Боянка Корнажева, психотерапевт и психоаналитик, пред „Труд“: Страхът в малки дози ни пази, но в големи ни разболява

Майките на болните деца в изолация знаят какво е ад

Близо 25% от българите са в паника от коронавируса, показват социологическите сондажи. Над 60% живеят в тревога. Едва 13 от сто човека, заявяват, че са спокойни. Нормални ли са тези реакции? Как да се борим с мъчителния страх? Колко ни помага и колко ни вреди социалната изолация? По тези въпроси разговаряме с Боянка Корнажева, психотерапевт, психоаналитик и съдебен експерт със забележителна практика.

- Г-жо Корнажева, в извънредното положение вие продължавате да работите с вашите пациенти, онлайн. Има ли някаква промяна, която се усеща във всички тях след месец живот в изолация?

- Не само у моите пациенти се усеща промяна при това положение, което някои наричат „грандиозен социален експеримент“. В изолацията се изострят страховете на всички хора. Новините насаждат страх и променят начина по който всички ние се чувстваме.

- Според социолозите повече от половината българи тези дни изпитват тревога, а около четвърт от тях - панически страх. Сензационно ли ви звучи това на вас, или нормално?

- Аз не подлагам на съмнение методиката на социолозите. Но си запазвам правото да се съмнявам в искреността на отговорите, които получават. По мои наблюдения дори и хората, които външно изглеждат спокойни и твърдят, че са спокойни, имат страхове. Няма как нормалният човек - човекът със здрава психика, стъпил здраво на земята - да не изпитва страх от неизвестното. Той може да вярва, че вирусът е естествен, може да смята, че е изработен като биологично оръжие - все едно. В информационната му среда се преекспонира твърдението, че в този вирус, който носи смърт, има нещо непознато и неизвестно. Ако в тази среда той не изпитва никакъв страх - това по-скоро е белег на патология. Страхът е естествена реакция, която пази човека, съхранява го. Но дозата страх е от съществено значение. В големи дози страхът разболява. Паниката е много лош съветник. С лоши последици.

- Българинът обича да казва, че е „корав“, свикнал е с кризите и т. н. Така ли е? Питам ви, защото знам, че работите и с хора от други държави.

- Има разлика между българина сега и българина преди 5-6 месеца. Така е и с белгиеца, и с немеца. Но българинът сега се държи по различен начин от немеца - обсъждаме го с немски колеги. Различно е това, което се случва в Германия и в България по време на пандемията. Тук информацията, която се подава на населението, е изключително негативна. Ако си пусне сутрин телевизора, българинът научава най-напред броя на новозаразените и на умрелите. След това мимоходом му се казва колко са излекуваните. Информационното облъчване - „ох, колко е страшно!“, съчетано с народопсихологията, предизвиква реакцията „те ли ще ми кажат на мен!“ Българинът хем се паникьосва от информацията на властите, хем се самоуспокоява с незрялото „не е вярно, но дори да е вярно, мен няма да ме хване“ - и не спазва препоръчаните мерки дори и когато са разумни. А дали са разумни - то е друг въпрос. Ако имам куче, мога да го разхождам, ако имам бебе - не мога да го изведа на слънце. До четвъртък вечерта мога да напускам София, от петък сутринта - не мога и да се върна даже. Ако има разумно обяснение за това, то не е дадено. Ето защо по софийските улици ще видите големи групи, които пият кафе или бира. В Германия е различно. Германецът има право да излиза, да се разхожда - не да пие бира с компания на открито, но да спортува - сам или с членове на семейството си. Там също има изолация. Плувните басейни са затворени за немеца, но той пък има право например да кара колело колкото си иска. Има свободата да поддържа горе-долу нормален начин на живот, да не губи връзката с природата, да си укрепва имунитета, както преди. Той има избор. Обяснява му се и той разумно избира да се пази.

- Но ако българинът има право на избор дали би избрал това, което избира германецът? Едва ли...

- Няма как да се грижим за физическото здраве на хората, без да обръщаме внимание на психическото. Без значение дали става дума за българин или за небългарин. Просто хората освен тяло имат и психика, която до голяма степен определя как работи тялото.

- У нас е обявено извънредно положение и грижата за хората е поета изцяло от правителството и Щаба за борба с вируса. Рейтингът на ген. Мутафчийски, шефа на щаба, удря тавана. Никой не се съмнява в добрите му намерения. Той казва: „Българите не трябва да се успокояват!“

- Не мога да се съглася с тези негови думи. Вероятно генералът има предвид нещо различно от това, което аз като психотерапевт влагам в тях.

- Той има предвид, че е за наше добро да живеем в тревога. Инак го подкарваме през просото.

- От военна гледна точка това може би има смисъл, но от психологическа няма. Прекалено дългото излагане на стрес винаги води до физически проблеми. Не се очаква пандемията да бъде кратка. Изолацията, като здравна мярка, трябва да върви заедно с грижата за психиката. Ако българинът осъзнато избере да пази околните и себе си, като приеме разумните обяснения, които са му дадени - той ще се успокои до известна степен. И това не е вредно, то е полезно за здравето. Аз не подлагам на съмнение рейтинга на генерала. Но от психологическа гледна точка е много важно да има сътрудничество между този, който налага правилата и този, който трябва да ги спазва. Единственото място, където това сътрудничество е сведено до минимум, са пенитенциарните заведения (затворите- б. а.) Ние не живеем в такова заведение. Кризата си е криза, но за да излезем успешно от извънредното положение, имаме нужда от действията на всички участници, а не само от щаб.

- Паниката расте ли с времето, или хората свикват с приказките за ад, морги и чували за трупове?

- Много е страшно непрекъснато да ти казват, че си в риск и каквото и да правиш, рискът е неизбежен за всички, понеже някой друг нещо не прави. Прекалено дългото излагане на стрес води до защитна реакция - хората започват да пускат покрай ушите си лошите известия. А това е лоша прогноза. Защото в бъдеще маса хора могат по навик да пропуснат да чуят нещо много важно. Ако всеки ден се повтаря „болните умират, умират, умират...“ и не се показват добрите резултати в борбата срещу болестта, хората неизбежно ще спрат да се борят. Те не могат да бъдат третирани като малоумници, които трябва да бъдат наплашени, за да слушат. Българското общество не се състои от психически незрели лица.

- Вие имате богата практика с хора, получили тежка диагноза. Как се чувстват те сега, като слушат от сутрин до вечер по телевизията, че вирусът ще ги убие?

- Зависи от индивидуалните особености на човека и от социалната му среда. Онкопациентите ми сами си налагат строги рестрикции, за да не ги лъхне коронавирусът. Те се притесняват повече, че заради него няма да могат да получат нужната за раковото им заболяване медицинска помощ. При хората с психиатрични диагнози положението е плачевно. Параноиците свързват всички новини със собствените си конструкции. И като нямат достъп до психиатър или психотерапевт, често имат много неподходящо поведение. Имам опит с човек, който ми обяснява как мерките са отменени - как е разрешено вече да се ходи в парка и как трябва непременно да седиш сам на пейка и да събираш слънчеви лъчи, защото това вдига имунитета. Той е убеден в това. Имал е няколко срещи с полицията - молили са го да напусне парка. Слава Богу, разбрали са, че е по-различен. Ако бъде прибран под ключ, този човек може по опасен начин да декомпенсира. Има много такива хора. Които сега са и безработни... Ами децата аутисти? Знаете ли какво значи да затворите такова дете вкъщи, да не може да излиза? Когато някой ми говори по телевизията за ад..., това е адът... Майките на болните деца го знаят. А вероятно и съседите разбират. За тези хора трябва да се мисли! Лесно е да се каже - това са второ качество човеци, те са болни. Лесно е, но е безотговорно. И не е честно спрямо тях и хората около тях.

- Вярно ли е, че хората с редовни пристъпи на паническа атака се справят по-добре сега от други, които са спокойни по принцип?

- Четох такова нещо, но аз нямам такива наблюдения. За човека с паник-атаки е важно да знае, че може да се обърне към някой, на когото вярва - някой, който ще го изслуша и няма да му каже „стига глупости!“ За него е важно да направи разлика кое е неговото усещане и кое идва отвън - например от медийните описания на симптомите на Ковид-19, които го заливат - затруднено дишане, болки в главата и др. Има психотерапевтични организации, които предлагат и безплатна помощ сега. Но тя е недостатъчна. Не забелязвам някаква стратегия за борба с паник-атаките, които обяснимо ще зачестят. Стратегията с всяване на страх не върши дългосрочно работа. С нея само се насажда паника и у хора, които не са имали този вид страдание досега.

- Съветът ви към тези хора?

- Да не слушат непрекъснато новини. Да правят разлика между достоверни и недостоверни източници. Да не гледат много снимки от пандемията - те повечето са копи-пейст - носилки, хора, покрити с чаршафи... Човек с паническа атака може да изпита симптоми на човек с инфаркт или с Ковид-19. Същите симптоми! Него наистина го боли, той трудно диша. Не си измисля, той преживява това. И изпитва страх. Близките му трябва да опитат да го приземят - сами или като извикат специалист. Да го разпитат: „Откога го чувстваш? Как ?“ И да опитат да отместят вниманието му, например с думите: „Разбирам, че те боли, но да помислим дали е от сърцето, или е от притеснение...“

- Много хора се чудят сега: паниката ли ги мъчи, или болестта?

- Паническите атаки са кратки. Те идват и си отиват, което не ги прави по-малко страшни. Симптомите трябва да се наблюдават. И да се знае в семейството - за 2 дни от коронавирус няма да умреш. Но ако нещата продължават, да се търси специализирана помощ.

- Казват, че расте домашното насилие?

- Това е тенденция. Не само в България. Обяснимо е. Знае се, че ако екипажът на една подводница бъде затворен за няколко месеца, се появяват конфликти - и подводничарите са тренирани да ги преодоляват. Но ние не сме подводничари, не сме свикнали да живеем по 24 часа в 7 денонощия с най-близките си. Възникват конфликти. Представете си две деца, които учат онлайн и татко и мама, които работят от къщи. Малко от българските семейства имат 4 отделни стаи и обща дневна. Вдига се напрежението дори и да няма предишна история на семейно насилие. А ако сте жертва и сте заключена с насилника си 24/7, напрежението страшно ескалира. И сега пътищата за бягство са ограничени. Има организации, които предоставят защитени жилища и работят дистанционно с жертвите, но те не могат да поемат бума от домашно насилие. А бумът го има. Да не говорим какво е сега да заведете дело за домашно насилие и да получите ограничителна заповед.

- Работите и с деца на разведени родители, знам. Как се чувстват те в „домашния арест“?

- При тях има една ужасяваща форма на домашно насилие. Обикновено единият от разведените родители има режим на контакти, а детето живее с другия. В изолацията някои родители прекратяват всички контакти на детето с другия родител. Уж за да запазят здравето му. Така много деца губят връзката с баща си или с майка си - това е насилие спрямо тях.

- Как изглеждат в огледалото на психоанализата хората, които отказват да спазват здравните мерки? А тези, които си мият по сто пъти ръцете?

- Никоя крайност не е здравословна. Нито тази - да си стоите постоянно вкъщи, да си миете ръцете, да чистите и да пазите да не влезе вирусът през прозореца... Нито другата - да твърдите, че няма проблем и да не сте променили нищо в поведението си. Наблюдавам доста хора, загрижени до крайност за възрастните си родители. Идва синът, звъни, оставя плик с продукти на вратата и си тръгва. Бащата взима продуктите без плика и затваря. Случва се дядото да е инструктиран да не отговаря на никакво позвъняване. Излиза дим от апартамента му, трябва да му кажем, а той не отваря. Това е опасно. Най-важно е да има контакт с възрастните хора- поне по телефона. Храненето е най-малкият им проблем. Вниманието е, което ги крепи и им дава сили.

- Колко време човек може да остане в състояние на панически страх без да се разболее?

- Ако паниката и прекомерният страх продължат дълго, много е вероятно да се появят психосоматични страдания. Страхът е естественият начин на човешкото същество да се мобилизира, за да се справи с опасността. Но това е краткосрочна мобилизация. Ако държите бяла мишка в страх, тя развива заболявания. Трябва баланс. С информация. Но достоверна. Не можем да кажем по нашата телевизия, че в Германия има КПП-та, след като в Германия не знаят това. В съвременната епоха лъсва всяка лъжа. И след като се кажат пет-шест неща, които не са точно така, хората във всичко се съмняват. А съмнението, също като страха, не помага в дългосрочен план.

Нашият гост

Боянка Корнажева е родена в София. Завършила е психология в СУ. Психотерапевт, психоаналитик, консултант по латерално мислене, медиатор. Квалифициран член на Българската асоциация по психотерапия. Учредител на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България. Добива известност чрез прецизната си консултативна и психоаналична работа с деца и родители в развод и с хора, получили тежка диагноза. Работи с групи за стимулиране на комуникативни умения и нестандартно мислене.

Коментари

Задължително поле