Турски ТИР се обърна на “Тракия”, двама са ранени

Опашка от ценители в Люксембург заради изложба на Вежди Рашидов

Изписаха от “Пирогов” 13-годишното момче, пострадало при катастрофата край Вакарел

ДПС: Опозицията осигури спокойствие, но управляващите сами произвеждат скандали

Задържаха телефонен измамник в Стара Загора

Павлова: Най-тежките дебати по приоритетите на председателството предстоят

Пътна полиция – Стара Загора е с нов началник

Фондацията “Отворено общество” на Джордж Сорос напуска Унгария

Правят въжен парк и ремонтират читалище в община Симитли по проекти с Македония

Петокласници с благотворителен базар в помощ на ученичка В благородното начинание на учениците от Горна Оряховица се включиха и родители

МВР залови килограми марихуана и кокаин в София

Историята на Ясна поляна и толстоистите оживя в книга

Радев: Г-н Цветанов трудно осмисля това, което чете, неслучайно настоявам за по-добро образование

Монтираха 600 светещи улични табели в Банско и Добринище

Суши, оригами и демонстрации на айкидо на 21-и път празник на японската култура във ВТУ

България и процедурата за членство в еврозоната Процесът на догонване на средните доходи в ЕС е бавен

Министърът на финансите Владислав Горанов вече обяви, че България ще подаде официално документи за чакалнята на еврозоната към средата на тази година.

Наскоро министърът на финансите обяви, че България официално ще подаде документи за приемане във Валутно-курсовия механизъм 2 към средата на 2018 г. Това е добър повод да се разгледа официалната процедура за членство в Европейския икономически и паричен съюз и до каква степен държавните институции и икономиката имат готовност.
Първото необходимо, но недостатъчно, условие за участието на една държава в еврозоната е тя да бъде приета в Европейския съюз. Това се случи на България още през 2007 г. С присъединяването си тя се съгласи със задължителното условие да приеме еврото като законно платежно средство. За това обаче няма точно установен срок, то би трябвало да се случи, когато се изпълнят икономическите и правните изисквания.

Следващата стъпка е присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II (ВКМ II). За изпълнението ? няма формални критерии. Участието в този механизъм обаче започва след съгласието на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).

ЕЦБ и България

Европейската централна банка е една от институциите, които участват активно в процеса на присъединяване на държавите към Европейския икономически и паричен съюз. Тя има важна роля във фазата, която предстои на България – преговорите за членство във Валутно-курсовия механизъм II. Един от най-важните елементи от тях е определянето на централния паритет за валутния курс. Това е валутният курс, който би трябвало да се поддържа без усилие от властите на съответната държава и да осигурява вътрешна и външна стабилност на икономиката. По принцип се определят граници на колебание от +/-15%, които дават възможното отклонение от централния паритет. За да се изпълни критерият за валутния курс в срок от поне 2 години, той трябва да остане в тези граници и това да се покаже като устойчива тенденция в по-дългосрочен период.

dt_14

Валутният борд в България е напълно съвместим с тези правила. Естония и Литва показаха, че е възможно държави с валутен борд да изпълнят критериите от Маастрихт, включително и да преминат през процедурата без промяна на фиксирания валутен курс или използването на плаващ курс. Поради наличието на валутен борд обаче държавата, която участва във ВКМ II, поема едностранен ангажимент, че няма да има колебания на валутния курс спрямо определения централен паритет към еврото. От своя страна ЕЦБ поема ангажимент да съдейства на съответната централна банка да поддържа курса в рамките на интервала от +/-15% около централния паритет, включително и чрез предоставяне на валутни резерви в случаи на необходимост.

Договарянето на централния паритет обаче не е лесна задача. Българските власти многократно са заявявали твърд ангажимент за запазване на валутния борд до приемането на еврото като законно платежно средство. По тази причина те ще трябва да убедят европейските партньори и най-вече ЕЦБ, че настоящият валутен курс е устойчив и българският лев не е подценен спрямо еврото, от което местните фирми да извличат предимства спрямо конкурентите си на европейските пазари.

Най-вероятно от ЕЦБ и Европейската комисия ще поискат от България изпълнението на списък с реформи, които да повишат конкурентоспособността на икономиката є и да ускорят процеса на сближаване на доходите и производителността към средните стойности за еврозоната. Така позицията на ЕЦБ относно приемането във Валутно-курсовия механизъм II ще зависи най-вече от ангажиментите, които ще поемат българското правителство и централната банка. Вероятно обаче ще е необходимо време да се види дали тези ангажименти действително се изпълняват. Това може да отложи приемането на България във ВКМ II.

Чакалнята за еврозоната

Следващата стъпка от процедурата е изпълнението на критериите за номинална конвергенция, правните изисквания и липсата на прекомерни макроикономически дисбаланси. Критериите за номинална конвергенция са представени в таблицата. Те обхващат показатели като валутния курс, темпа на инфлация, дългосрочните лихвени проценти и състоянието на публичните финанси и по-конкретно бюджетно салдо и държавен дълг. През последните години България показа, че критериите от Маастрихт могат да бъдат изпълнени.

Например, според предварителните данни към края на 2017 г. България има близък до балансиран бюджет според методологията на начислена основа (бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП). Държавният дълг е значително под 30% от БВП, докато според критерия максималният му размер не трябва да надвишава 60% от БВП. Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е относително ниска, като темпът є е 1,2% на годишна база. Това заедно с фискалната стабилност допринася и за ниски дългосрочни лихвени проценти, които са в размер на 1,6%. Курсът на лева към еврото не е променян спрямо първоначалното му ниво на фиксиране през 1999 г.
Освен това наскоро България беше извадена от процедурата по прекомерни макроикономически дисбаланси. Според последните налични доклади за конвергенцията обаче все още не се изпълняват всички изисквания относно законодателната рамка. Налагат се някои изменения в нормативната уредба, които да я направят напълно съвместима с изискванията за членство в еврозоната.

Изпълнението на посочените критерии в настоящия момент обаче няма особено значение. Това трябва да бъде устойчиво във времето и да се случи отново в периода, когато България участва във ВКМ II. По тази причина е необходимо да се изследва кои фактори биха били пречките пред конвергенцията.

Задълбоченият преглед на българската икономика

Задълбоченият преглед на икономиката, изготвен от Европейската комисия, показва какви са основните проблеми пред българската икономика. Процесът на догонване на средните доходи в ЕС е бавен, като настоящата средна покупателна способност в страната е около половината от тази в ЕС. Заплатите са ниски, но бързият им растеж би могъл да предизвика загуба на конкурентоспособност. Резултатите в областта на образованието се влошават и това ограничава потенциала на икономиката да се развива. Въпреки наличието на фискална стабилност са необходими реформи за повишаване на събираемостта на данъчните приходи и на ефективността на бюджетните разходи.

Състоянието на финансовия сектор е добро, тъй като капиталовата адекватност и ликвидността се повишават, качеството на активите се подобрява, а рентабилността на банковия сектор е висока. Въпреки това все още е налице уязвимост. Тя се дължи на все още високия макар и понижаващ се дял на необслужваните кредити и на задлъжнялостта на нефинансовия частен сектор. Напредъкът при изпълнението на препоръките за реформи от предходните доклади се регистрира във връзка с повишаването на събираемостта на данъците, подобряването на банковия и финансовия надзор, по-добра насоченост на активните мерки на трудовия пазар. Частичен е прогресът при осигуряването на достъп до образование, при покритието на здравното осигуряване и намаляването на плащанията на ръка.

Въпреки че икономическият растеж се отразява благоприятно на заетостта, равнищата на бедност и на социално неравенство остават твърде високи и съществуващите мерки на пазара на труда не са достатъчни. Образователната система не осигурява търсените умения от работодателите, а достъпът до качествено образование остава неравномерен. Освен това населението в работоспособна възраст намалява поради естествени причини или емиграция. Предлаганите умения са недостатъчни или не съответстват на търсените, особено в областта на дигиталните технологии, а делът на икономически неактивните лица остава висок.

Недостатъците на средата за бизнес са свързани с корупцията, лошото качество на работа на държавните институции и недостига на работна сила. Административната реформа продължава, но напредъкът на електронното управление е бавен. Проблеми се наблюдават при обществените поръчки, а борбата с корупцията на високо ниво все още не дава конкретни резултати. Прогрес се отбелязва при повишаването на независимостта на съдебната власт, но той се нуждае от допълнителни мерки.

Политиката на фискалната стабилност се подкрепя от валутния борд. Управлението на публичните разходи обаче не се основава на ясни критерии за ефективност. Държавните предприятия са източник на рискове за икономиката и бюджета, като назначените директори често се избират чрез непрозрачни процедури, което поставя под съмнение независимостта и мотивацията при вземането на решенията.

Тези проблеми показват, че процесът на сближаване ще бъде труден. Неофициалният критерий за членство в Икономическия и паричен съюз е покупателната способност на доходите в България да достигне приблизително 70% от средната за ЕС. Това означава, че участието във ВКМ II може да изисква продължителен период от време. Най-дълго престоялата държава в механизма досега е Литва, която въпреки това не достигна посочената неофициална граница преди да бъде приета. Освен това, както посочих вече, ЕЦБ вероятно ще изиска изпълнението на определени реформи преди да се съгласи България да се включи във ВКМ II, което допълнително ще удължи процеса.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Еврозоната е цел на крадецо борисов, защото във Валутния борд има блокирани 18 милиарда евро, които той иска да открадне.

  2. Добре,като е толкова добре в еврозоната,защо Великобритания,Дания и Швеция не са в еврозоната,това пречи ли им по някакъв начин? Бългерията не я искат в еврозоната, защото е отчайващо бедна. Затова.

  3. KRITERIII
    1 PRAVOSYDIE
    2 STABILNA INKOMIKA
    3 RAVEN STANDART DOXODI I PENSII
    KAKVY ES S 160 LV PENSIQ I ZAPLATA 450 LEVA?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.