По данни на историци в района са съществували сгради, обитавани от различни племена и народности

Началото на май сред слънчогледовите ниви между монтанските села Расово и Медковец никнат грамадни гъби от прясно изкопана пръст, а между тях се вият траншеи като фронтова линия. Над зейналите ями проблясват лопати, но мъжете, които ги размахват не са войници и не ровят в земята, за да се крият. А за да извадят скътани от векове древни тайни и съкровища.

През последните седмици в равнината между Монтана и Лом се провеждат спасителни археологически разкопки по предполагаемото трасе на газопровода “Турски поток”. По данни на историци в района от древни времена до средните векове са съществували селища обитавани от различни племена и народности и останките от тях често изскачат под плуговете на земеделците. Прокарването на тръбите за синьо гориво от Турция към Сърбия обаче може да унищожи оцелелите в земята късове история и затова преди да забучат багерите археолозите оглеждат земните недра сантиметър по сантиметър.

“Обектът ни е с площ от 10 дка, но проучваме около един декар от тях. В зависимост от резултатите Министерството на културата ще реши какви мерки да се предприемат”, казва ръководителят на спасителните разкопки доц. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН.

Още с първите копки специалистите попаднали на ценни находки. На метри от пътя към общинския център Медковец археолозите разкрили многослойно селище, съществувало от късно бронзовата епоха до османските времена. Най-голям интерес предизвиква цяло жилище, строено преди около 3000 години.

“Домът е бил изграден с глинобитна стена - в земята се забиват колове, които се преплитат с пръти, а върху тях се наслагва мазилка от изпечена на слънце или огън глина. Една от тези стени е паднала и е захлупила цялата стая, а под нея намерихме куп съдове. Керамиката е от късно бронзовата епоха и е много интересна - от типа на така наречената култура Орсоя - Балей - села край Лом и Видин, където преди години са открити подобни жилища и некрополи. Съдовете и украсата по тях са характерени за класическата средиземноморска култура и показват, че между тези селища край Дунав и населението в Средиземноморието в онзи период е имало тесни културни връзки”, обяснява д-р Аладжов.

Недалеч от глинобитното жилище археолозите се натъкнали и на погребална урна с парченца кости в нея, които пък ще им позволят с радиовъглероден анализ да датират доста точно времето, в което сред покритото с ниви сега поле са се издигали глинени къщи, а обитателите им пътували и търгували от Средиземно море до Дунав. В друг от изкопите историците са намерили останки от елинистическата култура - времената преди римската република да завоюва днешните северозападни български земи. Сред откритите предмети са фрагменти от луксозна керамика - най-вероятно внос от Гърция, прецизно изработена фибула за закопчаване на дреха, фина обеца и подобен на скалпел малък инструмент - вероятно за медицински нужди.

Според експертите находките са доказателство, че в района е кипял богат живот, имало не само земеделци и войници, а заможни хора, търговци, които подържали контакти с близки и далечни земи. Най-вероятно тогава селището е било обитавано от тракийско племе. А много от тракийските царе и войниците им през онази епоха, заради смелостта и майсторството им с оръжието, са участвали като наемници във войните по близки и далечни земи. Като митичният цар Резос, сражавал се според Омир в Троянската война.

От съседни на елинистическите изкопи пък са извадени монети от ранно-византийската епоха. Намерени са и останки от къща-тип землянка с гланцирана стомна, приютила най-вероятно пастири през 15 век.

“Земята тук е като исторически сандвич - пласт върху пласт са наслоени следите на траки, елини, римляни, византийци и българи. Заради плодородната земя и близостта до Дунав районът е привличал, с прекъсвания от няколко века след варварски нашествия, различни обитатели, културите им са се смесвали и надграждали”, обясняват изследователите.

Времето, в което багерите ще минат в плодородните ниви, обаче вече приближава и пришпорва историците в спасителната им операция. Шестима археолози и тридесетина работници от околните села копаят от сутрин до вечер и преглеждат с металотърсачите педя по педя купищата пръст. Но много места вече се оказват преровени и свидетелствата от вековете са разбъркани като с миксер от мощните трактори на земеделски стопани и кирките и багерите на иманяри. Все пак оцелелите старини не са малко и трябва да бъдат обстойно проучени, защото крият ценна информация за живота от преди повече от 30 века до почти наши дни, казват археолозите.

Те ще предложат на Министерството на културата спасителните разкопки да бъдат продължени, за да бъдат спасени колкото се може повече от зрънцата история в земните недра. На удължаване на проучването се надяват и наетите хора от околните села. “Безработни сме от години. Понякога помагаме на фермерите в полската работа, гледаме животни, но парите не стигат. А тук ни плащат, пък е и интересно. Като във филм за Индиана Джоунс”, споделят Иван, Васко и Андрей от Медковец. И не крият, че се надяват да изровят и някое гърне със злато - и да се прочуят.

“Злато едва ли ще намерим, но някои керамични съдове са по-ценни и от съкровище”, обясняват с усмивка историците.

Предполагаемото трасе на “Турски поток” през България е 474 км, а само в област Монтана се проучват три археологически обекта. Всички спасени находки ще бъдат реставрирани и предадени на Историческия музей в Монтана. А после под нивите с жито и слънчоглед ще легнат тръбите, по които между следите на траки, римляни, славяни и българи към балканските народи ще потече синьото гориво...