Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

България – Израел: разкази за две страни и две епохи Свидетелства от първо лице за живота на нашите евреи преди, по време на и след Втората световна война са събрани в книга

Снимката на корицата на „България-Израел. Разкази за две страни и две епохи” е предоставена от Силвия Авдала и е от личния архив на Итамар Рафаели – детето в средата. Правена е в еврейски трудов лагер в България по времето на Втората световна война.

Спомени на 38 български евреи, повечето от които родени преди 1939 г., са събрани в книгата „България-Израел. Разкази за две страни и две епохи” (ИК „Сиела”) със съставител Даниела Колева. Интервюираните са родени в България, но след края на Втората световна война са поели в различни посоки – част от тях са отишли в новата тогава държава Израел, а други са останали в родната си България. Поради това разказите на интервюираните в книгата са условно разделени на разкази от България и разкази от Израел.

Този паралелен поглед позволява по-лесното ориентиране между различните гледни точки на тези хора, родени в една и съща държава, част от една и съща общност, принадлежащи (с малки изключения) на едно и също поколение, но изживели по-голямата част от живота си в различни държави, при това оказали се от двете страни на Желязната завеса. Какво си спомнят те от България? Как са съхранили връзките помежду си близки хора на далечно – и географски и политически – разстояние? Как изглеждат едни и същи събития, видени „от тук“ и „от там“? Как различните реалности и различните идеологии моделират личните разкази? И дали и как промененото настояще променя погледа към миналото?

Това са едва част от въпросите, чийто отговори търси Даниела Колева в „България-Израел. Разкази за две страни и две епохи”.

Изданието е част от съвместната поредица „Минало несвършено” на издателство „Сиела” и Института за изследване на близкото минало. Част от поредицата са още „Историкът и множественото минало” и двата тома на „Как се променят нещата” от проф. Ивайло Знеполски, „Държавна сигурност. Предимство по наследство” на Мария Дерменджиева и Момчил Методиев, „Литература на случаите. От „Тютюн” до „Хайка за вълци”” от Пламен Дойнов и др.

 

Разкази от Родината

– Нека да изясним този момент със смяната на имената…

– Това беше заповед! Даже ни дадоха списък да си избираме имена. Точно преди изселването, когато се започна Холокостът. И тук, в България, не се усети толкова жестоко, само в определени области. Но този списък с имена, който трябваше да използваме, беше с библейски имена, обезателно от Стария завет, изискваше го Законът за защита на нацията – в България да бъдат точно еврейски имената. Аз например трябваше да бъда или Рут или Юдит. Баща ми не Сами, а Самуил; Самуил не намирам, че е особено библейско име. След това почнаха изселванията. Но имената останаха, не знам защо, не се изпълни това нареждане. Нас ни изселиха в Разград. Аз тъкмо бях започнала гимназия в Трета девическа. А след това, когато отидохме в Разград, прескачам много, живяхме там под наем, баща ми намери такава квартирка, много смешничка, в бяло и синьо, приземна, като кошарата на къщата. Трябваше да живеем в определени квартали, не в центъра на града… И там дойде един млад човек, як, грамаден, запомнила съм, че беше много едър и голям, който е бил на служба в Гърция и казваше, не знам колко е верно, но аз съм го запомнила: казваше как там като хванал едно дете за крака и го завъртал и го хвърлял, такова нещо. Даже имам и зрителна представа за това. Майка ми се ужасяваше от това и ужасявайки се, го повтаряше и така съм го запомнила. Тогава баща ми пък ходеше на „трудова служба“. Всички млади евреи – млади, сигурно до 40 или 50-годишна възраст – са ходили на такава работа и той е бил тука, в Софийско, на гара Бов. Копаели са камъни. Имаше даже снимки от това, как копаят. Дори как правят театър. И театър са правили в почивките си. Той е ходил така, през лятото по шест месеца или не помня колко. И ние сами оставахме с майка ми, брат ми и аз. Изселванията ги помня. Помня преди това чакането на „повиквателна“, както се казваше, за датата, на която трябва да бъдем на гарата с минималния си ръчен багаж, защото ще пътуваме. Баща ми уреди някак си това да бъде в Разград, неговия роден град. Защото според брат ми, той повече помни, бяхме получили съобщение за друг град, а той го промени, не знам как – да бъде в Разград, където е израсъл. Преди този момент вече бяхме в напрежение, защото по нашата улица се чуваха крясъци на младежи, които чупеха витрини. А ние, на тъмно, гледахме какво става долу. Нашата улица беше улица на железарски магазини само и на каруци с коне. Това бяха превозни средства за тия железа, даже имаше евреи, които приличаха на цигани, тези каруци предимно цигани ги караха. И помня, че това го видях: един камък прехвърча, аз бях при балконската врата, а камъкът влезе и падна долу между двете врати. И се уплаших. Майка ми изпищя: „Махни се от тоя прозорец!“ А ние живеехме долу, на първия етаж, такъв ми е споменът. Споменът ми е в купе то на влака, с който пътувахме много дълго, но колко дълго, не мога да кажа. Мисля, че две нощи и нещо. Помня как там, в Разград, слязохме на гарата и как ни закараха в едно училище, в двора на училището. Помня как дойдоха наши братовчеди и ни взеха, за да живеем в тяхната къща. Даже след това, една смешка, отправена към мене: „Изчакаха ви американците да ви изселят, за да дойдат и да бомбардират София!“ И така, такива спомени. След това баща ми намери тази квартира, за която казвам.

– Говореше ли се за евреите от Вардарска Македония и Егейска Гърция, че са ги откарали в Треблинка?

– Не. Не. Нямам никаква представа, нямам никаква представа.

– Но те с влаковете са преминавали през България?

– Минавали са беломорските евреи, казват, през България за там, но аз нямам впечатления от това. Била съм на четиринайсет години, аз какво да чуя? Може би е станало дума, но нямам спомени за това, за съжаление нямам. Може би са се пазели. Много ме пазеше баща ми от неприятни неща и всичко някак си омекотяваше, за да не ме тревожи. Кой знае, може би за мен са имали впечатление, че съм по-мекушава и ме пазеха от тия неща. И така. Дотогава в училище… Имам снимка, още я пазя – всичките еврейки със значки, снимани на два реда, значи към седем момичета, защото кварталът беше еврейски тука. Със значки, а между нас едно момиче българка, красавица, като светица беше, с едни тъмно руси плитки. Помня снимката, а не помня повода за снимането. Сигурно преди заминава не сме се снимали, преди напускане на София.

Из разговора „Тревоги след тревоги, раздели след раздели”. Имената на интервюираните в книгата умишлено са спестени по тяхно желание.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Gledaite – Empty car boxes – video ot semeistvo Assa za BG evreite I tezi of Vardarsko I Belomorieto. Those who bless you / children of Izrael / I will bless them / The Creator of the Universe! – iz Gospodnite Blagoslovenijata za Avraam

  2. Евреите са били активни участници в събитията, не са били просто материал за гонения, преселване, изселване и т.н.

    Прочетете колоритната история на Сами Басан, участник в антифашиската съпротива, след 9-ти септември 1944 г. агроном, технолог, рационализатор, не намира бъдеще и перспектива за развитие в уж освободеното Отечество с равни права за евреите и заминава в Израел със семейството си……..

    Живота ми за две родини, Сами Басан
    knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=719497

    1. Много евреи във времето след 1944 г. се разочароваха от режима и емигрираха, основно в Израел.
      Но запазиха обичта си към България!
      Други останаха и даваха труда и знанията си за благото на този народ.

Отговорете