Най-богатите хора на планетата са практически династични имена в съвременния свят на дигиталните технологии и комуникации - Джеф Безос, Илън Мъск, Ричард Брансън, Уорън Бъфет, Бил Гейтс - кой не ги е чувал?! За разлика от Бенар Арно - загадъчният трети жокей в надпреварата за първи богаташ на света тази година - който от няколко седмици (макар и субективно) все по-често взема аванс пред двамата космически каубои, изброени в предходното изречение.

Кой е Бернар Арно, ще попитате?! Човекът, който експлоатира материализма в името на всички ценности на капитализма - тоест печели парите си от богаташите и снобите, които искат/настояват/готови са на всичко, за да парадират със социалния си статут. С други думи, този френски господин е собственикът и главен изпълнителен директор на мултинационалния конгломерат LVMH. Което съкращение изписано на кирилица ще е точно толкова осакатяващо за българския език, колкото и за френския, затова просто ще го наречем с истинското му име, както е познато по света - корпорацията „Luis Vuiton, Moet-Chandon, Hennessy” - най-голямата фирма за луксозни стоки на планетата.

Която освен водещите марки в името си, държи още контрола върху френски модни и парфюмерийни имена като Cristian Dior, Cristian Lacroix, Guerlain, Givenchy и шампанското Dom Perignon, шотландската бира Guinness, италианските бижутери Bulgari и дизайнерската къща Fendi, испанската верига Loewe и американската модна къща DKNY. И още, и още. Безпощадната политика на експанзия на LVMH под контрола на Арно за последните 30 + години превръща придобиването на всяка нова компания към концерна - честно, по договореност или агресивно, на пазарен принцип - в своеобразен „Оскар” или признание за статута, който даденото фирмено име може да додаде към корпорацията.

И тъй като историята на компанията е фактически историята на този, който я е издигнал, да започнем отначало.

Потенциално най-богатият човек на света - със собствени активи на стойност около +/-180 млрд. долара - е роден като Бернар Жан Етиен Арно на 5 март 1949 година в градчето Рубе, северна Франция, недалеч от Лил и границата с Белгия. Актуално агломерацията се нарича „Лил-Рубе”, на името на града и предградието, превърнало се в едно от най-големите и престъпни гета в страната. Не че Бернар има каквото и да е отношение към това. Баща му има компания за ремонтни дейности и след като през 1971 г. Арно завършва Френската Политехническа Академия, най-престижното висше учебно заведение за инженерни науки, след няколко години поема контрола над фирмата.

През 1984 г. Бернар Арно вече е преориентирал фокуса на компанията към недвижимото имущество, когато научава слух, че френското правителство търси купувач за текстилния и търговски конгломерат „Бусак Сен Фрер”, който притежава марката Cristian Dior. С помощта на приятели от финансовите съветници (и световни банкери) „Братя Лазар” Арно придобива компания за луксозни с стоки, чрез която успява да спечели търга за „Бусак Сен Фрер” и както се казва „влиза в играта”.

Следващият му ход е през юли 1988 г., когато намира 1,5 млрд. долара, за да създаде холдингово дружество с Guinness, които държат 24% от акциите на LVMH. Закупувайки самостоятелно допълнителни 13,5% от дяловете на компанията, Бернар Арно се превръща в най-големия акционер в конгломерата. Оригинално създаден именно с идеята, за да не може никой твърде голям инвеститор, да го придобие с враждебно закупуване. След като влиза в директен конфликт с президента на Louis Vuiton, в началото на 1989 г. Арно закупува останалите 43,5% от дяловете на LVMH и 35% от гласовете в управителния съвет на компанията, с което си гарантира „блокиращо малцинство”, изгонва съперника си и на 13 януари е избран единодушно за председател на управителния съвет на конгломерата. Така, де!

В следващото десетилетие Бернар Арно повежда компанията към глобална експанзия, превръщайки я постепенно в доминираща сила на пазара за луксозни стоки в световен мащаб. Успоредно на покупките си в модната сфера, придобива на различни етапи и два френски икономически ориентирани всекидневника - „Ла Трибюн” и „Лез Еко”. До началото на новия век LVMH купува или отвоюва всички изброени в уводните абзаци на текста луксозни марки и успява във всичките си начинания, освен в едно - опитът за враждебно превземане на италианската модна къща Gucci, започнал през 1999 г. и завършил неуспешно две години по-късно с печалба от 700 млн. долара за LVMH и Бернар Арно, временно акционер във фирмата. Човекът не играе „на загуба”.

Вкратце: до началото на 2018 г. Арно е довел компанията до рекордните 42,7 млрд. евро продажби за предходната година - 13% ръст и чиста печалба над 29 на сто на годишна база. Когато погледът му се устремява към американската верига за бижутерия и луксозни стоки Tiffany’s и в края на ноември 2019 г. френският бизнесмен отправя оферта от 16,2 млрд. долара. Преговорите се затлачват и... идва пандемията. През септември 2020 г. LVMH се изтегля от сделката, а американците дават французите на съд за пропуснати ползи. Преди да се продадат през януари 2021 г. за 15 млрд. долара.

Най-голямата компания в Еврозоната

Под ръководството на Бернар Арно LVMH се превръща в най-крупната компания по пазарен дял в Еврозоната с рекордните 313 млрд. евро по данни от май 2021 г. Сред основните стратегии на Арно е децентрализирането на марките в отделни рекламни направления, заради което повечето компании под чадъра на конгломерата създават маркетинговото впечатление че са самостоятелни фирми.