България приема еврото най-рано през 2023 г.

Решението дали ще бъдем допуснати в чакалнята ще бъде взето до края на годината

Румъния ще чака поне още 6 години

България може да приеме еврото най-рано през януари 2023 година, а Хърватия - през януари 2024 година. Това посочват от рейтинговата агенция Fitch в свой доклад, свързан с перспективите за въвеждането на единната европейска валута в страните от Централна и Източна Европа. Анализаторите уточняват, че прогнозата ще се сбъдне, ако двете държави успешно изпълнят критериите за влизане в чакалнята на еврозоната (ERM II) и по-широките критерии за конвергенция.

Агенцията напомня, че страната ни формално вече е започнала процеса по присъединяване към валутния механизъм през юли 2018 година, като решението дали ще бъде допусната в него трябва да бъде взето до края на 2019 година.

Другата държава, която предприе подобна стъпка през тази година, е Хърватия, като очакванията са тя да може да влезе в т.нар. “чакалня” до началото на 2024 година.

Румъния изрази интерес към присъединяване към валутния механизъм, но все още няма посочен срок за това, пише Fitch. И допълва, че властите в Букурещ все още не са предприели действия към стартирането на процеса за влизане във валутния механизъм. Все пак в края на миналата година след среща на Централната банка на Румъния с парламентарните политически партии стана ясно, че страната може да приеме еврото в рамките на шест до осем години, се посочва в доклада.

Според него перспективите за приемане на еврото в Унгария, Полша и Чехия остават слаби на фона на липса на политическа готовност и в някои случаи с много ниска обществена подкрепа за членството в Еврозоната.

Според Fitch, основните ползи от приемането на еврото са достъп до валутни резерви при криза, намаляване на кредитния риск и по-ниски разходи при трансакциите.

От своя страна негативите са свързани с риск от прекомерния приток на капитал (включително потенциален скок на цените на кредитите и активите), загуба на гъвкавост на паричната и валутната политика, както и задължението на страната да участва във финансирането на програмите за спасяване на други държави членки.

Коментари

Задължително поле