Украйна готви ново преминаване през Керченския проток

Благодарят на пожарникар, загасил горящ камион, превозващ над 400 газови бутилки Димитров попаднал на пожара на пътя за работа

Стари гуми на автобуса са причина за верижната катастрофа край Атия

Румен Радев: Голямата надежда за бъдещето на България е в огромния потенциал на младите хора

Автомобилен състезател и плувец са спортистите на Велико Търново за 2018 година

Gripen – единственото решение за България

Нова помощ заменя персоналната пенсия за дете

Мрежата на A1 генерира 6 000 терабайта и 1,5 милиарда изговорени минути на месец

Откриват почетно консулство на България във Фукуока

Със 76,2 млн. лева ще бъде финансирано изграждането на газопровод между България и Гърция

Селена Гомес влиза във форма

Вицепремиерът Марияна Николова: Проектът на Националната стратегия за детето отразява визията на държавата и на гражданското общество за развитието на следващите поколения

Доналд Тръмп е готов само да разгледа възможността за екстрадиция на Гюлен

Томислав Дончев: ЕК искаше да продадем мажоритарен дял от „Булгартрансгаз“, нямаше как да приемем Глобатата можеше да достигне 320 млн., а е 77 млн., посочи вицепремиерът

Пускат уикенд винетка за 10 лв. от 1 януари

Божидар Димитров – Морякът на кон

Поклонението ще бъде в сряда в НИМ, прахът му ще бъде разпръснат над Созополския залив

Той не се страхуваше от нищо, дори от смъртта. „Ако сега умра, няма да съм успял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи“ – ей това беше болката на Божидар Димитров. На народния професор и на човека, който разказваше историята по най-сладкодумния начин и увличаше хиляди след себе си. Напусна ни изненадващо, доколкото смъртта може да бъде изненада – защото Съдбата е тази, която решава докога ще сме на Земята и кога ще се отправим по пътя към небесното царство.

Малцина знаят, че той е започнал в НИМ като гардеробиер – нямало друго свободно място. Работи 8 дни, а след това за кратко е пазител на зала. Става уредник и е такъв до 1991 г., когато се издига до заместник-директор и и.д. директор. Преди битието си в музея, което всички знаят, той работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. Роден в семейство на бежанци от Източна Тракия, той никога не е пропускал да спомене родния си Созопол. Министър без портфейл, общински съветник, политик… И най-важното истински патриот, пазител на българщината и железен в отношението си към опазването на Историята. Много е изписано за него, толкова много интервюта е дал, толкова статии и книги е написал… И нещо, което е много важно за нас – читателите на „Труд“ – той си остана истински приятел на вестника, в който всеки петък имаше запазена страница, на която разказваше своите „Политически разкопки“.

Поклонението пред тленните останки на Божидар Димитров ще бъде на 4 юли – сряда, в Слънчевата зала на НИМ (кв. Бояна) от 10 до 16 часа. Приживе историкът бе пожелал, когато умре да бъде кремиран. И прахът му да бъде разпръснат над Созополския залив. Това ще направят най-близките му хора.

Попитахме какво мислят и какво си спомнят за него тези, за които той беше колега и приятел.

 

Историкът акад. Георги Марков:
Ще ми лисва този образ невъзможен!

11-11-g-markovБожо Димитров беше добър приятел, който откровено можеше да каже “да” или “не” без да го усуква. А днес е твърде рядко явление. Той си отстояваше собствената позиция. Дори и да не е във всичко прав, имаше характерът и мъжеството да каже всичко каквото мисли. Например, когато се опита да съхрани оригинала на Паисиевата история в края на 90-те години и беше отстранен като директор на НИМ от министъра на културата тогава Емма Москова. Казвах му, че е като морякът на кон, по израза на Джек Лондон. Та морякът в София си казваше всичко – понякога и с по-остър тон, но казваше неща, които други не смееха поради така наречената политическа коректност – това е новата цензура на демокрацията.

Връщането на Историята на Паисий се превърна в драма – народът застана срещу политиците. Тогава още бяхме в мутренските времена и някои от тях, дори искаха и го молеха да защитават с бухалки тази светиня за българите.

Освен, че е историк, той е мениджър, а това го умеят малко хора. Да пренесеш този голям музей в Бояна, да правиш разкопки, изложби, дарения… малко могат да направят това и то с такава огромна енергия. Няма да забравя как ме събуди на 1 януари в 8,30 сутринта да ми каже за движението “Кан Кубрат”, което искаше да създаде. Беше голям боец. Ще ми лисва този образ невъзможен!

 

Доц. Йордан Величков:
Беше част от силовата историческа школа

10-3Божидар Димитров е изключително подготвен учен, перфектно аргументиран в отстояването на своите тези . Той бе безкомпромисен защитник на историческата истина и на националните идеали на българския народ и държава. Те бяха каузата на живота му. Той доказа, че историята е голяма наука, а не конюнктурна политика. Удоволствие бе да се слушат неговите лекции в университета, изказванията му на научни конференции и предаванията по телевизията. Отиде си един от най-ярките представители на силовата историческа школа. Един всеотдаен родолюбец.

Ние се познаваме от много отдавна, приятели сме, цитирали сме се взаимно много пъти. Последно двамата имахме спор за президентската република, теза, която той в последно време защитаваше. Той дори ме покани не на шега в неговото движение „Кан Кубрат“, което създаде. Обичахме да спорим и винаги с уважение едни към друг.

 

Архитект Миломир Богданов от Боянския клуб:
Крояха му номера, преживя тежко обвиненията

11-09-b-milomirОткакто научихме за смъртта му, всичките ми съратници от нашия Боянски клуб и Института за национална и патриотична политика, на които той беше председател, ни е обхванала голяма тъга. Въпреки нашите молби да се щади той не престана да се труди и да иска да живеем в по-добър свят. Боянският клуб се събирахме всеки четвъртък в неговия кабинет и имахме страхотни идеи.

Този човек беше министър, дълги години директор на музей, който има милиони бюджет, беше и общински съветник, член на Висшия съвет на БСП и какво ли не още – и точно той си отиде от този свят без да има една стотинка в банкова сметка, без собствена кола и с апартамент, който си беше купил още от преди. Ако знаете колко тежко преживя всички клевети, които се изсипаха срещу него след създаването на тази Агенция “Антикорупция”. Огорчението му беше безгранично. Не е изключено и това да е дало голямо отражение на здравето му. Това, което направиха тогава, ще тежи на съвестта на хората, които го измислиха.

От десетилетия насам говори за величието на България и то най-вече за величието на българския дух. Каза, че отдавна няма разлика между леви и десни и че трябва да сме обединени като българи. А най-трогателно беше, когато в музея идваха дечица. Всички те искаха да го видят, пипнат и да му кажат нещо. Събираше ги в кабинета си… Наистина беше мъж на честта, абсолютен безсребърник.

 

Доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ:
Спирал е цял рейс, за да разгледа камък

11-12-boni-pЗагубихме голям българин. За такива като Божидар може да се каже, че когато и да си отиде, е рано. Днес си преместих календара на месец юли, а той е със сентенции. Странно – на календара пишеше: “Не е важно колко е дълъг животът, важно е колко е дълбок”. Спомням си когато се запознахме след средата на 80-те години – аз бях екскурзовод в НИМ, а той уредник в Отдела за XV-XVII век. Много обичаше да идва при екскурзоводите, не само защото бяхме млади, красиви и амбициозни, но и защото той обичаше да разказва много от своите тези и истории. И го правеше толкова завладяващо, че имаш чувството, че дори и да са донагласени и украсени, са се случили точно така, както Божидар ги разказваше. Умееше от всяка история да направи незабравимо преживяване.

Разказвали са ми как е спирал цял рейс, за да разгледа някакъв камък и е откривал неща, които човек ще мине покрай тях и няма да ги забележи. Затова много хора мислеха, че е археолог по образование. Той беше изследовател в най-всеобхватния смисъл на тази дума. Не го познавам в амплоато му на моряк, чувала съм, че прякорът му е бил Мичмана.

 

Историкът акад. Константин Косев:
Хората го именуваха народен професор

11-13-kosevВсе още ми е трудно да говоря за Божидар в минало време. Редовно следя неговите изказвания, а той наистина е много сладкодумен и умее да разказва нещата занимателно. Всичко, което казва, е винаги много добре обосновано. Познава добре историческите факти. Историческата наука може да борави с фактите, но е важно как ще ги поднесе на широката аудитория. А тук той е голям майстор и хората винаги го слушат със захлас и интерес, убеждава ги в своите разсъждения.

Историческата ни наука наистина загуби страхотен неин популяризатор. Той работеше на голям периметър – занимаваше се с археология и с какво ли не още. И тази негова разлятост не му позволи да се съсредоточи в конкретен проблем, затова изостана в йерархията. Обаче като личност и като специалист се утвърди по безспорен начин. Хората го именуваха професор, той формално не е издиган от колегията, но се беше превърнал в народен професор. Широко скроена личност. Важното е, че талантът му на разказвач и популяризатор, е чудесен. Спорове не сме имали, ние сме съмишленици по почти всички въпроси.

 

Димитър Николов, кмет на Бургас:
Бургас ще го помни с добро

10-1Българската наука загуби уникален ум, а Бургас един от най-силните си застъпници. Аз загубих приятел. Божидар Димитров безспорно е една от големите фигури на българското съвремие и липсата му дълго ще тежи. Но след него остава много: написани книги, построени и възстановени църкви и паметници, не на последно място – приповдигнатото самочувствие на българина, че сме народ с история, но и с бъдеще. Бургас и всички околни градове от нашата област дължим специална благодарност за усилията и енергията, с които професор Димитров последователно работи за развитието на така наречения културно-исторически туризъм. С негова помощ станахме много по-интересни за нашите гости и по-разпознаваеми на туристическия пазар.

Божидар Димитров беше вярващ човек. И направи така, че в Бургас да се съхраняват частица от Христовия кръст и част от мощите на нашия градски закрилник свети Николай.

Сбогом, професоре, ще ни липсваш, но много хора в Бургас винаги ще те помнят с добро!.

 

Вежди Рашидов:
Загуба за историята и за цялата държава

10-vejdi-rashidovПознавам Божидар Димитров от много години, но през последните 12-13 г. работехме активно заедно. За мен той бе един изключително нестандартен човек. Божидар бе от онези личности, които осъществяваха себе си откровено, с характер и с безпардонност понякога. Той беше нестандартен, болезнен патриот и родолюбец. Бе изключително интересен човек с услужлива памет, със сериозни познания в областта, в която цял живот е работил – историята.

Божидар ще липсва не само на приятелите си и на хората, които го харесваха, но и на историята и на цялата държава. С всичко, което носеше като характер, той бе от оная порода хора, които са на изчезване. Божидар бе личност, която ще намери своето място във времето. Много хора си заминават от този свят безименни и нищо незначещи. Фактът, че сбогувайки се с Божидар Димитров, отделяме време и мисли за него, означава, че той е бил смислен човек, който сам е направил името си. Жалко, че такива хора си отиват рано, защото това са хората, които движат по един или друг начин света напред. Аз лично съжалявам за Божидар, с когото винаги съм работил прекрасно. Съжалявам, че Божидар вече не е сред нас.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Нека да почива в мир ! Не го сравнявайте с Джек Лондон, наречен „Морякът на кон“ от големия му биограф Ъруинг Стоун. Джек Лондон е велик разказвач, свободолюбив, постоянно търсещ човек, пишещ за истинските неща в живота, откровено и брутално. Свободолюбив мъж, стигнал от скитничество до величие. Божидар Димитров( или Божо, както мазно го наричат ласкателите), беше добър разказвач, обичаше подробностите, украсяваше и прибавяше към историята. Това беше по-силно от него. Добре е снизходително да му простим тези волности, защото и той беше човек като всички нас. Но едва ли е редно да простим на днешните лицемери, които днес го хвалят, а утре вероятно така ще го омаскарят, че ще го накарат да се върти бавно в гроба си…

  2. Много свестен, добър и умен човек. Истински професионалист, а не от ВАКовските такива. Водеше предаванията си по история с вещина и енергичност и с характерния си леко шеговит изказ. Обичаше много родния си Созопол и когато говореше за него, в очите му пламваше огънче. Обичаше и България и никога не я намесваше при политически спорове. Един от хората, които даваха мило и драго за нейния напредък. Светла ти памет, професоре! Обичаме те!

  3. Един потомък от беьбройните славянски вълни нахлули в Балканите, унищожили до крак местното
    население,подчинили се на стотина прабългари
    и взели името България, предаде Богу дух. Мир на праха му……

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.