Бумерангът, който застига Америка

Войници на САЩ умират там, където Вашингтон иска да наложи правила

Бившият държавен секретар Колин Пауъл веднъж спомена за „правилото на грънчарската работилница“. Ако счупиш нещо (например чуждестранно правителство), трябва да платиш за него. Дипломатът имаше предвид Ирак и Либия - страни, в които се възцари хаос след американските интервенции. За съжаление, САЩ, много често действат като тромав слон в магазин за порцелан и в резултат на това десетки бедни и неорганизирани страни се оказват в руини. Аз наричам този ефект „правилото на бумеранга“, именно защото САЩ трябва да се изправят пред непланираните последици от американските интервенции.

Днес, американците и техните съюзници се бият и умират в редица страни заради „правилото за бумеранга“. САЩ грубо се намесваха там и се опитваха да формират правителства по западен образец и след поредния неуспех си тръгнаха от тези страни, оставяйки след себе си вакуум.

Америка запали огнищата на конфликтите, щедро хвърляйки в пламъците пари, оръжия, осигуряваше разузнаване и военно обучение. Нямаше никакъв контрол върху местните власти. Хуманитарната помощ беше ограбена, оръжията попадаха в ръцете на племена и банди, а местните диктатори само усилиха своите позиции с помощта на нашата интервенция.

Ето някои от „държавите-бумеранг“:

Афганистан. САЩ разпалиха кървавата конфронтация от 1979 г. насам, след влизането на съветските войски в тази страна. През 80-те години, САЩ и Саудитска Арабия въоръжиха муджахидините, местните бойци. Америка подстрекаваше муджахидините да върнат на Русия за доставените от нея оръжия за комунистически Виетнам, с които бе отнет живота на 58 000 американски войници по време на Виетнамската война. А Пакистан през това време доставяше американски оръжия и пари на най-екстремистките религиозни групи, от чийто редици по-късно се появиха талибаните, Ал Кайда и Ислямска държава. Афганистан е в състояние на война в продължение на 30 години до днес, а нашите войници все още умират в тази страна. Оръжията, предоставени от Америка, дори попаднаха в ръцете на Осама бин Ладен, който организира терористичните атаки на 11 септември. Това е най-висшата проява на „Правилото на бумеранга“.

КНДР. Преди 24 години администрацията на Клинтън изпрати дипломата Робърт Галучи в Северна Корея да договори ядрено споразумение. КНДР се съгласи да затвори своя ядрен реактор и изрази готовност да се отърве от отработеното ядрено гориво. В замяна на това Северна Корея очакваше да получи нефт от САЩ и електричество от южнокорейските електроцентрали. Но след победата на републиканците на изборите за Конгреса този план се срина. Победителите решиха да анулират рамковото споразумение, постигнато от Клинтън (приблизително същото нещо направи и Доналд Тръмп с ядрения пакт, сключен от Обама с Иран). Властите в Северна Корея (по онова време те не бяха запознати с всички нюанси на политиката на махалото на САЩ) в отговор на това веднага възобновиха производството на ядрени бойни глави и на стратегически ракети. Ето още един пример за особено взривоопасна проява на „Правилото на бумеранга“.

Хондурас: Децата и жените в тази страна днес търсят политическо убежище и стоят в близост до границите на Калифорния, но малцина от нас си спомнят какво направихме в тази страна. През 80-те години Роналд Рейгън подкрепи борбата на „контрите“ с оръжие и пари през Хондурас срещу комунистите от Никарагуа. Войната в Никарагуа постепенно затихна, но нейното ехо под формата на американски долари и оръжия предизвика вълна от насилие, която премина в Хондурас. И това е още един пример на „бумеранг“.

Русия. След разпадането на Съветския съюз президентът Джордж Буш-старши обеща на Москва да се откаже от идеята за разширяване на НАТО до самите граници на бившата съветска империя. Но всяка американска президентска администрация живее според своите собствени правила, а президентите, които наследиха Буш, доведоха НАТО в Полша, Словакия, Чехия, в балтийските страни и в България. Тези действия възродиха авторитарния национализъм в Русия, и той се превърна в заклет враг на Запада. Твърдата политика на Владимир Путин е още един „бумеранг“.

„Арабската пролет“. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън пътува до Близкия изток с най-добри намерения. Там тя каза на местните диктатори, че дните им са преброени, а страните им трябва да бъдат управлявани само със съгласието на техните поданици. Като даваше толкова добри съвети, тя се опитваше да замени абсолютното управление с демокрация, т.е. да насади имплант, който никога не е работил в арабския свят.

И въодушевената младеж излезе на улиците и започнаха въстанията в Сирия, Либия, Египет и Тунис. В Египет, в резултат на изборите, на власт дойдоха мюсюлманските братя, а след това избухна военен преврат. Не е ли това бумеранг? Сирийците избиха 400 000 от своите съграждани и клането все още продължава. И това е „бумеранг“.

„Бумеранг“ в този случай означава непланирани последствия. Разбира се, за САЩ е трудно да остане настрана и мълчаливо да гледа как загиват невинни хора, а кървавите месари да завземат властта. Веднъж светът обеща, че геноцидът никога няма да се повтори, но преди това световната общност само наблюдаваше как Хитлер унищожи 6 милиона евреи.

 

В името на добро, а носи зло

Но нека си спомним колко често в миналото американските интервенции в името на доброто накрая донесоха само зло. Насаждането на демокрацията в Ирак, Египет, Украйна и други развиващи се страни бе увенчано с мрачни резултати. На нас ни предстои да разберем как точно тези страни могат да бъдат подпомогнати, за да се измъкнат от царуващия там хаос. И като „награда“ за тези усилия, САЩ твърде често се сблъсква с проявите на „правилото на бумеранга“.

Коментари

Задължително поле