Помните ли оня стар виц, в който песимистът казал „По-зле от това не може да бъде“, а оптимистът му отговорил „Може, може...“. Мнозинството в Националния съвет на БСП подкопа дъното на собственото си късогледство, за да доведе партията до още по-голям позор, макар и да изглеждаше, че такъв е невъзможен.
Никога преди не се е случвало подобно потъпкване на демократичността - подмяната на решенията на редица местни организации за предстоящите избори е арогантна, унизителна и разрушителна. За БСП, за левите хора, за идеята, която трябваше да ни обединява.
В Сливен местните организации масово подкрепиха за кандидат-кмет Минчо Афузов, който се ползва с огромно доверие в града и имаше всички шансове за победа. Ръководството обаче спусна собствена кандидатура, с която загубата е гарантирана. Гласувани са и пълен цикъл отчет и избори, които ще предизвикат погром в сливенската организация.
Унизителните решения подтикнаха още една вълна млади хора, сред които Михаела Грабева и бившият председател на младежкото обединение Вероника Делибалтова, да подадат заявления за напускане. Десетки членове си тръгнаха от партията в последните две години, омерзени от (без)действията на ръководството, което сякаш умишлено разрушава граденото с десетилетия.
На СДС им бяха нужни години време и няколко лидера, за да потънат в политическото небитие. БСП ще бъде ликвидирана еднолично.
Дали не е време да се запитаме кой печели от унищожаването на Българската социалистическа партия? Другари-социалисти, докога ще търпим?
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш