Убийствената епидемия в САЩ се оглежда в мозъчните огледала на света

Ще могат ли следващите поколения да направят антропоцентрично репрограмиране на политиката и обществото?

„Живелище варварско и разбойническо“, написано през 1804 г. в ”Житие и страдания грешнаго Софрония”, още повече се отнася за съвременния свят. Когато едно общество се свръхлиберализира в атмосфера на беззаконие, то ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек) – „либералният злодей“ (думи на Уилям Шекспир  от пиесата „Много шум за нищо“). В мирно време от проявите на агресия в света умират повече от един милион човека годишно.      

В опит да опиша някои биосоциални аспекти на съвременното „варварство и разбойничество“, ще споделя две „разказани науки“ (science-in-fiction): първата за мозъчните огледални неврони, втората за счупените прозорци.    

Животът е диалог, в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване – пише проф. Мартин Бубер в книгата „Аз и ти“. Социалните взаимодействия изискват разбиране на мислите и чувствата, на поведението на другите. 
Научната сага на мозъчните огледални неврони започва през 1992 г. След това Джакомо Ризолати и сътрудници от Центъра по мозъчна и моторна когниция в Парма и Марко Якобони от Калифорнийския университет, използвайки функционален магнитен резонанс (fMRI), установиха, че групи мозъчни неврони на маймуни се активират, не само когато маймуната извършва действие – например, взема грозде от кошницата, но и когато тя гледа друга маймуна да прави това. Те откриха такива нервни клетки и в мозъка на човек и ги кръстиха „огледални неврони“ (mirror neurons) – „умни моторни“ клетки, чрез които разбираме действията (action understanding) на другите и можем да ги възпроизвеждаме (action production). Научни резултати, които дават нови стимули и на вечната философска дискусия за mind-body connection. Според здравния, образователен и етичен профил на човека, мозъчните огледала повишават или влошават качеството на неговото поведение.

Гените са преносители на биологична информация, която се унаследява, мемите (старогръцки, mimema – имитирам) – на информация, която се научава, ако си любознателен. Мемите са думи, идеи, знания, поведение, които имитираш от семейството, училището, университета, медиите, улицата и други образи и действия, които виждаш и/или чуваш. Оглеждат се в мозъчните огледала и човек се идентифицира с културата и морала на другите, за да „отгледа“ (латински, cultura – отглеждане) своя култура и морал. Човек е това, което са неговите гени и меми (и моторно-когнитивни способности).

Ако огледалните неврони са здрави, а не „счупени“ (broken mirrors neurons),  човек филтрира наблюденията си и съответно възпроизвежда положителните и игнорира отрицателните действия на света около него. Те стават модел за подражание (role model) на хубаво или лошо поведение, на емпатия или апатия, на смиреност или агресия. Важна роля в тези процеси има и homunculus (малкият човек) в мозъка.**** Като ефект, ние сме „огледални хора“ (Mirroring People***), мозъкът ни е огледалото, което оглежда околния свят.

Когато огледалните неврони са счупени, настъпват болести – например, аутизъм и синдром на дефицит на вниманието, също така – поведенчески нарушения, като агресивност и липса на емпатия. 

Преди няколко дни Сърбия заприлича на САЩ по масови убийства на невинни хора. На 3 май 2023 г. 13-годишно момче уби 8 свои съученици и един пазач на училище в Белград. На 5 май 2023 г. 21-годишен мъж уби 8 и рани 13 невинни хора в три села на около 50 километра от Белград.

Убийствената епидемия в САЩ се оглежда в мозъчните огледала на света: от началото на 2023 г. в САЩ има 146 случая на масова стрелба, през 2022 г. – 647, през 2021 г. – 693, което съответно е довело до 859 и 920 смъртни случая. От 2015 г. насам, над 19 000 души са били ранени или убити при масови стрелби в САЩ, страната провъзгласявана за най-демократична в света.
Свободата на словото е една от най-ценните – понякога и вредни – прояви на демокрацията. При такава „свобода на словото“, масовите убийства се отразяват в счупените мозъчни огледала на други „безкултурни или малокултурни“ хора и те стават поредните убийци на невинни хора – най-тъжната щафета на света.

Какво е лечението? Отговорът можем да намерим в счупените прозорци (broken windows) – през 1982 г. американските социолози George Kelling и James Wilson публикуваха тяхната „теория на счупените прозорци“ (Broken windows theory). Тя, използвайки счупените прозорци като метафора за антисоциално поведение, разглежда малките нарушения на обществения ред като индикатор за нивото на престъпност като цяло.

И още, през 1996 г. теорията на счупените прозорци беше доразвита от George Kelling и Catherine Coles в книгата им „Поправяне на счупени прозорци: възстановяване на реда и намаляване на престъпността в нашите общности”. Авторите обсъждат стратегии за предотвратяване на малките нарушения и санкциониране на нарушителите, което създава атмосфера на нетърпимост и справедливост към всички нарушения, извършени от всички престъпници. Отнасям теорията на счупените прозорци към убийствата на невинни хора от пътнотранспортни престъпления (ПП), при което ПП означава „Продължаваме престъпленията“. Ние имаме поговорка "сами пускаме вълка в кошарата".

Любомъдри читателю, ще могат ли някои, например Gen Z (родените през 1995–2010) и Gen Alpha (родените след 2010), да направят антропоцентрично репрограмиране на политиката и обществото? Ако не успеят, ще продължава деволюцията, връщането към палеолитния Homo necans, защото сме огорчени от политиците, създали този несправедлив свят, в който живеем.

Накратко, „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“ – научих това от големия режисьор Крикор Азарян, от едно интервю с него.