Освен голямата бесарабска общност, съществуват и онези на таврийските, кримските и олшанските българи, както и в други украински области

В изграждането на свободна България участват стотици бесарабски българи – юристи, учени, военни, дейци на културата

На 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи – традиция, създадена през 1938 г., и прекъсната, подобно на други патриотични инициативи, от комунистическия режим. Възродените контакти на България с нашите сънародници в Украйна и Молдова след 1989 г. доведоха до възобновяването и на този празник. Тържествата у нас се организират от Дружество „Родолюбец“, а след 2016 г. се включва и новосъздаденият Център на бесарабските българи в България. Нека хвърлим поглед към сънародниците ни в страната, която от 24 февруари т.г. привлича вниманието на света, уви, не със своето богато културно наследство и съвременни достижения, а с руската агресия на нейна територия.

Българите в Украйна са класически пример за историческа национална общност или група общности, формирани в края на XVIII – първата половина на XIX в. като резултат от поредицата руско-турски войни. Преселническите „вълни“ са най-масови след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г., когато десетки хиляди българи от Добруджа, районите на Варна, Шумен, Сливен, Ямбол и други места, вкл. от Одринска Тракия, се преселват в Руската империя. Миграциите са предизвикани не само от репресиите на османската власт, но и от самата Русия. Империята цели да придобие трудолюбиво население с традиции в земеделието, скотовъдството и занаятите, за което не подбира средствата... Нерядко българите са принудени да напускат родните си огнища не по своя воля. Такива опити, прераснали в целенасочена политика (преселване на българи в Русия, съответно на татари и черкези в българските земи), продължават след Кримската война, но срещат съпротивата на патриотичната ни интелигенция. Най-ярката критика на „… убийствената руска политика към българите…“ е малката, изпълнена със справедлив гняв книга на патриарха на българската национална революция Георги Раковски. За да приобщят преселниците, руските власти им предоставят земя в региона на Северното Причерноморие. С труда и уменията на българите непродуктивните солени степи се превръщат в богати земеделски стопанства! Българският принос за икономическия напредък в Бесарабия, Таврия, Крим и други области е безспорен.

Според преброяванията българите в Украйна са 234 хиляди (1989), 223 хиляди (2002), 204 хиляди (2011 г.), но по различни причини реалната картина е друга – вероятно около 300-350 хиляди души. Най-голяма е общността на бесарабските българи в Одеска област. Сънародниците ни населяват няколко административни района, сред които се откроява онзи с център Болград – „българският град“ , за когото разказахме в „Труд“ от 30.11. 2018 г.

Значително е българското присъствие в Одеса, Измаил, Белгород Днестровски и други градове. Разбира се, част от историко-географската област Бесарабия, съответно, част от общността на бесарабските българи, е в границите на Молдова – на първо място в административния район с център Тараклия.

Втора по численост е общността на т.нар. таврийски (приазовски) българи – „дъщерна“ на бесарабската, населяваща редица селища в Запорожка област, основно в районите на Бердянск и Мелитопол. Броят на таврийските българи най-често е определян на около 30 хиляди, но вероятно е два пъти повече. След окупацията на Приазовието от руската армия връзките с нашите сънародници са трудни, почти невъзможни… Окупационните власти третират украинското население като „руско“, а действията им погазват националните права и на таврийските българи.

Най-старата като време на възникване българска общност в Украйна, днес от около три хиляди души, е в областта на град Кропивницки (до 2016 г. Кировоград). Неин център е селището „от градски тип“ Вилшанка (Олшанка), създадено през 1774 г. от преселници от Алфатар, Силистренско. Една от най-старите общности, възникнала в началото на ХІХ в., е тази на кримските българи – в основата си преселници от Странджа. Кримските българи са жертва на особено жестоки репресии през Втората световна война, когато режимът на Сталин през 1944 г. депортира в Сибир и други далечни райони над 13 хиляди българи. За съдбата на тази общност българската публика научи от документалния филм на Константин Чакъров „Дългото завръщане“ (2000 г.). Днес в Крим, анексиран от Руската федерация през 2014 г., живеят около 2 хиляди българи.

Със старинен произход е и българската общност, определяна на не по-малко от шест хиляди души, в Терновка – днес част от градската агломерация на Николаев. В първите седмици на агресията Терновка понесе тежки щети от артилерийски обстрели, а обстановката е критична и днес. Около седем хиляди българи живеят, по-скоро, живееха и работеха в Донецка област, а около две хиляди в съседната Луганска – „гореща зона“ на военни действия още през 2014-2015 г. и в настоящата война. Българи има и в Ужгородска област, в случая потомци на градинари от времето на Австро-Унгарската империя, подобно на онези в Чехия, Унгария, Словакия, Хърватско…

Историята на българите в Украйна е изпълнена с драматични обрати, особено след Октомврийската революция през 1917 г. Най-ужасяващите ѝ страници са т.нар. „голодомор“ в Таврия по време на „великия глад“ в Украйна през 1937-а, както и в Бесарабия през 1946-1947 г., при които загиват десетки хиляди… Нов етап в развитието на българските общности започва в края на 80-те години на ХХ в. и придобива размах в независима Украйна. След 1991 г. са създадени над 40 български сдружения, повечето от които са обединени в Асоциацията на българите в Украйна със седалище в Одеса. Други значими организации са Конгресът на българите в Украйна и Всеукраинският съюз на българите, а сред по-новите обществени формации е Младежкият клуб „Актив” – Одеса. Съществуват и български медии, сред които се откроява издавания в Одеса вестник „Роден край”. В Украйна има две средни училища със специален статут – Болградската гимназия “Георги С. Раковски” и Украино-българския лицей в Приморск, Запорожка област. Родният български език се изучава в десетки училища по места. Катедри по български език работят в университетите в Одеса, Измаил, Мелитопол, Харков и Киев. Издават се десетки книги и научни сборници, а особено показателна е многотомната серия „Българите в Северното Причерноморие“, създадена във Великотърновския университет и обединила постиженията на учените от България и на колегите им от Украйна и Молдова.

Историята на връзките на България с нашите сънародници в Украйна, както и в Молдова, на свой ред е сложна и противоречива. До Първата световна война и Октомврийската революция те са сравнително устойчиви. Бесарабската българска интелигенция излъчва плеяда от революционери, както и дейци на просветата и културата. Силно се откроява ролята на престижното българско училище в Болград (Болградската гимназия), в която учат и млади българи от Мизия, Тракия и Македония. В изграждането на модерна България участват стотици бесарабски българи, от чиято среда произлизат министър-председателите Димитър Греков и Александър Малинов, знаменитите генерали Данаил Николаев и Иван Колев, първите ректори на Софийския университет проф. Александър Теодоров-Балан и проф. Димитър Агура, юристи, учители, учени, музиканти, артисти … За съжаление, връзките с Родината са силно ограничени след 1917 г. Няма особена промяна и във времето на „вечната дружба“ между нашата „народна република“ и „великия Съветски съюз“, когато темата за българите, оказали се „съветски хора“, е смятана за „неудобна”…

Войната, доскоро немислима, предполага, нещо повече, задължава ни да сме солидарни с жертвата, а не с агресора. Затова подкрепата за Украйна, включително с военна техника, е реална помощ не само за нападнатата суверенна страна, но и за нашите сънародници – част от нея, но и от самите нас.