпроси, свързани с историческото развитие на селището Арбанаси, за неговото възникване и ролята му в църковния живот през периода XVI-XIX век.

"При въпросните роучвания, които са подробно описани, е установено, че параклисът "Св.Георги", който се намира в центъра на днешното село Арбанаси, е най-ранната църква в селището от средата на XVI век. Във вътрешността на този храм са запазени ценни стенописи. Анализът показва категорично, че става дума за произведение на зографското изкуство именно от средата на XVI век", обяснява проф.Хитко Вачев.

По думите му освен това църквата "Св.Георги" се явява център на градоустройствената структура на селището, което възниква в пространството около храма. В последствие тя е разширена като до нея е изписан нов храм, който е посветен на Свети Димитър. Така селището е почитало двама покровители-Свети Георги и Свети Димитър.

Изследователите са намерили и отговор на въпроса защо е издигната тази църква, която има много сложна архитектурно-композиционна форма.

"Това е продиктувано от факта, че храмът "Св.Димитър", който е изграден в началото на XVII век и в него е вписана църквата "Св.Георги", е първата митрополитска резиденция в Арбанаси. Появата и е свързана със сложните исторически процеси, които се развиват в Търново в края на XVI век", подчертава проф.Вачев.
Той припомня, че организатор на първото търновско въстание, което избухва през 1598 г.е митрополит Дионисий Рали. Духовникът заедно с подведомствените си епископи разпалват бунта, който завършва с неуспех. След краха на въстанието, турските власти гледат с неодобрение на църковните дейци и на православната църква и по тази причина следващият митрополит на Търново-Гавраил решава да създаде нова резиденция.

"Предишната резиденция е в храма "Св.Св.Петър и Павел" в Търново. За място на новата резиденция е избрано селището Арбанаси, което се радва на добро икономическо състояние, населено е само с християни и по тази причина е избрано за митрополитско средище.Там са създадени редица книжовни произведения в началото на XVII век", пояснява проф.Вачев.

При разкопките той и Илиян Петракиев имали възможност да проучат гробовете, които са във вътрешността на църквата. Изследвани са 10 гроба, в които археолозите открилии изключително интересни находки, илюстриращи социалното положение на погребаните.

"За първи път в археологията на т.нар.Османски период в гробниците бяха намерени златни пръстени-печати, които показват, че погребаните във вътрешността на храма принадлежат на най-високите социални категории и са илюстрация на създаващата се търговско-лихварска прослойка. Особено интересно е, че единият от тези пръстени-печати, който е илюстрация на тази резиденция, принадлежи на жена. И както е отразено в книгата през периода-XVII-XVIII век към търговско-лихварската прослойка е имало и жени, което е уникално за българските земи", споделя проф.Хитко Вачев.

Той допълва, че анализът на гробните находки показва, че става дума за ктиторски погребения. Това са хора, дарили средства за издигането на храма "Св.Димитър" като са показали отношението си към църквата, която играе много важна роля в този период.

Археолозите разказват и за значението на емблематичната църква в книжовния и образователен живот в Арбанаси, тъй като към нея е имало килийно училище, а преподаватели са били свещеници, които са служили в храма.

Изданието е богато илюстрирано с над 70 цветни снимки. Заслуга за доброто полиграфично оформление има Издателска къща "Фабер" и лично нейният собственик Нейко Генчев. Книгата е издадена с финансовото съдействие на община Велико Търново.