Борбата за по-чист въздух поражда и социален риск

Въглищата продължават да са енергиен източник номер 1

В последните години борбата за по-чист въздух и опазването на климата от драстични промени се превърнаха във фиксидея за брюкселските чиновници. Примката около топлоелектрическите централи, използващи фосилни горива, както и големите заводи, периодично се стяга все повече и повече по отношение на отделяните от тях вредни емисии в атмосферата.

18_1_191045

Последното затягане на възела бе с приемането в края на април 2017 г. на Директива 2010/75/ЕС с нови още по-строги изисквания по отношение на големите горивни инсталации и промишлеността. Завишените критерии по отношение отделянето от ТЕЦ-овете във въздуха на серен двуокис, азотен окис, живак и фини прахови частици бяха приети от специален комитет на страните членки на ЕС въпреки съпротивата на България и още седем държави. Новите по-строги изисквания влизат в сила от 2021 г. и засягат и българските централи: ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД, ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”, ТЕЦ “КонтурГлобал Марица изток 3”, ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Марица 3”, ТЕЦ “Бобов дол”, “Топлофикация Перник”, “Топлофикация Сливен” ЕАД и “Топлофикация Русе” ЕАД. Eвродирективата позволява известни изключения за централи, които за да отговорят на новите по-строги правила за пречистване на емисиите си, ще трябва да увеличат драстично цените на произвежданата от тях електроенергия, а това би се отразило негативно върху битовите и бизнес потребителите и върху икономическото състояние на регионите. Но в България все още не е ясно ще има ли някаква отсрочка за централите и за кои. И макар редица експерти и от екоминистерството, и от Изпълнителната агенция по околна среда да са категорични, че централите в Източно-Маришкия басейн - държавната ТЕЦ - “Марица Изток 2” ЕАД, и двете американски централи - ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” и ТЕЦ “КонтурГлобал Марица изток 3”, отговарят в най-пълна степен на новите изисквания за опазване на въздуха, а и са от критична важност за енергийната система на страната, и би следвало да получат дерогация, отговор за това от държавните институции все още няма.

В същото време производството на електроенергия от въглища продължава да е ключово за ЕС, а в частност и за България. През 2017 г. в ЕС благодарение на въглищата са произведени 694 ТВтч електроенергия, което отрежда на въглищата второ място като енергиен източник в Съюза след ядрената енергия и са използвани 234 млн. тона н. е. (нефтен еквивалент). На глобално ниво картинката е още по-красноречива. За света въглищата продължават да са енергиен източник номер 1, като за 2017 г. са използвани над 373 млрд. тона н. е. и са произведени повече от 9723 ТВтч енергия, което показва ключовото значение на въглищната индустрия за Европа, а и за света.

По-строгите климатични изисквания на ЕС и т. нар. енергиен преход към нисковъглеродна енергетика обаче поставят под голям въпрос бъдещето на въглищния сектор. А заедно с това и съдбата на стотици хиляди работни места, пряко ангажирани във въгледобивната индустрия и въглищните централи. Според разчетите на EURACOAL - Европейската асоциация за въглища и лигнити, ако ЕС затвори въгледобивната си индустрия, това би є струвало 13 млрд. евро и закриването на повече от 700 хил. работни места. По груби изчисления само ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и държавните мини там дават хляб на около 70 000 души – пряко и непряко ангажирани с дейностите. ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”, например, осигурява - пряко и косвено, над 4500 работни места. Най-новата и най-модерна въглищна ТЕЦ в България работи с местен енергиен ресурс, като използва само български въглища от Маришкия басейн. Годишно ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” използва около 5 млн. тона лигнитни въглища, което представлява около 27% от годишното производство на “Мини Марица изток”. Така експлоатацията само на ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” осигурява работа за около 2000 миньори и гарантира стабилността на енергийната система на страната. В същото време ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”, бидейки най-новата и високотехнологична въглищна централа в България, е проектирана и работи в съответствие с емисионните норми за серен диоксид, азотни оксиди и прах и постига степен на сероочистване до 98%. Нещо повече, централата така е изградена, че не може да произвежда енергия, ако сероочистващите инсталации не работят, което е гаранция за опазване на въздуха. Освен това ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” предлага бърза балансираща услуга ± 6 MW/минута стъпка на натоварване на блок, по-голям капацитет на блоковете за осигуряване на вторичен контрол, 180 – 343 MW брутен диапазон на блок. Централата може да реализира натоварване от ± 15 MW на блок за 30 секунди, като поддържа постигнатото натоварване в продължение на 30 минути в първичен контрол.

Екологичните мерки на Брюксел обаче засягат не само въглищната индустрия, но и заводските централи, топлофикационни дружества, големите промишлени производители. Което означава, че негативните социални и икономически ефекти за страната ни ще бъдат още по-тежки. Така за България, за работниците във въгледобивния бранш и ТЕЦ-овете се задават трудни времена. Което несъмнено поражда недоверие у обществото за смисъла на тези мерки, както и за необходимостта от такава спешност и безапелационност. Без да искат, брюкселските чиновници някак си създадоха несигурност за хляба на милиони работници в замяна на очаквани климатични ефекти, за които вече има много съмнения. Защото опазването на климата и въздуха, който всички дишаме, безспорно е от първостепенно значение, но не по-малко важен е и насъщният.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Бизнес