Над 30 водещи учени и експерти на форум в София

Две са ускорените вълни на остаряване - на 44 и 60 години, посочи проф. Милена Георгиева

Важно е в каква почва посяваме зрънцето „блестяща генетика“

Потенциалът на България да се превърне в център за дълголетие на Балканите бе подчертан по време на първия у нас фестивал на дълголетието. Това посочи професорът по молекулярна биология Милена Георгиева от БАН.

Как факторите на околната среда влияят върху процесите на остаряването бе сред акцентите на лекцията й на тема „Молекулярните нюанси на стареенето“ в рамките на форума, организиран от Академия „Винаги млади“. На него се събраха над 30 водещи учени, изследователи, олимпийски медалисти, световни шампиони и експерти по дълголетие от целия свят. Вдъхновяващи личности от University of Oxford, University of Glasgow, Geneva College of Longevity Science, БАН и др. споделиха своите знания, най-нови изследвания и иновации с над 800 души.

800 души събра първият Фестивал на дълголетието.

„Малки дози стрес могат да променят генетиката ни чрез епигенома. Всички органи в нашето тяло стареят различно. Днес има епигенетични часовници, които могат точно да кажат биологичната възраст на всеки от тези органи. Една от статиите, излезли наскоро в списание „Nature”, казва, че имаме ускорени вълни на биологично остаряване, тоест процесът не е плавен. Това се случва на две определени декади – на 44 г. и 60 г.”, посочи проф. Георгиева.

Тя даде отговор и на въпроса как процесът на остаряването може да бъде здравословен?

„Ние сменихме парадигмата на продължителност на живота - „lifespan”, в тази на „здраволетие“, буквалният превод на “healthspan”. Удължаваме продължителността на живот, но нямаме много на брой столетници и те не се вписват в нормалната картина на човешкия живот на този етап, за съжаление. Живеем по-дълго, но не по-добре - трупаме допълнителни години, но не и допълнително здраве. Всеки втори над 60 г. в България е диагностициран с поне 1 хронично заболявания, а всеки следващ – с поне две. Хронично незаразно заболяване е означава заболяване, което зависи от начина на живот, предотвратимо е. С начина си на живот, независимо от това колко блестяща генетика имаме, ако не я поддържаме в здравословна среда, шансовете ни да бъдем столетници са много малки. Така че е много важно в каква почва посяваме зрънцето, наречено блестяща генетика“, посочи тя и допълни, че към момента 120-121 години е пределът на човешкото дълголетие.

Изворът на вечна младост срещу хроничното възпаление

Отговорът на гликаните

Изворът на вечна младост човечеството търси от много години, посочи по време на фестивала Владимира Михайлова, гликан експерт.

„Защо искаме да не умираме, защо искаме да живеем толкова дълго и какво представлява дълголетието? Много ми хареса терминът на проф. Георгиева, която говореше за „здраволетие“. Реално през последните 60 години – 1960 и 2019 г. ние наистина сме постигнали много в удължаването на човешкия живот и вече живеем 20 години повече. Средната продължителност на живот в света е била 73 г., но последните години от нашия живот не ги прекарваме в добро здраве. Дори най-богатите държави, които продължават да харчат много пари на глава на населението за здраве, не могат да вдигнат средната продължителност на живот. Очевидно ни трябва нов подход“, каза тя.

Един от отговорите са крие в малко познатата молекула гликан. „Герантологията показва 12-те механизми на стареене. Един от тях, който бе добавен по-късно, е хроничното възпаление. То влияе на всички останали 11 биологични механизма, заради които стареем. То убива 3 от 5 човека по целия свят. Има нещо, което ни дава надежда, че превентирането на хроничното възпаление е възможно. Говорим за молекулата гликан и въпреки че е непозната, тя е изключително важна за нормалните функции на организма – това са полимери, съставени от монозахариди, които тялото си създава. Глиганите са на повърхността на всяка клетка и те са език, на който си говорят нашите клетки. Именно тази роля ни помага да измерване това хронично възпаление“, уточни Михайлова.

Чрез изследване на гликаните в кръвта и тъканите учените могат да предсказват развитието на хронични заболявания и да разработват персонализирани методи за лечение.