Ново огнище на големия пожар край Реброво

В света има 70 милиона бежанци, рекорден брой след Втората световна война

Тръмп: Идеята за закупуване на Гренландия е „стратегически интересна“

Прокуратурата ще поиска постоянна мярка задържане под стража за Мартин Трифонов

На 19 август 2019 да почерпят

Земетресение от 5,9 в Западния Тихи океан

Двама каякари оцеляха, след като ледник се разцепи пред очите им в Аляска (ВИДЕО)

Анкара наруши многократно гръцкото въздушно пространство

Арестуваха французин, превозвал тялото на жена си в куфар заедно с двете си деца

Пожарът край Реброво е локализиран Няма опасност за населението в околните села, съобщиха от МВР

Служители на БГ ТОЛ намериха двама бежанци, укрили се в багажника на автобус 

Недостиг на гориво, храни и лекарства Прогнозата се съдържа в таен доклад на британското правителство

Съветник на Доналд Тръмп потвърди интереса към закупуване на Гренландия

Километрично задръстване в района на „Дунав мост“

Друсат се с райски газ в заведенията по морето

Богородица от скалата спасява Пераст Градчето в которския залив е перлата на Черна гора

Остров „Свети Георги“ е свързан с легендата за черногорските Ромео и Жулиета

Наричат го града на милионерите, Кустурица има две къщи там

Жена бродирала 50 години иконата на Света Богородица

Ако решите да отскочите до рая само да го зърнете, то това със сигурност може да е Пераст. Малкото градче в Черна гора е от онези приказни места, които изглеждат като излезли от картичка – нереално красиви и спиращи дъха. Достатъчен е само един поглед и гледката от там не може да бъде забравена.

Всичко започва още от Которския залив, който със сигурност е сред най-изумителните в Европа, а защо не и в света. Той е истински лабиринт от фиорди, които буквално те карат да мислиш, че си в сън. Зеленото на планината и синьото на морето са толкова наситени, а като прибавим и бяло-розовите скали, гледащи към тюркоазената вода, всичко изглежда наистина нереално. Възхищението ти може въобще да не спре, ако все пак не решиш, че трябва да се събудиш от приказката, в която си попаднал. Защото зашеметяващите гледки тепърва ще започнат, а флашкартата ти може да се запълни само след първите няколко завоя.

Да, историческият град Котор е истински рай за туристите. Но само на 12 километра от него те очаква истинската прелест Пераст и не можеш да откъснеш очите си от нея. Малкото градче те пленява още от първия ъгъл, след който виждаш на няколкостотин метра в морето две островчета почти едно до друго. С помощта на лодка бързо можеш да се потопиш в поредната приказна гледка, към която си се запътил. Приближавайки островчетата, които наистина са много близо едно до друго – делят ги може би 50-ина метра, оставаш запленен и безмълвен. Отляво е малкият остров “Свети Георги”, потънал в зеленината на високите кипариси там, със сгушена сграда на манастир между тях. Вдясно от него е белокаменен остров, наречен Богородица от скалата, с малка и много красива църква на него. Черквата е православна и се казва “Света Богородица”, а под синия є купол се пазят не една или две легенди. Най-разпространената е за създаването на острова.

Преди повече от 550 години – през 1452-ра, двамата братя Мортешич, моряци от Пераст, намират икона на оголена скала, близо до островчето с кипарисите. Иконата е на Божията майка и тя помага на единия да се изцели. Тогава моряците решават да построят на скалата църква, в която да намерят дом за иконата. В това дело се включват всички жители на Пераст. И в продължение на десетки години до мястото на канарата са трупани камъни, за да може да се изгради острова, който има площ само 3000 кв. метра. Два века след намирането на иконата – църквата вече била готова. Смята се, че главният олтар е разположен точна над скалата, където е открита иконата на Богородица. Малката църква ще преживее пожар, земетресение и какви ли не други бедствия. Чак през 1725 година светилището придобива сегашния си вид. В западния ъгъл на църковната фасада има 16-метрова камбанария с малък красив син купол, който е с 5 метра повече от главния купол над олтара. Към купола е пристроена просторна тераса, от която се открива изумителна гледка към пролива заедно с градчето Пераст. От североизточната страна на църквата има здание, в което е разположен музея.

Макар и неголяма, църквата е много уютна. Стените є са украсени от 68 картини на известния художник Трипо Коколи, който работи над творенията си 10 години. Освен тях в църквата има и около 2000 керамични плочи, повечето от тях със сребърна украса. Историята им е удивителна – всяка от тях е оставена в знак на благодарност към небесната защитница от моряците, които успешно са дошли до сушата, а на нея е изографисан корабът или лодката, с която са пристигнали. Ако пък моряк загубел ръка или крак в морските пътешествия, също било изобразявано на плочите. Оттогава Света Богородица се смята за защитница на всички моряци в света.

Когато човек влезе вътре в църквата, ще види около олтара множество букети. Всички те са сватбени и са оставени от булки. Поверието гласи, че цветята не бива да се хвърлят или изгарят, а да се оставят в дар на Богородица. И днес в тази църква се правят венчавки на младоженци от цял свят, като само за миналото лято те са били 26.

В църквата има три олтара. Главният, който е мраморен, е бил готов през 1796 година и е направен от баща и син Антонио и Джероламо Капелано. В центъра под мраморен балдахин е поставена чудотворната икона на Света Богородица, която държи малкия Иисус. Изрисувана е на кедрова дъска в средата на 60-те години на XVI век от Ловро Добричевич от Котор. В музейната част на църквата има голям кът за дарения. И перлата му е гобленът с избродираната икона на Богородица, подарена от Ясинта Кунич. Легендата разказва, че тя е една от многото моряшки жени в Пераст и когато мъжът є не се върнал от поредното пътуване в морето, тя се зарекла да извезе лика на Богородица, докато го чака. Върху парчето японска коприна вместо конци тя използвала своите коси, които с течение на времето и от мъката по съпруга є побелявали. По този начин Ясинта получила всички нюанси на цветовете, които є били нужни, за да избродира Богородица и малкия Иисус. Минавали годините, а морякът така и не се завръщал. Легендата разказва, че бродирането отнело на жената няколко десетилетия и когато завършила гоблена, тя вече била ослепяла от взиране.

За туристите едно от най-интересните преживявания на острова на Богородица е, когато искат да пипнат с ръка скалата, която се намира в един процеп зад главния олтар. Поверието казва, че който успее да я докосне и ако си пожелае нещо, то непременно ще се сбъдне.

Всяка година местните хора участват в обичая да обновяват и разширяват острова. Те пълнят лодките си с камъни и ги хвърлят на указаното място. На всеки 22 юли се провежда фрегата – много лодки и платноходки, украсени със зелени клони, се отправят заедно към Богородица от скалата.

Отсрещният остров “Св. Георги” е целият във високи кипариси, от които трудно можеш да видиш какво точно има на него, освен сградата на мъжкия манастир там, за който обаче достъпът е ограничен. Дори хората от Пераст не могат да слязат на него освен роднини на монасите. Този остров е свързан с романтичната легенда за черногорските Ромео и Жулиета. В нея главни герои са френски войник и прекрасната девойка Катица от Пераст.

Случило се по време, когато за кратък срок французите били окупирали залива. На малкото островче още от XII век имало монаси от бенедиктинското абатство, но французите решили точно тук да си построят гарнизон, в който като обикновен войник служел юношата Фран. Двамата с Катица се влюбват силно и решават да се оженят в деня, след като момчето се уволни. Родителите на момичето нямали нищо против. Черногорци обаче вдигат поредното въстание и за да уплашат местните жители, французите решават да стрелят по града с пушка. Честта се пада на Фран в последния ден на службата му. Резултатът от стрелбата е само една жертва и един повреден дом. Жителите на Пераст погребвали своите на остров “Св. Георги” и когато на гробищата докарват Катица в ковчег – тя била убитата, Фран хвърля униформата си и става монах.

Минали години, а всяка нощ местните виждали в далечината светлината на стотиците свещи, които Фран палел около гроба на любимата му. Веднъж в една тъмна безлунна нощ те забелязали, че светлините ги няма. На другия ден веднага се отправили към острова да видят какво се е случило със самотния монах. Намерили го точно на гроба на Катица. Казват, че тогава няколко младежи поискали да станат монаси. И така бил възстановен манастира на острова, който съществува и до днес. Местните разказват, че и сега всяка нощ минаващите близко до островчето могат да видят светлините на запалените свещи, които монасите още палят.

Притиснат от стръмния бряг и планината, оградила залива отвсякъде, Пераст сякаш е открил цялото си сърце към морето. Ако тръгнеш нагоре по стръмните улички, които се изкачват стъпаловидно между лилавите, розовите и бели цветя на олеандрите (зокуми), можеш да усетиш средиземноморския барок на сградите – чувства се венецианското влияние. Тъгата по отминалото величие е част от тихия чар на градчето, някога проспериращ град в Которския район, въпреки че е бил на границата с Османската империя. Гражданите му били велики мореплаватели.

Днес Пераст е наричан градът на милионерите. Всяка къща тук започва от милион нагоре, а дори някои, които са полуразрушени след опустошителни земетресения – последното е през 1979 г., и е останала само фасадата им, също струват толкова. Слуховете твърдят, че и известни руски и украински политици и хора от шоу бизнеса имат недвижима собственост тук. Според местни хора не една, а две къщи имал известният кинорежисьор Емир Кустурица. Най-хубавата църква на сушата там е “Св. Никола”. Срещу скромна такса от 1 евро можеш да се изкачиш на камбанарията и да видиш отвисоко Которския залив, както и изумителната гледка с близките до Пераст островчета. Крайбрежната улица е много романтична, а около морето са накацали прелестни кафенета и заведения, от които можеш буквално да скочиш в нереално сините и прозрачни води на морето.

Без съмнение черногорската перла Пераст, която често оприличават на рай, е едно от най-вълшебните места на адриатическото крайбрежие. И с право казват (от Нешънъл джиографик), че то може да бъде поставено в класацията за десетте места, които след като видиш, можеш спокойно да умреш.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.