Министрите на финансите от ЕС обсъдиха проблема със застаряването

Препоръчват данъчни стимули за увеличаване на отработените часове

Има варианти за ранно пенсиониране

Обвързване на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота и изравняване на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете са част от препоръките към страните от ЕС, посочени в доклад на базирания в Брюксел мозъчен тръст Брьогел (Bruegel), които бяха обсъдени от министрите на финансите и управителите на централните банки на страните членки на неформална среща в Будапеща.

Застаряването на населението в страните от ЕС и свързаните с това повишени разходи за пенсии и здравеопазване, както и намаляването на данъчните приходи заради намаляване броя на населението, може да окажат негативно влияние върху финансовата стабилност и държавния дълг на страните членки, става ясно от доклада на Брьогел. България е страната от ЕС с най-застаряващо население, но подобни проблеми имат и останалите държави, става ясно от доклада.

За справяне с проблема, мозъчният тръст Брьогел, който е посветен на политически изследвания по икономически въпроси, е направил анализ на специфичните препоръки на Европейската комисия към страните членки, насочени към решаване на проблемите със застаряване на населението и насърчаване на заетостта. Част от тези препоръки например включват ограничаване на ранното пенсиониране. Конкретно в България има много варианти за излизане в пенсия преди достигане на официалната възраст за пенсиониране. Възможност за по-ранно пенсиониране имат военни и полицаи, балерини, учители и хора, работили в условията на първа и втора категория труд, като например миньорите. Освен това в България има възможност за пенсиониране при недостигащ стаж при навършване на 67 години, както и за ранно пенсиониране, една година преди навършване на възрастта за пенсия, ако човекът вече има необходимите години стаж.

Други препоръки за решаване на финансовите проблеми, свързани със застаряване на населението, са преразглеждане на механизмите за индексиране на пенсиите, подобряване на адекватността на минималните пенсии, както и намаляване на дела на пенсиите в държавните разходи.

Освен ограничаването на разходите за пенсии са разгледани и редица мерки, които може да стимулират по-продължителния труд. Сред тях са например насърчаване на достъпа до учене през целия живот, подобряване на възможностите за дистанционна работа, насърчаване на увеличаването на работното време на почасово наетите служители, пренасочване на данъците от труда към други източници на приходи в бюджета и данъчни стимули за увеличаване на отработените часове.
Тези предложения като цяло са разумни и са в съответствие с препоръките, направени от други институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развития (ОИСР) и Международния валутен фонд (МВФ), както и мозъчни тръстове и академични изследователи, пише в доклада на мозъчния тръст в Брюксел. Те биха могли значително да намалят дългосрочните тежести за държавните бюджети, свързани с демографските проблеми на страните от ЕС, посочват авторите на доклада.

Увеличение с 300 лв. на година

Вдигат максималния осигурителен доход на 4130 лв.

Върви подготовка на бюджета за 2025 г.

Максималният осигурителен доход ще бъде увеличен от началото на следващата година.

Максималният осигурителен доход в страната за следващата 2025 г. ще бъде увеличен от сегашните 3750 лв. на 4130 лв. Това гласят указания на Министерство на финансите за подготовка на бюджета за следващата година, които са изпратени до ведомствата.

След това всяка година максималният осигурителен доход е предвидено да нараства с по 300 лв. Така през 2026 г. ще стане 4430 лв., през 2027 г. - 4730 лв., а през 2028 г. - 5030 лв.

По отношение на минималната заплата правителството вече обяви, че от 1 януари 2025 г. тя трябва да стане 1077 лв. Прогнозата на Министерство на финансите е минималната заплата да нарасне до 1162 лв. през 2026 г., а през 2027 г. да бъде вдигната до 1216 лв.

Броят на децата е въпрос на личен избор

Грижата за децата е по-важна от парите

Раждат на по-голяма възраст

Анализи показват, че детските градини и евтиното здравеопазване за децата са по-важни за родителите от раздаване на пари на калпак.

Няма специфични препоръки на Европейската комисия към страните членки, които да целят директно увеличаване на имиграцията и коефициента на раждаемост, посочват анализаторите от Брюксел. Вероятната причина е, че и двата въпроса са спорни, пише в доклада на мозъчния тръст Брьогел. Имиграцията води до политически разногласия. Раждането на дете е личен избор и мненията дали и как държавата трябва да се намесва в този избор са различни. Въпреки това е безспорно, че жените, които искат да имат повече деца, трябва да могат да го направят, без да страдат от значителни материални неблагоприятни последици, като например намалени доходи, загуба на работа или невъзможност да влязат отново на пазара на труда след продължителен отпуск по майчинство, посочват анализаторите.

След преглед на 17 хил. документа, анализиращи мерките за повишаване на раждаемостта в Европа, САЩ, Канада и Австралия е направено заключение, че политиките за подпомагане на семейството наистина могат да допринесат за по-висока раждаемост. Политиките, които спомагат за облекчаване на конфликта между ролите на жените като работници и майки - по-специално обществените грижи за деца и родителския отпуск, могат да имат съществен ефект върху раждаемостта. Анализът е показал, че двойките с по-високи доходи се възползват предимно от разширения родителски отпуск, докато разширените програми за грижи за деца имат по-голямо въздействие върху семействата с по-ниски доходи.

Субсидираните асистирани репродуктивни лечения са увеличили раждаемостта при жени на възраст над 35 години, което става все по-важно, тъй като възрастта на първото раждане се е увеличила през последните десетилетия. По-евтиното здравеопазване намалява разходите за раждане на деца и има доказателства, че има положителен ефект върху раждаемостта в САЩ.

Дори с мигранти населението намалява

Европа е пред драматичен демографски проблем

Държавният дълг ще нарасне

Европейският съюз е изправен пред драматичен демографски проблем през следващите десетилетия, пише в анализа на мозъчния тръст в Брюксел. При липса на имиграция се предвижда населението на ЕС да намалее значително, от 451 млн. през 2022 г. на 406 млн. души през 2050 г. - спад от 10%. Очаква се броят на хората в трудоспособна възраст (на 20-64 години) да намалее още повече - от 264 млн. на 207 млн., или 21% спад.

Същевременно броят на хората над 65 години се очаква да нарасне с 32 млн. през този период, а броят на децата (под 20 години) се очаква да намалее с 21 млн. Такива промени в населението (без имиграция) биха представлявали голяма заплаха за устойчивостта на европейските системи за социално подпомагане и публичните финанси, пише в доклада.

При отчитане на очакваната миграция в страните от ЕС, населението на страните членки ще нарасне с 41 млн. души, спрямо нивото без мигранти, за периода до 2050 г. Но имиграцията не би компенсирала спада на населението в трудоспособна възраст, посочват анализаторите.

За настоящата година има 13% увеличение

Разходите за пенсии у нас под средното ниво за ЕС

Даваме 10,5% от БВП

Разходите за пенсии в България прямо БВП са под средното ниво за страните от ЕС, но въпреки това приходите от осигуровки не са достатъчни.

Разходите за пенсии в България са значително под средното ниво за страните от ЕС, показват данни на Евростат. В бюджета за настоящата година предвидените пари за изплащане на пенсии са 21,7 млрд. лв., което е увеличение с близо 13% спрямо миналата година.

Въпреки този ръст разходите за пенсии представляват 10,5% от брутния вътрешен продукт на страната, при средно ниво на разходите за пенсии в страните от ЕС от 12,8 на сто. Оказва се, че пенсиите в страната са ниски не само защото доходите са ниски, а и защото по-малка част от изработеното отива за изплащане на пенсии спрямо останалите страни от ЕС.

Най-голям е делът на разходите за пенсии в Гърция - 17,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а топ три на държавите от ЕС се допълва от Италия с 16,5% и Франция с 15%. Най-малки са разходите за пенсии в Ирландия - 5,5% от БВП на страната.

Предварителните разчети на Министерство на финансите за следващата година показват, че разходите за пенсии в България ще нараснат с още 10 на сто до 23,9 млрд. лв. При това увеличение разходите за пенсии ще бъдат 11% от БВП, което отново е под средното ниво за страните от ЕС. Разчетите са направени при положение, че и догодина бъде приложено “швейцарското правило” за увеличение на пенсиите - с 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за настоящата година. Предварителните разчети показват, че от 1 юли 2025 г. пенсиите трябва да бъдат увеличени с 8%. В резултат минималната пенсия трябва да стане 627 лв.

Проблемът е, че около 45% от парите за пенсии не са от осигурителни вноски, а се взимат от приходите от данъци, като например от ДДС и данък върху доходите. Според анализ на НОИ за намаляване на дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване вноските за държавна пенсия постепенно трябва да нараснат от 14,8% до 19,8% или да има промяна на правилото за индексиране на пенсиите и те ежегодно да бъдат вдигани само с размера на инфлацията, а не с 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията.