Бащата на парашутa

През ноември 1911 г. руснакът Глеб Котелников получава патент

Пътят към изобретението обаче е блокиран

През лятото на 1910 г. на авиационен фестивал в Санкт Петербург се случва трагедия. Пилотът Мациевич прави демонстрационен полет, с толкова много удивителни виражи, издигания и спускания към земята, че дамите изпаднат във възторг. И изведнъж... Самолетът се разпада във въздуха и пилотът е обречен.
Военният инженер Глеб Котелников присъства на този празник, превърнал се в драма. Смъртта на пилота му прави незаличимо впечатление. Той се замисли: наистина ли не може да се направи нищо, за да се спаси животът на пилота в такива случаи?

Вероятно Котелников не е бил единственият, на който му хрумва тази идея, но той е единственият, който я реализира. Патент номер 5010 е издаден на Глеб Евгениевич на 9 ноември 1911 г. в Санкт Петербург. Свидетелство за велико изобретение, което ще спаси безброй животи.

Новите тестове са с манекен с тегло 80 кг, хвърлен от балон. И още, и още... През 1912 г. във Франция руският изобретател получава патент под номер 438 612 за своя парашут в раница.

Победа, признание? Без значение е какво се случи! Шефът на руската авиация, великият княз Александър Михайлович, е искрено възмутен: „Пилотите ще бъдат спасени, а самолетите ще се разбият?!''. И блокира пътя към великото изобретение.

Котелников възлага всичките си надежди на Франция. И по време на международния ден на панаира в Париж през същата 1912 г., той излага своята на външен вид невзрачна „раница“. Посетителите приближават, изслушват невярващо обясненията и след това веднага забравят за това. Но Котелников все пак ги накарва да заговорят за него и за неизвестния дотогава студент от Санкт Петербургската консерватория Владимир Осовски. Младежът скача от 60-метров мост с парашута на Котелников и под удивените въздишки на тълпата се потапя в Сена невредим. Парижките вестници веднага съобщават за събитието.

Сензацията обаче не убеждава великия княз и парашутът не е пуснат в производство в Русия. Едва в началото на Първата световна война те си спомнят за Котелников и в редица страни най-накрая започват неговото производство.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле