За „леснотията“ да бъдеш журналист в Северна Македония, защитаващ България и българите там. За медийната среда в Скопие, където на пръсти се броят онези, които се опитват да водят самостоятелна редакторска политика. За езика на омразата и за неговите проявления, за грешките на българската държава към Македония. За вписването на българите в конституцията и ползите от това. По тези въпроси разговаряме с журналиста Атанас Величков.

- Господин Величков, лесно ли е да си журналист, който защитава българите в Северна Македония? Как влязохте в професията и как избрахте да работите в Северна Македония?
- Ще започна отговора си отзад напред. Не съм избирал да работя в Северна Македония, просто животът ми протече така, че преди вече 20-ина години, от село Крупник, Благоевградско, отидох да завърша висшето си образование в Скопие. Още като студент започнах работа в местната телевизия „Сонце“, ожених се за едно прекрасно момиче от Прилеп - града на Талев, на Данаил Крапчев и на нашия общ приятел Владимир Перев. И така до днес вече 16 години работя като журналист. По отношение на това дали е лесно да си журналист в Република Северна Македония (РСМ), който защитава българите тук, съм длъжен да кажа, че българите тук са горди и смели хора и едва ли имат нужда от моята защита. Задачата ми е медията, която ръководя, да бъде мястото, където те, а и всички заинтересовани, ще могат да прочетат материали за България, както и за историята на българите тук. Разбира се, „Трибуна“ е на разположение и за да могат самите те да кажат своето мнение по даден въпрос, без да се притесняват, че някой може да ги цензурира за изявените позиции.

- Като практикуващ новинар как ще характеризирате медийната среда в Северна Македония?
- Медийният пазар в Северна Македония е много малък. Разделението на медиите на проправителствени и проопозиционни е осезаемо. На пръстите на едната ръка се броят медиите, които се опитват да водят независима редакторска политика. Това, така да се каже е лукс, който струва много лишения, много пропуснати възможности и много безсънни нощи. Големите медии много трудно, или почти никога не сменят своите собственици. Зависимостта от държавата и от тона, който задава политическият елит, също така е определящ за това на какво ниво е реалната свобода на медиите.

- Разкажете ми за историята на сайта „Трибуна. мк“, как се финансирате, имате ли сътрудници, как оцелявате в тази враждебна медийна среда в държавата?
- „Трибуна“ се появи на бял свят преди 5 години и половина. Идеята за самата медия е моя и на един от моите най-близки хора - г-н Петър Колев. Кръстник на медията е професор Георги Трендафилов. През годините са ни помагали много хора. Вече 2 години работим по проекти на Министерството на външните работи на България, а за да се случи това, основната заслуга е на екипа на българското посолство тук, начело с посланика Ангел Ангелов и неговия заместник Петър Петров.

- Вие май сте единствената медия с подобна позиция? Защо не можаха да се развият други подобни медийни проекти, ако ги е имало? Политиците ли пречат, тайните служби ли се намесват или всичко идва от несръчността на българските предприемачи и журналисти?
- „Трибуна“ е това, което е, благодарение на екипа, който ръководя. Когато нашият път започна, в Северна Македония вече съществуваше медия, която е с пробългарски позиции. Днес, доколкото ми е известно, има още няколко такива медии. По отношение на несръчността на българските предприемачи, мога да кажа, че за много от тях едва ли е трудно да следват примера на един д-р Милен Врабевски. Но кой съм аз да им задавам тон. Този, който иска да помага, го прави, а тези, които ще поискат в бъдеще, са добре дошли. Трябва да бъдем самокритични за липсата на сериозно българско медийно присъствие в Северна Македония, виновни сме си самите ние. Инвестицията в медии, които да защитават българския интерес тук от страна на българския бизнес не е приоритет, това е истината. Едва ли за каквато и да е инициатива е нужно позволението на митичните тайни служби, политиците или който и да е друг. Става въпрос за желание и приоритети.

- Един чисто колегиален, но много важен въпрос - кога е било Вашето последно участие в предаване в някоя от основните телевизии в страната? Като знам как трудно канят хора с българско самосъзнание, а и ако ги поканят, гледат да ги орезилят по някакъв начин...
- Не помня точно кога любезно отказах последната покана, която получих за участвие в политическо токшоу на една от тукашните телевизии. Направих го, защото не искам да влизам в пропагандната машина и на мой гръб някой да напада България, българите тук и да трупа точки за своето собствено кариерно развитие. И ние, и нашите колеги тук, поне тези, които активно се занимават с темата България, знаят истината. Всеки работи според зададените задачи. Ако в „Трибуна“ излизат материали, които не са в интерес на македонизма, в останалите местни медии излизат материали, които имат за цел тъкмо защитата на македонизма. Просто е!

- Едно от изискванията от страна на България към властите в Скопие е прекратяването или поне ограничаването на езика на омразата. На какво се дължи неговата повсеместна употреба в медиите, политиците ли задават тона или самите журналисти така схващат защитата на идентичността? Как можем да се отървем от него?
- Политиците са тези, които задават тона, но заедно с тях са и определен кръг учени, публицисти и наши колеги журналисти. За да бъдеш признат за голям патриот македонец, трябва да говориш и пишеш против България. Всеки, който излезе от тази матрица, рискува да си навлече негодуванието на определени кръгове. Българската общественост трябва да знае, че езикът на омразата по отношение на България и българите има повече от едно лице. Някои медии са доста крайни в позициите си, докато други са далеч по-обрани, но целта е една и съща. В зависимост от позицията на определена медия, българите и България са обиждани по различен начин. В момента медиите, които са в близки отношения с властта, използват по-обран език в своята антибългарска пропаганда, докато в медиите, близки до партията, наричаща себе си ВМРО-ДПМНЕ, езикът на омразата към българите и България е правило. Мисля си, че езикът на омразата към България ще намалее тогава, когато всички отворени въпроси между двете държави бъдат решени. Тогава, когато говоренето срещу всичко българско няма да носи политически точки. Дали това въобще ще се случи, не знам.

- Гледано от Скопие, кои са грешките на българската държава да има повече медийно, културно, та дори и спортно присъствие край Вардар?
- Според думите на старите „комити“ тук, които въпреки всичко са останали това, което са, а именно македонски българи, българската държава се сети много късно, че има проблем с македонизма като идеология. България дълго време я е нямало тук! Промените се случиха преди няколко години, говоря на чисто политическо ниво. Но това не е достатъчно и ще обясня защо. Убеден съм, че темата за Македония не трябва да бъде оставяна само на определени партии в България. Всички партии трябва по-активно, а не само декларативно, да работят за това да не се забравят българите не само тук, но и където и да са по света. Това не е въпрос за политическо въжеиграчество, а въпрос на национален интерес. София е единствената опора за българите в Македония, Сърбия, Албания, Молдова, Украйна, САЩ. Ако София няма единна позиция по отношение на техните проблеми, няма как това да не се отчете като грешка на българската държава. Ще го кажа така: „Трибуна“ като българска медия в РСМ не може да си позволи намеса във вътрешните политически борби в България, но и България не трябва да си позволява да използва темата Македония в тях.

- Вие сте активен участник в инициативата „Коридор №8“ заедно с Георги Станков от Хасково. Разкажете повече за нея.
- Идеята за подкаста „Коридор №8“ е точно на Георги Станков. Преди повече от две години той ме потърси, разказа ми за идеята си и така започнахме. Без екип, без сценарии, без подготовка. Идеята ни е просто да бъдем мястото, където хората от двете страни на границата могат да се срещнат виртуално, а и на живо на нашите събори и да си говорят нормално и приятелски. Подкастът вече има и свой сайт www.koridor8.eu. Нашият подкаст няма комерсиален характер и се финансира от даренията на зрители. Вървим на живо всяка неделя от 20 часа българско време. Каня всички читатели на вестника да хвърлят едно око на подкаста и разбира се, ако им хареса това, което правим с Георги, да се абонират за нашият канал в YouTube.

- Започна процедурата за конституционните промени, с които и българите в Северна Македония да бъдат включени в нея. Кажете, от какво се плашат толкова местните политици, или поне някои, че са против тях?
- Влизането на българите в конституцията е първата стъпка към края на македонизма като геостратегически проект с изразена антибългарска същност. Това е, което плаши местните политици. На територията на днешна РСМ от 1919 г., с изключение на периода април 1941 г. - септември 1944 г., българи не са съществували. Официално те са били само статистическа бройка. С ирония са ни казвали, че сме статистическа грешка. Сто години след края на Първата световна война и 78 години след края на Втората, българите, като най-заслужили за независимостта на РСМ, се връщат там, където им е мястото, в най-важния държавен акт - конституцията. Като българи, родени на територията на страната. Това е най-големият удар срещу македонизма, чиято основа преди всичко е твърдението, че на територията на държавата българи са само снахите, зетьовете и случайно преминаващите граждани на България, които са създали семейства тук или пък са временно пребиваващи. Македонизмът ще трябва да се раздели със своят антибългарски характер и да се превърне в нещо друго, което е в унисон с новото време. Това плаши жестоко политическата класа тук, която, ако трябва да бъдем честни, работеше много усилено да насади омраза към България и българите, особено за тези, които са родени на територията на РСМ. След вписването в конституцията българите тук ще могат да станат част от администрацията, армията, полицията, съдебните органи. Македонските българи вече не искат да бъдат мъченици, а директни участници в изграждането на своята държава Република Северна Македония. Те са заслужили тази си роля и ще я получат. Аз съм оптимист. Да видим как след вписването на българите в конституцията, тези които ни наричат фашисти, ще продължат да го правят необезпокоявано. Казано накратко, българите се връщат официално там, където са били винаги - в основите на македонската държава, която макар и изградена на комунистически принцип, ще трябва да се демократизира и да бъде наистина дом за всички свои граждани.

- Помните ли случая със Спаска Митрова от 2009 г.? Каква е приликата или разликата от него с делото на Християн Пендиков?
- Спомням си добре случая със Спаска Митрова. За съжаление, една семейна драма се превърна в политически проблем, заради неефективността, корупцията и шуро-баджанащината в съдебната система тук. Помня също така, че съпругът на Спаска в един момент едва ли не беше героизиран в социалните мрежи, заради неговата „борба“ с „лошата бугарка“. Трагичността в случая със Спаска, нейните патила, болестта, която я погуби, могат да се сравнят не само със случая „Пендиков“, а и с още такива примери. Бих искал да спомена покойниците Владо Панков от Охрид и Йован Стояновски от Скопие. Те също като Спаска бавно бяха ликвидирани от системата тук. Те бяха в основата на първата българска организация и това не им беше простено. Техните имена трябва да стоят редом до имената на Тодор Манасиев, до името на Панде Ефтимов. Тук става въпрос за герои, хора, които въпреки разбития си живот, останаха верни на своите идеали. Нека ги помним и почитаме, защото са заслужили своето място в историята на македонските българи. За онези пък, в София, които говорят врели-некипели, че преди ветото нямало проблеми с българите тук и заради него сега сме били на най-ниското ниво в отношенията между двете държави, ще кажа, че и Спаска, и Йове, и Владо Панков бяха подложени на репресии много преди Договора за приятелство и добросъседство. Това са фактите! Случаят с Пендиков има характера на показна акция срещу всички млади хора, които искат да последват неговия пример. Радвам се, че вече е здрав и се надявам той да бъде добрият пример за един млад и успешен македонски българин. Ще следва в България и му пожелавам само успехи. Трябва също така да се знае, че това момче освен жертва на своите физически агресори, стана жертва и на един кръг от хора в София и в РСМ. Българи и „приятели на България“ от РСМ се опитваха да го дискредитират и едва ли не да покажат, че той си е заслужил боя. В същото време пък наши колеги от македонските медии, които иначе се представят за големи либерали, се шегуваха с реакцията на българската държава след този случай. Материалите им бяха толкова мерзки, че дори не искам да ги цитирам. Пендиков дори беше набеден, че е обикновен криминален престъпник, който е пострадал в криминално разчистване на сметки. Но това е минало.

- Господин Величков, защо българите в страната Ви не са единни, къде е коренът на разделението?
- Българите тук и разделенията между тях по нищо не се различават от разделенията между българите в България. С тази разлика, че при нас русофили няма. Македонските българи винаги са били ориентирани антируски и антисъветски. При нас разделенията са по няколко линии. Най-актуална, разбира се, е линията около „ветото“ и вписването ни в конституцията на РСМ. Друг признак за разделение е това кой и кога се е осъзнал като българин. Някои, които винаги са били българи, гледат с недоверие и някакъв тип високомерие към тези, които са се спасили от пипалата на македонизма. Казвам това, защото аз самият съм бил жертва на тази пропаганда. Дойдох в Скопие, като македонец, син на член на ОМО „Илинден“, писал съм материали за македонисткия вестник „Народна воля“, работех в антибългарска телевизия, но с времето разбрах, че всичко това е една жестока лъжа. Хората имат право да разберат и приемат истината, ако искат, разбира се! Това не е лек процес. Ако гледаме с недоверие към хората, които сега разбират истината за своето етническо потекло, докъде ще я докараме? Винаги е имало разделения. Всички ние имаме много работа за вършене и се надявам, че ще оставим причините за разделенията на заден план. Борбата е една, а Балканът е голям. Има място за всички „комити“. Трябва да работим, трябва да бъдем твърди, но не трябва да забравяме да бъдем хора. Това е най-важното според мен! 

Нашият гост
Атанас Величков е роден е на 1 декември 1985 г. в Благоевград. Завършва СОУ “Св. св. Кирил и Методий” в родното си село Крупник през 2004 г. През 2010 г. се дипломира в Юридическия факултет “Юстиниан Първи” в Скопие, специалност “Журналистика”. От 2007 г. професионално се занимава с журналистика. От януари 2018 г. е главен редактор на интернет сайта www.tribuna.mk. Женен е за Елизабета Найдоска-Величкова от Прилеп.