Да издигнем мемориален паметник на жертвите от Прехода

Хиляди преживяха 35 години в мъки, унижения и оскърбления

Днес, 35 години от началото на „Прехода“ може да се отчете, че от началото му и досега има около 10 % спечелили, още 20–30 % – живеещи от заплата до заплата, и около 60 % – губещи, сред които поне половината са жертви.

И не само в България.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. повече от 400 милиона души внезапно се озоваха в нова реалност — драматичен преход от държавно-социалистически и централно планирани работнически държави към либерална демокрация (в повечето случаи) и (прекалено) свободни пазари.
Постсоциалистическите граждани остават рязко разделени относно наследството на прехода. Дали това е успех, който е довел до голям напредък след кратка рецесия, или социално-икономическа катастрофа, наложена на Изтока от западните капиталисти?

Икономическите, демографските, социологическите, политологическите и етнографските изследвания дават противоречиви резултати, основани на различни дисциплинарни методи и данни.

Триангулираните резултати установяват, че както J-образният модел, който предвижда устойчив растеж след рязък спад, така и перспективата на катастрофалния капитализъм, която постулира неолиберализмът, е довел до опустошителни последици за около една четвърт от населението.

Докато един значителен процент от около 10 % от народите в различни постсоциалистически страни се радва на забележителен успех, просперитет и прогрес, много други претърпяха безпрецедентна социално-икономическа катастрофа.

Обещанията за „Прехода“ все още остават мираж за мнозина.

Кои са жертвите ли?

Тези, които загубиха стабилните си работни места и преживяха тези 35 години в мъки, унижения и оскърбления; тези, които и днес кретат на минимална работна заплата; пенсионерите, които получават мизерни месечни подаяния под нивото на минималния жизнен стандарт; децата, чиито родители не могат да си позволят да платят на зъболекар или лекар; младите семейства, които нямат пари дори за панелна гарсониера; младежите, които нямат средства дори за държавен университет и трябва веднага да работят; излъганите граждани от ордите корумпирани политици; хората, изграждали десетилетия предприятия и фабрики, които след това бяха дарени/приватизирани; заблудените, че „масовата приватизация“ ще доведе до успешно бъдеще за тях и децата им; инвеститорите в частните универсални фондове, в „пирамидите“ и жертви на фараоните; отчаяните български граждани, напуснали родината си; и още хиляди други!