Както там постъпват с Джулиан Асандж, така и тук ще продължават да бият по „Труд“

Лукановата зима беше чиста инсценировка, Виденовата частична, а Петковата може да е пълна

През април 2017 г. бъдещият премиер Бойко Борисов честити Великден на българите с думите „Бог пред нас и ние след Него!“. И той като доста много по-високопоставени преди ноември 1989 г. комунисти беше станал страстен верующ во Христе. И идеен християндемократ по германски модел своевременно. Предколедно избликът на коалиционното правителство на Кирил Петков следва да е „Байдън пред нас и ние с Радев след него!“.

Очевидно само по тази формула могат да повървят по-дълго от половин година, докато стигнат до под кривата круша.Тази коалиция по същество няма нищо общо с предишните от последните 31 години. Онези само биха поисквани и одобрявани отвън, но се крепяха на относително здрави вътрешнополитически основи. Върху партии и политически клиентели, появили се в резултат от създаденото през 1990 г. статукво.

Родено на противоконституционната „кръгла маса“, представляващо криминално-политическа олигархия. На повърхността остро конфликтуваща, в дълбочина с много здрави връзки, скрепани с взаимни користни интереси и общи престъпления срещу народа и държавата. Нищо не обединява по-трайно! Отлично го знаеха външните фактори, най-наясно беше хегемонът САЩ, затова послушното им статукво рахатясваше.

Геополитическата картина в света се промени забележимо още в началото на новия век, ускори се след 2008-а и премина точката за необратимост при Доналд Тръмп. Санкционирана злобно, Русия се отърси от американското „приятелство“, укрепи силно армията и флота, заяви се отново като основен геополитически фактор. Китай убедително победи САЩ и колективния Запад в започнатата от тях неолиберална глобализация. Многополюсният свят смени хегемонията на САЩ.

Неолибералната лъжедемокрация идейно и психологически политна надолу дори от двете страни на Атлантика, другаде просто се срина.Дори според американски политици и анализатори зад икономическата, политическата и социално-психологическата кризи вътре в САЩ прозира гражданска война. Този Вашингтон, това Посолство у нас не са онова, което бяха през 90-те и преди 2008-а, когато посочените от тях във властта послушковци се чувстваха недосегаеми.

Проамериканските послушковци сега се заменят предимно с явни американски изпълнители. Президентът Байден във видеообръщение открито посочи, кои лица Вашингтон харесва за висши управници у нас – Румен Радев и Кирил Петков. За „Америка за България“ Петков отдавна работи, кадри създава, виждаме ги вече в парламента и кабинета. Други подадоха соросовите НПО-та, с проф. Денков с още по-здрава хватка овладяха просветното министерство. Дългогодишен активист на Сорос и шеф на „Отворено общество, вече министър в този кабинет е Гроздан Караджов.

НП посланик Мустафа се снима с фаворитите на Вашингтон от служебното правителство, генерал Стефан Янев широко се засмя на кадро със самия Байдън. Видимо оживление настъпи сред цялата неолиберална общност, сред атлантистите на Паси. Всички сили и средства за успеха на Петков, Василев и екип хвърли президентът Радев.Главно чрез силно овластените Янев, Рашков и други чегъртачи. Отвън задкулисно, но ефективно беше потисната активността на ГЕРБ и ДПС.

Получи се поредната мижава подкрепа, съвсем недостатъчна за формиране на устойчиво реформаторско правителство. Решително не гласуваха две трети от българите, от общия им брой подкрепата за ПП ПП е под 10%. Поредната политинженерна измислица по любимата на Кръстев и Прокопиев схема „Tipping Point“ не даде приличен резултат. Както и преди с „Да България“. Обясненията от сорта „народът на изборите ясно каза“ според на кого каквото му е изгодно, са жалки. Говорят главно процентите, тези за ДБ, БСП и ИТН са още по-неубедителни.

Един от всеки петима, имащи право на глас българи, го дадоха за Румен Радев, значи и той не се оказа „всенароден любимец“, както твърдяха Галъпците. Четирите в коалицията не могат да станат една президентска партия, защото 3-те са фикции, а БСП не става за матрица, нито за спойка. Няма никаква „силна мотивация“, няма никакъв „А“ отбор, няма и „Г“, а правителство от немай-къде за еднократна употреба.Същите в два парламента ги беше страх да скалъпят кабинет и избягаха, а сега просто им направиха предложения, които не могат да откажат.

От досегашния общ знаменател „Долу Гешев и победихме ГЕРБ!“ много симпатии не могат да изстискат, а все повече досажда. Бидейки американска конструкция с туземен външен облик ще продължават да лъжат по американски модел. Както Клинтън лъжеше за разтухите си с мониките, а според критиците си в САЩ беше превърнал Овалния кабинет в „Орален“. Както Буш Втори лъжеше за ОМП на Саддам Хюсеин и демократите за „руския агент“ Тръмп и героя-наркоман с пет присъди Флойд.

Така и прелъстителят Кирил Петков за гражданството си, почтеният Асен Василев за спеца Спецов и двамата за несъществуващи промени, които ще продължават. Промени неизбежно ще има, те са обективно предпоставени, но тези управници до положителни такива за народа и страната не са способни. Не могат да търпят дори добронамерена критика, затова според конкретиката ще опитват да задушат, напазаруват или подчинят медиите. Хем трябва неспирно да прелъстяват и да мачкат едновременно, хем не могат да правят успешно нито едното, нито другото.

Както там с журналиста Джулиан Асандж постъпват, така и тук ще продължават да бият по „Труд“.Заради публикации, разкриващи измамите им, слабостите им и вредите от Ония ценности, прокарвани от соросоиди и грантаджии.Икономически възход няма да се случи, няма да ни го позволят, нали затова ни разрушиха предишната икономика и ни лишиха от капитали, кадри и пазари. Тези не могат да носят отговорности, чужди на българските интереси са те, за съграждане нямат нито хоризонт, нито време, нито поставени задачи.
Само празни, но лъскави обещания. Водещата им емоция е като на Радев и Нинова – злобна отмъстителност. Не толкова заради получени критики, колкото заради основателните проклятия след време. Буфосинхронисти са те в управлението и администрирането, слаби имитатори. Като трансмисия на ситуативни американски интереси ще лъжат-мажат и показват безнадеждността на сблъсъка на изтърканите манипулации със здравия разум и обективните дадености.

Силно енергоразходната родна икономика явно ще пострада от „зелените“ политики в енергетиката. Социалното неравенство само ще се увеличава. Лукановата зима беше чиста инсценировка, Виденоватачастична, а Петковата може да се окаже пълна. И четирите коалиционерки имат огромен интереc да няма пpедcpочни избоpи, но доказано главната им характеристикаебезотговорност, а условен рефлекс им е да бягат при първа опасност.

В ИТН са онези от Шоуто, които се познават по песничките. „Копелета гадни бяхме всичките до един,ала така ни обичахте“. Няма такава държава, не помните ли! „Силиконов живот, силиконови цици, силиконови мечти и фалшиви политици. Всичките живеят в една тъпа реклама... К'ви дебати, ебати, депотати и ментета. На трибуната качва се некъв педераст. Педераст, педераст, но облечен във власт. Устата му глупости, в очите му злоба.“

Това мислят за вас, продължители на промяната, казаха ви го в две Събрания, това ще ви кажат пак в подходящия момент. Или в най-неподходящия. Румен Радев няма ресурс да въведе авторитарно управление, цял или полупрезидентски режим. Само ще плаши с такъв, а кабинетът ще хленчи в Посолството за все по-силна и явна подкрепа от Вашингтон. Но вече нищо няма да е от полза.