Как трябва да изглежда националната страна на осемте номинала на бъдещите български евромонети?

Сюжетите им следва да бъдат взаимствани от българската национална история и битие

Българската роза, известна по цял свят, може да бъде на гърба на монетите от 1 или 2 евро

По време на изолацията и на извънредното положение през пролетта на 2020 г. бе написана, а в началото на лятото излезе от печат книгата „БЪЛГАРИЯ В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ЕВРОЗОНАТА“. Германската фондация „Фридрих Еберт“, Бюро България, спонсорира издаването на електронното издание на книгата, а ограниченият печатен тираж бе издаден с помощта на Консултантски център по европейски програми „Люлин“ (КЦЕПЛ), който е под ръководството на автора.

Още през лятото на 2020 година, когато се очаква България да стане част от т. нар. „предверие към еврозоната“ - валутния механизъм ERМ 2, е наложително да започне дискусия за дизайна на сюжетите на националната ни страна на осемте купюра евромонети, които ще се емитират у нас и ще заменят монетите от един и от два български лева и 6-те кюпюра по-малки по стойност монети, подразделения на българския лев - стотинките. Сюжетите им следва да бъдат заимствани от българската национална история и битие и да се наложат като български символ, с който гражданите от голямото семейство на страните от Еврозоната ще разпознават нашата страна. По примера на други страни със славна и богата история и значителен брой културно-исторически паметници като Гърция, Италия и др., които имат значителен дял в световното културно наследство, сюжетите на българските евромонети трябва да отразяват приноса на народите, населявали в миналото българските земи, във формирането на европейската цивилизация. България е на трето място след посочените страни по брой на паметниците на културата и ето защо следва да се потърси баланс в изображенията върху бъдещите ни евромонети между ликовете на известни личности от българската история и култура, които са повод за национална гордост у всеки българин, и археологически и исторически паметници. В случай, че се възприеме подхода за национална страна на евромонетите ни да станат забележителности от огромното ни културно-историческо наследство по българските земи, то ще стане достояние на гражданите на още 19 европейски нации, използващи еврото за национална валута. По този начин косвено чрез популяризиране на сюжетите на емитираните български евромонети ще се стимулира българската туристическа индустрия в насока на т. нар. културен туризъм.

В тази връзка сюжетите на първите три номинала от 1, 2 и 5 евроцента, които ще бъдат емитирани у нас, следва да бъдат взети от значителното културно-историческо наследство на древните народи, които са населявали българските земи (траки, а също елини и римляни). Най-разпознаваемият герой от тракийския епос за средния европеец е митичният тракийски певец Орфей, който е главен герой на редица литературни произведения. Известна е легендата, че той е син на бог Дионис и неговият образ, а защо не заедно с музата му Евридика, е възможен сюжет на бъдещата ни евромонета от 1 евроцент.

На монетата от 2 евроцента са възможни няколко сюжета, които също могат да бъдат взети от историята на древните траки. Един от най-известните и същевременно безценни за нумизматите е този на тракийското племе Дерони, на който е изобразен бог Хермес, застанал прав зад два вола и надпис „Дерро“. Друг възможен сюжет, който е стоял на седем типа известни досега монети, емитирани от древните траки, е ликът на един от най-великите владетели на Одриската държава цар Севт III.

В подкрепа на предложението на автора за поставянето на роза върху националната страна на евромонетите на Република България са направените изследвания върху тракийското монетосечене по времето на Одриската династия, управлявала относително голямото Одриско царство. Открити са монети с изображение на реверса (лицевата страна на монетата) двойна брадва, над нея роза и надпис (АМА) Т(О) КО, а на аверса (обратната страна на монетата) - грозд с дръжка и следи от зрънчест кръг.

Изображения на монети, емитирани от цар Аматок, владетел на Одриското царство - най-голямото в древна Тракия

На монетата от 5 евроцента, може да бъде изобразен сюжет, характерен за монетосеченето на древногръцките градове-държави (полиси) по българското Черноморие. Един от най-значителните в икономическо и културно отношение градове в древността е Аполония (днешен Созопол). Тя е украсявана от огромна 13-метрова скулптура на бог Аполон, която е била изобразявана на повечето монети, отсечени в Аполония, както и емблемата на града - котва и рак.

Монетите от 10 и 20 евроцента, които ще се емитират у нас, е най-добре да са със сюжет от средновековната история на България, основавана през 681 г. Най-значителното изцяло запазено монументално художествено и архитектурно произведение от Първата българска държава е барелефът край с. Мадара (Шуменска област) - Мадарският конник.

На националната страна на евромонетите ни от 20 евроцента следва да бъдат изобразени ликовете на двамата братя равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.

На монетата от 50 евроцента следва да се потърси сюжет от българското монетосечене през Средновековието. Предложението на автора за сюжет за евромонетата от 50 евроцента може да послужи изображението на единствената златна монета от XIII в., отсечена през 1230 г. в чест на победата при Клокотница от Цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин. На нея са изобразени Цар Иван Асен II (1218-1241) и Св. Димитър, който го коронясва. Тази златна монета е призната от нумизматите за първата, отсечена от български владетел (в монетарницата в Солун) и следва да се счита, че тя е първата българска монета, която поставя началото на българското монетосечене.

Второто предложение за монетата от 50 евроцента е да бъде възпроизведен по нов начин (с помощта на специализиран графичен дизайн и/или компютърна анимация) сюжетът на сребърната монета от цар Светослав Тертер (1300-1321) - първата монета, отсечена в пределите на българската държава в монетарницата в столицата ни - Търново.

Възможни варианти за сюжет на българските евромонети от 1 и 2 евро са:

1. Да бъдат потърсени сюжети сред ликовете на българските дейци на културата и преди всичко на словото, които са оставили трайна следа не само в българското, но и в европейското културно наследство. Пример в това отношение е монетата от 2 евро на Италия с лика на Данте Алигиери и испанските 10, 20 и 50 евроцента с лика на Мигел де Сервантес. В българската литература има много бележити творци, но двама от тях - Иван Вазов и Христо Ботев, се открояват далеч над останалите. Васил Левски също е личност от национална величина, достойна да бъде изобразена на евромонета.

2. Възможно е да се обмисли дали не е по-добре да се изобрази на една монета характерна забележителност от нашата страна, или конкретно произведение на изкуството, което носи българския национален дух, и същевременно са част от световното културно-историческо наследство. На евромонетите ни от 1 и 2 евро е възможно да бъдат изобразени, а част от тях вече са били избрани за сюжети на български юбилейни и възпоменателни монети, като например: базиликата „Св. София“, Боянската църква или храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, а също така Рилският манастир или единственият отлично запазен у нас средновековен замък „Баба Вида“ във Видин, 

3. В случай че се прецени, на някоя от евромонетите (1 (2) евро), която ще емитира нашата страна, следва да се изобрази произведение на изкуството, което е типично за България и известно далеч зад границите ни, например българската роза.