Тя е дарение от грузинската църква за 1100-годишнината от успението на Свети Иван Рилски

Малка частица от честната риза на Пресвета Богородица се пази в Бачковската света обител. Тя е вградена в умален формат и поставена в рамка, за да бъде непокътната. Светинята е дарение от грузинската църква като още едно доказателство за близките отношения и признателност между българската и грузинската църкви.

Скъпият дар е донесен от Тбилиси през август 2016 година за честванията на 1100-годишнината от успението на свети Йоан Рилски от епископ Герасим Шарашенидзе, който отговаря за външните работи на Грузинската православна църква. Именно в неговата епархия се пази цялата одежда на Божията майка. Денят, в който й се отдава почит, е 2 юли.

На този ден тази година за първи път светинята бе изложена в манастирския храм "Успение Богородично" в Бачковския манастир за всеобщо поклонение на миряните, просещи застъпничеството на Божията Майка, чрез дрехата, носена лично от нея. Игуменът на Бачковския манастир архимандрит Симон заяви, че светинята с частицата от честната риза на Пресвета Богородица ще бъде изложена за поклонение и на празника Успение Богородично на 15 август.

Особен център на манастирския духовен живот в Пловдивския регион е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му.

Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на 17-и век и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на Света Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.

Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на света Богородица, нарисувана от Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира. Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІ век или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол.

Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял образът на св.Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „Син Человечески”. Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукан надпис на старогрузински език.

Вероятно от същото време, ако не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, в началото на ХІХв., от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819г.” Прието е, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Иисус и майка му.

Преданието ни казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за излечението на дъщеря му пред иконата. Ризницата е забележително постижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІ век литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията, което е останало традиция и до ден днешен.